Джулия Барет
Дързост (15)

ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА

Оттеглянето на сестрите Бингли предизвика у Джейн смесени чувства, но облекчението надделя. Студеното изражение на Луиза и безсърдечната изтънченост на Каролайн само потискаха цялата компания и това тягостно чувство се стопи единствено след като двете сестри напуснаха гостната. На Джейн не й се искаше отношенията между тях да са обтегнати и се стараеше заради съпруга си да не вижда нещата в такава светлина, но реалността, която не можеше да отрече, беше друга. Където и да се появяха сестрите на Чарлз, смразяваха обстановката.

Не й остана много време да се замисли за техните недостатъци и да ги сравни с чудесните качества — щедрост, великодушие, благосклонност на съпруга си, защото след миг в стаята влезе слугата с ново писмо. Джейн веднага разпозна почерка на сестра си Лидия, от което я обзе ужас, тя пое писмото и веднага започна да чете.

22-ри април, понеделник, Брайтън

Скъпа моя Джейн,

Колко чудесно е, че мама и татко ще отидат направо у вас. Ние също, разбира се, тръпнем от нетърпение, както мама предполага съвсем вярно, да се съберем със семейството ни по случай празненството. След като моят обичан Уикъм за щастие успя да вземе разрешение за отлъчка от полка, ние ще можем да тръгнем без никакви затруднения. Де да можеше да пристигнем по-рано, навреме за бала. Колко ли ще сме радостни! Жадувам да те видя отново, да зърна сред какъв разкош живееш. Мама ми разказва за красотите на твоя Пелам Хол и за новата ти чудесна везана покривка върху спалнята. Когато жената на майор Ейнсли научи къде отиваме, сигурно ще се пръсне от завист. Що се отнася до скъпия Пембърли, домът, в който е преминало детството на моя Уикъм, него вече усещам, че го познавам. Очаквам с нетърпение, скъпа ми сестро, края на седмицата.

Твоя Лидия

Последните новини разбъркаха още повече хаоса в главата на Джейн. Не само че родителите й се канеха да нарушат хармонията, възцарила се вече в Пелам Хол, но както се оказваше, те щяха да бъдат подкрепени в това си усърдие от Лидия и нейния съпруг. Дори и толкова широка душа, като душата на Джейн, трябваше да затрепери от ужас пред подобна перспектива. В този случай не можеше да й помогне и собственият й съпруг — човек с неговото търпение и чувство за хумор можеше само да навреди. Трябваше да търси помощ, ако изобщо можеше да се надява на нея, извън къщи.

Мислейки как да излезе от положението, тя реши без никакво бавене да отиде при Лизи. Нейната умна сестра подхождаше към всяка ситуация със здрав разум и — колкото и да изглеждаше неадекватно като поведение при тревожен случай — също така и с духовити шеги.

Не съществуваха толкова злокобни пречки пред Лизи, че да й попречат да намери забавление в което и да е бедствено положение. С нея Джейн поне можеше да се посмее. Колкото повече обмисляше това решение, толкова по-привлекателна й се струваше компанията на Елизабет. И не можеше, не биваше да чака, трябваше да тръгне за Пембърли незабавно.

Не биваше да тръгва сама. Това посещение при сестра й щеше да й даде най-добрата възможност да пристъпи също така към плана, който отдавна бе замислила. План за Кити и Мери. Двете момичета досега успяваха да избегнат товара на задълженията към семейството: следвайки своя собствен безгрижен път, те се намираха в положение, при което никой не упражняваше над тях никакъв контрол, като по този начин се наслаждаваха на всички радости, освободили сами себе от чувството за отговорност. Време беше, Джейн отдавна го съзнаваше, Кити и Мери да отворят очите си за по-благоразумно поведение. Но тя самата, макар и да желаеше промяната от цялото си сърце, знаеше, че не е способна да я осъществи. Тази трудно изпълнима задача, ако изобщо можеше да бъде постигната, изискваше не по-малко решителен човек, не кой да е, а самата Лизи.

Така Джейн реши да вземе двете по-малки сестри със себе си.