Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Winner’s Circle, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 40 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Xesiona (2009)
Сканиране
?

Издание:

Лий Грийнууд. Омагьосан кръг

Редактор: Любен Любенов

Коректор: Диана Черногорова

Оформление на корицата: Светлана Карагеоргиева

ИК „Компас“, 2000

История

  1. — Добавяне

6.

В една студена януарска сутрин Кортни наблюдаваше жребчетата, които бяха вече двегодишни, докато се връщаха от дълга обиколка. Все още работеха на групи, но тя бе увеличила натоварването, за да стегне мускулите им. Скоро щеше да ги изпрати при професионални треньори във Флорида и Калифорния. Тогава щеше да има повече време за Гас и двете кобили, които трябваше да раждат в началото на зимата.

Но точно сега мислите й не бяха насочени нито към жребчетата, нито към Гас, нито към кобилите. В тях беше Сет.

Беше идвал във фермата половин дузина пъти след последната им вечеря. Имаха няколко дълги разговора, той продължаваше да се интересува живо от Айдъл ауър и напредъка на жребчетата и се държеше с нея като с обикновен бизнес партньор. Кортни си каза, че може би е сбъркал в преценката на чувствата си и че така сигурно е по-добре, но въпреки това изпитваше необяснимо раздразнение.

Ти си като дете, повтаряше си тя. Когато разбереш, че не можеш да имаш нещо, започващ силно да го искаш. Ако нямаш достатъчно мозък и си готова да направиш нещо, което не би трябвало, радвай се поне, че Сет има достатъчно и за двамата. Знаеш, че е невъзможно да бъдете повече от приятели. Ти се противопоставяш на всичко.

Какво си мислиш, че щеше да излезе, ако се бяхте влюбили и сключили брак?

В продължение на месеци, а може би седмици, щяхте да спорите на закуска, на обяд, на вечеря, в леглото и още пет-шест пъти през деня. Той няма да може да разбере защо влагаш парите си в земя и коне, които не гарантират сигурна възвращаемост. Ти никога не ще проумееш защо продава коне и то толкова хладнокръвно, сякаш става въпрос за крави.

Предполагаше, че някъде по света има хора, които обичат кравите не по-малко, отколкото тя конете, но не можеше да разбере как е възможно това.

— Кога ще ги отпращаш?

Прахът, който бяха вдигнали конете, бе прикрил пристигането на Сет и неочакваното му присъствие накара Кортни да започне да нервничи. Тя не можеше да стои близо до него без цялата й нервна система да изтръпне.

— Първите заминават след два дни, а до две седмици ще изпратя и останалите.

— Ще ти липсват ли?

— Малко, особено червеникаво кафяво то жребче от тази група и златистокафявото от другата. Мисля, че от тях ще излезе нещо по-специално.

Почуди се дали той ще разреди посещенията си след като заминат жребчетата. При нея имаше и сто кобили на негови клиенти, но той не се интересуваше чак толкова от коне, освен ако не ставаше въпрос за необязден жребец или за такъв, чийто потенциал все още не може да бъде определен. Кортни се чудеше защо толкова обича да рискува. Тя предпочиташе сигурните неща.

— Има ли някой добър, колкото Гас?

— Не, и това не е празно самохвалство. Миналата седмица два пъти го пуснах да тренира с групите и се наложи почти да го удуша, за да го накарам да не тича напред. — Дали щеше да продължава да идва да я гледа как обучава Гас, макар да знаеше, че няма да то продаде?

— А той кога заминава?

— Не по-рано от три месеца. Искам да го задържа колкото се може по-дълго. — През главата й премина мисълта, че би искала да задържи и Сет колкото се може по-дълго, но тя я отхвърли.

— Как ще го наречеш?

— Регистрирах го като Червения феникс.

— Намери ли вече треньор?

— Не. — Групата завърши и Сет и Кортни се насочиха към конюшнята.

— С какво ще се занимаваш след като заминат?

— Кобилите скоро ще родят и планирам да обърна на жребчетата им толкова внимание, колкото отделих на Гас.

Преди три месеца може би щеше да й предложи да прекарва времето си с него. Какво се беше объркало? Дали той вече не искаше да бъде с нея? Сет я изпиваше с очи така, сякаш би могъл да я изгълта наведнъж. Това не беше каквото очакваше Кортни, но тя самата не знаеше какво точно иска. Питаше се, но не би си позволила да си отговори. Ако се осмелеше дори веднъж да превърне мислите си в думи, едва ли щеше да може да продължава да убеждава сама себе си, че не желае абсолютно нищо.

— Съвсем бях забравил за кобилите ти. Кога ще раждат?

— След около четири седмици.

— Кой ще ги опложда следващия път?

— Не знам. Засега нямам достатъчно пари да осигуря добър жребец и за двете, а не искам да ги пускам на какъв да е кон.

Изобщо не й се говореше за кобилите точно сега. Искаше да знае какво смята да прави той, за какво мисли и защо вече не е влюбен в нея.

— Има много жребии на средна цена, от които можеш да избираш. Какво търсиш — скорост или издръжливост?

Тя търсеше заинтересованост от самата нея, но явно нямаше да получи такава. Винаги бе казвала на Сет, че трябва да се интересува повече от конете. Както изглежда, той се бе вслушал в съвета й. Най-лошото бе, че Кортни не се радваше на това.

— По малко и от двете.

— Какво ще кажеш за Желанието на зрителя или Утвърдения? И двамата са доста добри.

— Предпочитам Неукротимия и за двете, но цената му е прекалено висока.

— И какво смяташ да правиш?

— Не знам. А ти с какво ще се занимаваш, докато дойде време за пролетните търгове?

Сет се усмихна.

— Както обикновено, ще продавам коне, макар че няма да ти създавам грижи, като те карам да участваш. Нищо, предполагам, не би могло да те зарадва повече от това, което си решила сама.

Кортни се накани да протестира, но се спря, осъзнала, че наистина не е имало случай да получи предложение от него и да не го отхвърли веднага или най-малкото — да му обясни защо нейният избор е по-добър.

— Не отхвърлям идеите ти без причина. Обикновено обмислям решенията си много внимателно, преди да кажа каквото и да било. Освен това понякога няма правилно и погрешно решение, просто вариантите са няколко.

— Не съм дошъл, за да ти давам съвети, а за да ти искам.

— За какво става дума? — попита Кортни нетърпеливо.

— Това е изненада. Трябва да дойдеш с мен.

Кортни не се поколеба. Не беше забравила, че не е била сама с него в кола от онази вечеря, а така също — че не иска да бъдат нищо повече от приятели. В момента обаче всичко, за което можеше да мисли, бе, че може да не му е съвсем безразлична. Ами ако той все още я харесва? Не очакваше от Сет да е влюбен в нея, но се чувстваше нещастна да знае, че съвсем е изгубил интереса си.

Сет не беше като никой от мъжете, които толкова лесно бе отхвърлила. Дори да бе осъзнал, че не я обича, Кортни не можеше да се примири с мисълта, че няма да го вижда повече. Нямаше да има нищо лошо в това да се срешат два-три пъти в седмицата само да си говорят. Не беше прекалено заета за това.

Тя го погледна, докато пътуваха в мълчание в неизвестна посока. Този мъж не умееше ли да кара и да говори едновременно? Защо не кажеше нещо, нещо, което ще я ориентира за какво мисли в момента? Кортни искаше да знае какво изпитва, но Сет игнорираше всеки намек на тази тема. Не можеше директно да го запита дали чувствата му са се променили. Може би това беше отговорът. Навярно той вече не се интересуваше от нея и затова мълчеше.

Тази мисъл съвсем не повдигна духа й. Кортни потъна в дълбоката седалка на ягуара му, като отново се почуди защо мъж с неговите размери ще иска да се свива в такава малка кола. Искаше й се също зимният пейзаж да не изглежда толкова печален.

— Може би не трябва да пазя чак такава тайна — наруши тишината Сет. — Сигурно си мислиш, че се вълнувам без причина.

— При положение че не си ми казал нищо, не бих могла да знам какво имаш предвид.

— Няма значение, само гледай пътя, докато не видиш нещо познато.

Кортни направи каквото й каза, но се чудеше какво чак толкова интересно може да има в километричните огради, които подминаваха. Тъкмо мислеше да му каже, че не разпознава нито едно от имената, когато видя нова табела с надпис: Ферма Дейл и Кил. Собственик — Сет Камерън.

— Ти си си купил ферма! — възкликна Кортни. — Никога не си ми казвал, че искаш нещо такова.

— Всички си имаме тайни. В деня, когато отнеха фермата на баща ми, се заклех, че пак ще я откупя. Не е като Айдъл ауър, но си е моя.

Кортни не можа да си обясни как изведнъж пейзажът стана по-приветлив, а настроението й се оправи. Това, че си е купил ферма, не означаваше със сигурност, че чувствата му към нея все още са силни, но би могло да е така. Освен това имаше вероятност отношението му към конете да се е променило.

— Само сто акра е, но е от най-хубавата земя в окръга.

— Мога ли да я видя?

— Няма начин отново да влезеш в колата, докато не разгледаш всеки инч — каза Сет, а на лицето му се четеше удоволствие, различно от всичко, което Кортни бе виждала до момента. Изведнъж тя осъзна, че това е гордостта на собственика, дълбоко вкоренената наслада да притежаваш земя, която само друг земевладелец би могъл да разбере. Може и да беше най-големият търговец на коне в цяло Кентъки, но въпреки това не бе успял да преодолее любовта си към земята. Кортни се зарадва. Чувстваше се така, сякаш е извоювала малка победа.

Обиколиха цялата ферма. Кортни би могла да се закълне, че не остана кътче, което да не са разгледали, и че земята наистина е страхотна. Сградите и полетата бяха запазени в отлично състояние.

— Ще имаш ли възможност да я управляваш и едновременно с това да продаваш коне? — попита тя, докато вървяха към колата.

— Ще трябва да наема мениджър, поне докато започне да носи печалба, а ако успея да си закупя още няколко кобили като тези, които ми избра ти, може да не се наложи да чакам дълго.

— Ще ти бъдат необходими поне четири години.

— Две. Мисля да продавам всичките си жребчета. Така няма да ми се налага да инвестирам много повече от цената на една кобила и таксата за жребеца, който ще я опложда. Това е най-доходният начин да отглеждаш коне.

— Това не е отглеждане па коне — не се стърпя Кортни. — Ако смяташ да бъдеш коневъд, жребците ти трябва да се състезават. Мислех, че най-сетне си го схванал.

— А аз се надявах да си започнала да разбираш, че на бизнеса с коне може да се гледа по различен начин — повиши леко тон Сет. — Имаш навика да приемаш, че ако хората не са съгласни с теб, значи грешат. Никой не може да бъде прав винаги, дори ти. Сама каза, че не винаги решенията са верни или грешни, а съществуват различни варианти. Ти може да не приемаш нещо, но нямаш право да го отхвърляш и от мое име. Още по-малко можеш да отблъскваш хората само защото не са съгласни с теб.

Изведнъж й се стори, че най-важното нещо на света за Сет е да знае, че тя не го е отхвърлила.

— Аз не бих направила това, не искам и ти да го правиш, но това не значи, че те отхвърлям. Защо мислиш, че дойдох с теб, при положение че дори не знаех какво искаш да ми покажеш?

— Защо тогава винаги звучиш така, сякаш ме отблъскваш?

— Може би защото ако започна да се съгласявам с твоите виждания, ще започна да се съмнявам в моите. Не мисля, че бих могла да направя каквото и да било, ако се съмнявам в правотата си.

Изведнъж Кортни се почувства много уязвима и това не й хареса.

— Понякога не ми се иска чак толкова да се посвещавам на фермата. Огромната отговорност ме плаши, но нямам избор. Каквото и да ми коства, трябва да го правя.

Чувстваше, че всеки момент може да се разплаче и едва не изрече гласно проклятие. Не бе плакала от смъртта на дядо си и нямаше намерение да ревне пред Сет Камерън, още повече заради подобна причина.

— Мисля, че е по-добре да ме откараш вкъщи, обещах на Тед да му помогна да нахрани животните.

Гневът на Сет премина в неудържимо желание да вдигне във въздуха Айдъл ауър, Тед, Гас, бременните кобили.

— Ще се справят и без теб този път — промърмори Сет и взе ръцете й в своите. — Дядо ти не би искал фермата му да достигне прогрес с цената на твоето щастие.

— Напротив — сопна се яростно Кортни и вдигна очи към неговите. — Доколкото си спомням, той мислеше само за това — правеше планове за фермата, ден и нощ работеше за нея, тя бе единствената му мечта.

— Не е имал избор. Но ти не си длъжна да го правиш, ако не искаш.

— Искам — настоя Кортни с отчаяние в гласа. — Ти може и да не ме разбираш, но го искам.

— Защо трябва да посвещаваш целия си живот на нечия чужда мечта?

— Не мога да ти обясня, бих искала, но не мога — изхлипа тя и с мъка сдържа сълзите си.

— Трябва да споделиш с някого, не можеш да носиш в себе си такава тайна. Нямаш ли ми доверие?

— Не е това причината. Просто не мога да ти кажа. — Кортни беше в прегръдките му, топлото й тяло се притискаше плътно към гърдите му, но сега Сет почувства как тя се отдръпва и отново изчезва зад защитните стени, които бе издигнала около себе си. Искаше му се да ги разруши, но явно Кортни можеше да бъде освободена от този затвор само ако бремето на фермата падне от раменете й. Докато не пожелаеше да сподели този товар със Сет, тя нямаше да му даде сърцето си.

— Знаеш, че не си длъжна да се оправяш с всичко сама — промълви той и нежно я целуна по устните. — Винаги, когато имаш нужда, аз ще бъда до теб.

Тя го прегърна по-силно.

Само усещането, че я държи в ръцете си, бе достатъчно, за да го накара да забрави стратегията си. Беше топла и нежна, тялото й подканващо докосваше извивките на неговото и Сет се изпълни с копнеж, който му бе трудно да контролира.

Устните й бяха опияняващо топли и сладки на вкус. Трогателната невинност на целувките й създаваше усещането, че тя открива нещо за пръв път.

Сет чувстваше, че няма да може още дълго да се прави на безразличен. За пръв път му беше показала уязвимостта си, беше признала, че фермата не е единственото, на което иска да посвети живота си, защото щеше да изгуби нещо много скъпо. След като бе признала, че Айдъл ауър и Червения феникс не са всичко, което иска от живота, той имаше шансове.

Единственото, което трябваше да прави, е да се преструва, че чувствата му към нея са охладнели. Това не изглеждаше прекалено сложно, но всъщност бе най-трудното, което бе правил досега. Ако през годините не бе работил толкова над умението да запазва лицето си безизразно, за да не могат да бъдат прочетени мислите му, нямаше да е никак лесно да излъже Кортни.

Но Марша настоя. Нямаше да го направи, ако тя не го бе принудила. Не можа да скрие изненадата си, когато една сутрин телефонът позвъни и той чу гласа на Марша в слушалката.

— Аз съм в последните месеци на ужасно дълга бременност — започна тя без предисловие, — така че не казвай нищо, с което би могъл да ме разтревожиш. Освен това искам да направиш точно каквото ти кажа, без да ми задаваш много въпроси.

— Какво има? — попита, съвсем объркан.

— Обичаш ли Кортни?

— Коя Кортни? — попита той смутено.

— Колко Кортни познаваш достатъчно добре, че този въпрос да се отнася за тях?

— Една.

— В такъв случай, мисля, че тя е тази, за която говоря.

— Първо ми кажи на чия страна си.

— На нейна, но и на твоя, ако я обичаш. Ако ли не, тази вечер ще разваля отношенията си с теб.

— Добре, признавам, че започвам да се влюбвам в нея, но не мисля, че на Кортни й пука кой знае колко за мен.

— Не си намерил правилния подход. Бил си прекалено ужасно вежлив. И, за бога, спри да я следваш навсякъде по петите като кученце. Това момиче е упорито като двадесетгодишно муле. Ако не се спреш, скоро ще изгубиш всичките си козове, а няма да си помръднал нито сантиметър напред.

— Да разбирам ли, че ме съветваш да променя тактиката си?

— Естествено, нали току-що ти казах точно това.

— Май да — промърмори Сет и мислено се усмихна. Трудно беше да си представи, че Марша бе най-добрата приятелка на Кортни. Бяха като леда и огъня. Човек би могъл да се закълне, че едната ще унищожи другата.

— Трябва да намериш начин да я накараш да мисли, че си се отказал от нея. Не прекалено рязко. Престори се, че си взел това решение впоследствие. И недей да правиш нещо ужасно глупаво, защото ще те хване веднага.

— И…

— Звънни ми, след като осъществиш идеята, аз ще ти кажа какво да правиш по-нататък.

През следващите няколко седмици Марша звъня на Сет няколко пъти, за да следи прогреса му и да го окуражава.

— Джералд може да поеме тези разходи. Дължи ми го, задето ме замъкна обратно в тази ужасна купчина скали.

Щом видя, че стратегията има ефект, Сет бе готов да падне на колене пред Кортни и да се закълне в безсмъртната си любов към нея, така че Марша трябваше да вложи всичките си усилия, за да предотврати подобна грешка.

— Това ще бъде най-лошото, което можеш да направиш — обяви тя с тон, с който би говорила на малоумен. — Кортни е решила да се прави на мъченица и ти не можеш да направиш нищо, за да я разубедиш. Но ако от опит разбере, че ужасният живот на монахиня не е чак толкова хубав, колкото го хвалят, може сама да се откаже от него. Освен това има един проблем, свързан с родителите й, който я тревожи от години.

— Какъв?

— Не знам, Кортни не споделя с мен всичките си проблеми, но какъвто и да е той, първо ще трябва да се справиш с него и едва тогава тя може признае, че е влюбена в теб. Кортни е упорита жена, може да понесе множество директни атаки, но не мисля, че би искала да загуби нещо, което желае силно. Дори и така да е, тя ще бъде по-уязвима и смятам, че ще успееш да проникнеш през всичките ужасни стени, с които се е оградила.

Стана точно така, както бе предвидила Марша, но Сет се срамуваше от това, че е използвал хитрост. Не му бе необходимо много време, за да разбере, че обича Кортни. Това, което го притесняваше, бе възможността тя никога да не преодолее болезненото си съсредоточаване върху фермата. Сет не би могъл да живее с този фантом. Би могъл да прекара остатъка от живота си като й помага да достигне целите си, но между двамата не трябваше да има бариери.

Знаеше също, че дори и да я убеди да се омъжи за него сега, а това бе възможно, предвид настоящата й слабост, Кортни щеше да го направи само с половината от душата и сърцето си. За Сет това бе неприемливо. Почти толкова страшна, колкото ако му се отдаде изцяло, беше алтернативата съвсем да изгуби Кортни.

Все още обаче Сет не смяташе да се признава за победен. Умееше да прави планове и да чака. Плановете вече бяха готови, сега предстоеше чакането.

 

 

Сет зърна светлината, която се процеждаше през стъклата на конюшнята с кобилите, и забави крачка. Тед бе обещал да му се обади, когато наближи раждането. Тридесет минути по-рано му бе позвънил, за да каже, че на едната кобила й е дошло времето и Кортни е в конюшнята.

— Май имаме повод за празнуване — подхвърли вместо поздрав Сет, влизайки в конюшнята. Кортни бе коленичила до кобилата с гръб към него, но щом чу гласа му, бързо се обърна и неочаквана усмивка озари лицето й. Сет трябваше здраво да се хване за стената, за да не се втурне и да сграбчи Кортни в прегръдките си.

— Чувала съм, че търговците имат нюх за конете — каза тя, а в очите й играеха пламъчета, — но никога не съм знаела, че подушват жребчетата, преди да се родят.

Дори сред силната смесица от миризми в конюшнята Сет долавяше деликатния аромат на парфюма й. Кортни бе започнала да го използва непрекъснато.

Въпреки студа тя носеше дънки и прилепнал пуловер, който накара Сет да се сети за нощта в ресторанта и онази златиста рокля, която спираше дъха му. Мечтаеше за нея. Самият цвят бе равностоен на сигнал за тревога, при който Сет можеше да си спомни с абсолютна точност всяка своя физическа и емоционална реакция от онази нощ.

— Как е тя? — попита той.

— Добре. — Кортни погали кобилата по врата, за да я успокои. Това движение подчерта извивката на тялото, формата на гърдите й.

— Очакваш ли и другата кобила да роди? — Трябваше да каже нещо, за да отвлече мислите си от Кортни.

— Не и до шест-седем дни. Тук е само за компания на Дикси.

Кортни стана и изпъна тялото си. Ако Сет имаше и най-малко съмнение за своята чувствителност към нейното физическо присъствие, то то се стопи. Загърна се по-плътно в палтото си.

— Изморена съм — промърмори тя. — Не мислех, че жребчето ще се роди толкова скоро.

— Ела да седнеш — каза Сет, като набързо направи столче от слама. — Предполагам, че работникът ти ще може известно време да се справя и сам.

— Джон изражда кобили повече от четиридесет години.

— Защо не спиш в такъв случай?

— Навик. Опитвам да намеря жребец и от седмици изучавам родословията в малките часове.

Сет си я представи, седяща пред камината, облечена в халат, отворен почти до кръста, а единият й крак изкушаващо се подава от дрехата. Виждаше как огънят танцува в косите й и се наложи да спре един реален, а не мислен опит да се докосне до тъмните, медни къдрици около главата й.

— Тед ми каза, че не мога да си позволя да платя повече от петдесет хиляди, а аз не мога да намеря нищо подходящо за тази цена.

Сет се настани до Кортни и тя се сви, за да му направи място.

— Колкото повече мисля за това, толкова по-уверена ставам, че Необуздания е най-подходящ, но неговата такса е седемдесет и пет хиляди. — Повдигна сапфирено сините си очи към неговите. — Какво мислиш, че трябва да направя?

Сет бе смаян. Кортни никога не бе искала мнението му, а да не говорим за съвет. Надяваше се това да е знак, че тя омеква към него. Но още преди да се зарадва на тази мисъл, той бе изцяло погълнат от погледа й. В този момент бе готов да продаде душата си, за да плати таксата на Необуздания, ако с това щеше да накара Кортни да продължи да го гледа по същия начин до края на живота си.

— Мисля, че веднъж ти казах, но ти не хареса съвета ми.

— Не ми харесаха жребците, които предложи.

— Има много други. Просто си избери. — Беше готов да прекара цялата нощ в обсъждане на стотиците коне в Кентъки. Ръката му бе върху сеното, точно зад гърба на Кортни и Сет можеше да почувства топлината на тялото й, а също — да си представи сладостта на плътта й. Погледът на Кортни издаваше, че тя осъзнава близостта на Сет и не се страхува от нея. Посланието в него бе толкова различно от всичко, случило се между тях до момента, че Сет не бе сигурен дали може да вярва на очите й. Нейното тяло бе леко наведено към неговото, държеше раменете си изправени така, че гърдите й бяха насочени към Сет. — Има ли конкретно някой, за който искаш да поговорим?

— Чудех се какво мислиш за идеята да изпратя кобилите в Англия, там бих могла да намеря по-добри цени.

Пръстите на Сет откриха една непослушна къдрица и започнаха да си играят с нея. Тя бе като жива в ръцете му.

— Цената на превоза може да погълне всичките ти спестявания — каза Сет, като разви къдрицата дотолкова, че с върховете на пръстите си да докосва рамото на Кортни. Това бе всичко, което можеше да направи, за да запази контрол над движенията си. Всеки негов инстинкт, всяка фибра на тялото му крещеше: атака!

— Точно от това се опасявам. — Отговорът й бе отнесен. Тя обръщаше на разговора по-голямо внимание от Сет. Кобилата започна да цвили настоятелно.

— Жребчето идва, мис Кортни — провикна се Джон, който бе коленичил до Дикси. — Виждам предните крака.

Стори му се, че някой е откъснал част от собственото му тяло, когато рамото на Кортни се отдели от пръстите му. Сет подтисна импулса да я придърпа отново до себе си.

— Май ще бъде лесно раждане — каза Джон, докато хващаше жребчето за краката и бавно го издърпваше от тялото на кобилата. — Човек би помислил, че го е правила вече дузина пъти. Ще излезе всеки момент.

Сет се изправи на крака, отиде до бокса и се облегна на преградата. Кортни и Джон коленичиха до кобилата, нейната червена коса контрастираше с неговата — сивкава, а свободните й къдрици се противопоставяха на нечистите краища на косата на коняря, които се подаваха под тясната му шапка. Бяха се навели над новороденото жребче, подсушаваха козината му и проверяваха дали носът, ушите и очите му са чисти.

— Изглежда доста добре — каза Джон.

Подобие на усмивка се появи на устните на Сет.

Жребчето наистина изглеждаше добре, но то беше само още една бъдеща преграда между него и Кортни. Чудеше се дали някога тя ще има време за него. Върховете на пръстите му все още тръпнеха от усещането за Кортни. Колко ли трябваше да чака, преди отново да му позволи да я докосне?

— Хубаво е, нали? — обърна се Кортни към Сет. Тъжните му мисли бяха прогонени от лъчезарната й усмивка, предназначена за него.

— Красиво е, почти колкото Гас.

— Висока оценка. Ще ми предложиш ли да го продадеш?

— Ти смяташ да го запазиш, нали?

— Да — топло отвърна Кортни.

Сет се чудеше защо вечерта му се струва толкова особена. Причината не беше само в това, че Кортни се усмихва и изглежда доволна от присъствието му. Имаше нещо различно в цялото й отношение. Тя сякаш бе решила да прекрачи стената, която ги разделяше, и да възприеме Сет така, както обикновено жената възприема мъжа. За пръв път виждаше Кортни такава, каквато би била, ако слушаше сърцето си. Никога нямаше да изисква от нея да продаде Гас или да се откаже от фермата. Единственото, което желаеше, бе да го включи в кръга на нещата, които обича.

— Доли ражда! — В уморения глас на Джон прозвуча тревога.

Кортни се втурна в съседния бокс. Кобилата се измъчваше.

— Жребчето се е обърнало. Показва се само единият крак.

Не беше нужно някой да обяснява на Сет какво означава това. В случай че жребчето се обърнеше, острите му копита можеха да разкъсат вътрешностите на кобилата, преди то да излезе. Алтернативата бе натискът върху кончето да е прекалено силен и то да умре преди раждането. В най-лошия случай щяха да изгубят и жребчето, и кобилата.

— Ще опитам да го обърна — каза възрастният мъж.

Сет влезе в бокса, за да сподели драмата с Кортни и Джон. Трябваше да ги подкрепи поне духом. Наблюдаваше Кортни, докато тя, коленичила до главата на кобилата, се опитваше да я успокои. Непрекъснато галеше животното по врата и тихо му говореше, за да стои мирно. Сет знаеше, че Кортни ужасно се страхува да не изгуби и кобилата, и жребчето.

— Вкарах крака му обратно, но не мога да обърна жребчето — въздъхна Джон.

Въпреки студа от лицето му се стичаше пот. Изглеждаше пребледнял от умора, изтощен.

— Няма смисъл, мис Кортни. Кобилата напъва толкова силно, че не мога да обърна кончето.

— Дай да опитам — предложи Кортни, но Джон поклати глава отрицателно.

— Отместете се — нареди Сет и изведнъж коленичи до кобилата без сако и с навити ръкави на ризата. Ръцете му внимателно проникнаха в кобилата и той прибра крака на кончето, който се бе показал отново. Натискът беше ужасен. Струваше му се, че ръката му се чупи. Когато мускулите на матката се отпуснаха след поредната контракция, Сет хвана жребчето и го обърна донякъде. Пое си въздух и го обърна още малко, преди поредната контракция да демобилизира и двамата.

Лицето на Сет почервеня от напрежение. Докато се бореше да извади жребчето с главата напред, осъзна, че не бе правил нищо подобно от години. Най-сетне, при поредното отпускане на мускулите, той успя да обърне кончето в правилно положение. Със следващата контракция то излезе от утробата на майката.

— Отново жребче — възкликна Джон. — И е дори по-хубаво от първото.

Започна да трие новороденото със сух парцал. Кортни бе приковала поглед върху Сет, в очите й се четеше изненада и гордост.

— Каза ми, че не разбираш нищо от кобили.

— Не знам как да ги избирам — въздъхна Сет, дишането му още бе неравномерно, — но съм се научил да израждам във фермата. Мисля, че това никога не се забравя. — Той изми ръцете си в кофата с вода и ги избърса с един от многото парцали.

— Не е толкова просто — вметна Джон. — Ти имаш усещане за нещата и силни ръце.

— Мисля, че дължа това жребче на теб — каза Кортни.

Сет пусна ръкавите на ризата, вдигна сакото си и го облече.

— Считай, че частично съм ти се отплатил за шампиона, който ще роди Ниджински.

Сет се взря в очите на Кортни, но тя явно се бе отдръпнала от него. Спомни си мига на интимност, докато седяха в сламата. Дали само си бе въобразил копнежа в погледа й? Дали го беше видял само защото му се искаше да го има?

— Струва ми се, че имам още два шампиона — каза тя. — Те ще бъдат по на две години, когато Гас стане на четири. Няма да се наложи да се надбягват с него. А когато те спрат да се състезават, дори ще ми трябват още кобили.

— Слез на земята — сепна я Сет с нотка на раздразнение в гласа си. — Остави жребчетата поне да пораснат, преди да ги пращаш на пистата в Чърчил Лейнс.

Сет не виждаше смисъл да остава повече. Кортни бленуваше за бъдещето си с конете и в мечтите й нямаше място за него. Никога не бе имало.

— Знам, само едното от тях би могло да спечели дербито.

— В такъв случай се учудвам, че още не си записала другото за участие в английското дерби. — Може би тя щеше да последва жребчето в Европа и Сет ще се избави от агонията да я има толкова близо до себе си и да не може да я спечели.

— Не искам да бъдат далеч от мен.

— Наистина ли всичко, което правиш, и всеки, когото познаваш, през целия ти живот ще бъдат измествани от тези проклети коне? — повиши глас Сет. Гневът го бе изкарал извън контрол.

Изражението на Кортни му подсказа, че това избухване я бе шокирало. На другия ден Сет може би щеше да признае, че тя има право, но в момента му се искаше да я хване и да избие от главата й всяка мисъл, свързана с Айдъл ауър или с конете, завинаги. Може би нямаше да го е грижа за утрешния ден, ако можеше поне за една нощ, за един час дори, да бъде единственото нещо в живота й. Но това бе невъзможно, поне докато Кортни възстанови фермата, а Сет не беше сигурен, че ще успее да чака толкова дълго.

— Май идвам тъкмо за горещия шоколад — провикна се Тед, влизайки в конюшнята. Неговата бодрост разреди напрегнатостта на момента.

— Скоро ще стане готов — каза Кортни и мина покрай мъжете, отправяйки последен въпросителен поглед към Сет. — Можете да се качите след пет минути.

— Аз по-добре да си тръгвам — промърмори Сет.

— Не — отряза Кортни. — Ако не беше ти, нямаше да има какво да празнуваме. — Тя потъна в тъмнината на нощта.

— Сет обърна жребчето на Доли — обясни Джон.

— Кобилата добре ли е? — попита Тед.

— Да — увери го Джон. — Той свърши добра работа.

— Кортни си е намерила добра компания. Никой от тях не може да мисли за нещо различно от коне.

— Да отидем в моя офис — каза Тед на Сет. — Изглеждаш така, сякаш имаш нужда от нещо по-силно от горещ шоколад.

Сет искаше да си тръгне, след като изпи уискито си, но Тед го убеди да се качи в къщата.

Още в първите пет минути Сет съжали, че е останал. Тед и Кортни говореха само за двете прекрасни жребчета. Тед го правеше с оглед изплащането на дълговете, а Кортни — с надеждата да купи още кобили.

— Трябва да продадете едното от кончетата — намеси се Сет рязко.

Разговорът на двамата секна и те едновременно се обърнаха към него.

— При положение че имате две жребчета от едно и също поколение, разумно е да запазите по-доброто и да продадете другото.

— Знаеш, че не мога да продам нищо, което произлиза от Пролетна светлина — каза Кортни, сякаш причината за решението й бе толкова очевидна, че нямаше нужда от обяснение.

— Това е един от начините да намериш парите, които ти трябват, за следващото оплождане на кобилите. Все пак ще ти остане Гас и едното от жребчетата.

— Не.

— Трябва да тръгвам — каза Сет и се изправи. — Утре рано сутринта имам среща. Някои се интересуват повече от печелене, отколкото от харчене на пари. — Тази забележка съвсем не беше справедлива и определено не бе много остроумна, но Сет беше толкова раздразнен, толкова ядосан и разстроен, че едва ли съзнаваше какво говори. — Съжалявам — додаде той и грабна палтото си. — По-добре да тръгвам.

— Сет…

Той спря. Не искаше да се обръща, но не можа да се сдържи. Кортни гледаше към него, в очите й се четеше въпрос, но и благосклонност, която почти го накара да остави палтото си и да се върне.

— Тази нощ ти спаси жребчето, а може би и кобилата. Благодаря ти!

Дали зад тази усмивка се криеше нещо повече от признателност? Дали най-сетне се интересуваше от мъжа в него, а не от търговеца на коне или от този, който й помага да изправи бизнеса си на крака?

Може би, но той бе прекалено уморен, за да мисли за това точно сега. Поклати глава, отвърна на усмивката на Кортни и излезе.