Кони Мейсън
Чисто удоволствие (15)

15

Джак бавно се пробуди с усещане за слънчева топлина и все по-засилваща се болка Той помръдна ръка и докосна нещо копринено меко. Привикна към светлината която струеше от прозореца и приятно се изненада като видя Мойра да спи с глава, опряна на ръба на леглото. Той сложи ръка върху главата й, наслаждавайки се на усещането от разрошените й къдрици под пръстите си. Тя бе в безопасност и той повече никога нямаше да я изпусне от поглед.

Внезапно вратата се отвори с проскърцване и Петибоун подаде глава в спалнята. Като видя, че Мойра спи, той влезе на пръсти, за да не я обезпокои.

— Има ли нещо, което мога да направя за вас, милорд? Закуската ще бъде донесена незабавно. Нещо засищащо, ако позволите. Лекарят даде специални разпореждания.

Джак се помести неловко и сведе очи към Мойра.

— Не се нуждая от нищо спешно, Петибоун. Но първо се погрижи за Мойра. Тя е била тук цялата нощ и трябва да си отдъхне. По-късно може да ми донесеш от този лауданум. Страхувам се, че болката е твърде непоносима.

— Аз ли да я събудя, или вие?

— Аз ще я събудя — каза Джак, като погали нежно бузата на Мойра.

Тя въздъхна промърмори и притисна бузата си към него. Той обхвана раменете й и нежно я разтърси. Мойра рязко се събуди.

— Джак! Какво има? Имаш ли нужда от нещо?

Той скалъпи колеблива усмивка.

— Нуждая се от това, да си легнеш. Петибоун ще се погрижи за мен. Стоя тук цяла нощ, трябва да си починеш.

Мойра понечи да възрази, но Джак я изпревари:

— Не, никакви спорове. В безопасност съм.

— Много добре — неохотно се съгласи тя. — Но Петибоун трябва да ме повика, ако имаш нужда от мен.

— Ще ви повикам, госпожице. Наистина ще ви повикам.

След като Мойра напусна стаята, Петибоун бързо и умело се погрижи за личните нужди на Джак.

— А сега лауданума, ако обичаш — каза той.

Колкото и да му се искаше да получи обяснение за бягството на Мойра и неговото прострелване, просто не беше в състояние да се съсредоточи върху подробностите.

Петибоун донесе лекарството, а после излезе тихичко, след като Джак заспа. Няколко минути по-късно Спенс се промъкна в стаята и седна на стола, който Мойра бе освободила малко по-рано.

 

 

Два дни по-късно Джак спеше по-малко, приемаше силна храна и се чувстваше достатъчно добре, за да чуе всичко, което се беше случило, след като го простреляха в гърба. Спенс му разказа подробности за тяхната дива езда до Лондон.

— Някой виждал ли е Мейхю, след като ме рани? — попита приятеля си Джак

— Не ми е известно. Мълвата в Лондон все още е за неуспешното появяване на Мойра в обществото. Дори има обзалагания при Уайтс за това, колко дълго ще я задържиш като своя любовница Няма шушукания за случилото се в Хелфайър клуб предната нощ.

— Няма и да има — каза Джак — Дашууд и Мейхю са единствените освен теб, мен, Петибоун и Мойра, които знаят за изстрела, а те няма да се издадат.

— Съществува и Матилда.

Джак се замисли:

— Може ли да се вярва на тази жена?

— Тя помогна на Мойра. Петибоун изглежда необичайно привързан към нея.

Джак повдигна добре оформената си вежда:

— Петибоун? Искаш да кажеш, че старият негодник най-сетне е намерил своята половинка?

Спенс сви рамене:

— Просто го споменах между другото. — Той се надигна да си върви: — Добре, тръгвам, старче. Мойра ще ми одере кожата, ако те изморя. Тя е същински дракон, що се отнася до твоето здравословно състояние.

Джак се усмихна, твърде доволен от покровителствеността на Мойра.

— Ще си почивам. Дръж очите и ушите си отворени, не съм приключил с тази глупава шега. Ще бъда на крака до ден-два, и тогава ще реша какво трябва да се направи във връзка с непредизвиканото нападение на Мейхю.

Ако тя разреши на Джак да стане от леглото след ден-два, ще си изям шапката, помисли си Спенс.

Час по-късно Мойра надникна при Джак, докато слизаше надолу по стълбите. Видя, че спи и се усмихна със задоволство. Той укрепваше бързо и тя бе уверена, че ще се възстанови без лоши последствия. Това означаваше, че трябва да вземе решения. А нито едно от тях не беше лесно. Беше благодарна, че Матилда чудесно се приспособи към домакинството. Пое задълженията по поддържането му и, изглежда, прекрасно се спогаждаше с Петибоун.

Влезе в салона и изненадана откри новата прислуга и Джили, скупчени в средата на помещението. С ръце на хълбоците, Джили изглеждаше увлечена в разгорещен спор. Влизането на Мойра ги накара да се сепнат виновно и тя разбра, че бяха клюкарствали за нея. Разпръснаха се веднага, с изключение на Джили, която отстъпи назад с гузно изражение.

— Съжалявам, милейди. Ще се погрижа това да не се повтори.

— Предполагам, че сте ме обсъждали.

Джили наведе глава.

— Не аз, милейди. Никога не бих направила или казала нещо, което ще ви засегне. Знаете как клюките се разпространяват сред прислугата. Аз просто им изяснявах някои неща.

— Най-напред трябва да престанеш да ме наричаш милейди. Мойра е достатъчно. Аз не съм никаква дама, както би трябвало да знаеш досега. И не съм свързана дори далечно с лорд Грейстоук. Второ, искам да знам какъв е слухът, който се разпространява за мен.

— Не ме интересува какво казват те, миле… госпожице. Те не ви познават като мен.

— Благодаря — каза Мойра с признателност, — но аз настоявам да ми кажеш какво говорят за мен.

Джили, явно смутена, преглътна с усилие.

— Висшето общество говорело, че сте прелъстила лорд Грейстоук, а след това сте го убедила да ви представи в обществото като дама. Казват, че сте негова любовница. Според мълвата също така сте примамила в леглото си лорд Роджър Мейхю, преди да хвърлите око на лорд Грейстоук.

Ноздрите на Мойра се разшириха от гняв.

— Продължавай!

Тя бе решена да чуе всичко, без значение колко е ужасно.

— Сигурна ли сте?

— Да.

— Обзаложили са се в Уайтс за датата, когато лорд Грейстоук ще ви покаже вратата.

Цветът се отдръпна от лицето на Мойра.

— Какви са чувствата на хората към лорд Грейстоук?

— Те са готови да му простят веднага щом престане да ви покровителства. Мислят, че вие сте виновна за всичко, но се настройват срещу него, поне докато не си възвърне положението в техните очи.

Мойра никога не преставаше да се учудва колко бързо се разпространяват слуховете сред прислугата от къща на къща. Беше така, когато тя прислужваше у Мейхю, и щеше винаги да си остане така. Слугите твърде бързо успяваха да се доберат до същината на нещата.

— Благодаря, Джили. Оценявам искреността ти.

— Не ме интересува какво казват, мис Мойра — предано заяви момичето. — Вие сте добра, мила и напълно неспособна на двуличие. Не ме засяга, дори да сте любовница на лорд Грейстоук.

След като Джили излезе, Мойра почувства цялата тежест на света върху себе си. Ако Джак не беше наследил титлата херцог, неговите шумни забавления щяха да бъдат приемани за нормално поведение за човек с пиратската неблагоприятна репутация на Грейстоук

Придобиването на титла бе променило всичко. Сега Джак трябваше да поддържа известно равнище, независимо дали му харесва или не. Вместо да пренебрегва обществото, сега той трябваше да се съобразява. А съобразяването означаваше да се ожени за жена със същия ранг и положение. О, той все още може да пие, да залага и да се занимава с жени — повечето членове на висшето общество го правеха — но когато опреше до брак, трябваше да спазва строги правила. Мълвата, в съчетание с издигнатото положение на Джак направи решението й за бъдещето болезнено, но ясно.

 

 

След няколко дни Джак неуверено пристъпваше в спалнята си и реши да опита да слезе по стълбите въпреки възраженията на Мойра и Петибоун.

— Тази проклета рана няма да ме задържи в леглото — каза войнствено, докато Мойра се суетеше около него един следобед. — Имам неотложни задължения и множество отговорности, за които трябва да се погрижа.

— Ще почакат — каза Мойра, сподавяйки усмивката си. До неотдавна единствената отговорност на Джак беше да се ожени за заможна дама, а едничкото му задължение — да поддържа репутацията си на бонвиван. — Господин Петибоун говори ли с теб за Матилда?

— Аха. Никога не съм виждал Петибоун да защитава жена така. Ако не го познавах, бих помислил, че е влюбен.

Мойра му отправи доволен поглед.

— Матилда пое задълженията около домакинството и се справя забележително. Признателна съм й за това, че ми помогна. Тя няма никакви роднини и няма къде да отиде. Страхувам се, че сър Дашууд ще я открие и като наказание за нейната измяна ще я изхвърли именно на улицата.

— Вече казах на Петибоун да включи жената във ведомостите — каза Джак. — Аз съм й благодарен за това, което направи за теб. В моето домакинство има работа за нея за колкото време пожелае.

Облекчението на Мойра беше видимо. Не искаше да остави нищо недовършено, след като замине.

— Благодаря ти. Искаш ли нещо, докато съм още тук? Може би да ти почета?

Джак й отправи загадъчен поглед, после потупа леглото:

— Седни до мен.

— Не мисля, че… това е…

— Моля те.

Тя не можа да му откаже. Предпазливо приседна на ръба на леглото, като недоумяваше какво възнамерява да направи. Той я привлече в прегръдките си.

— Господи, липсваше ми — прошепна без дъх. Целуна главата й, вдишвайки дълбоко аромата на косите й. Той обичаше цвета им, повече меден, отколкото червен, толкова ярък, като че ли жив.

Повдигна брадичката й, наведе се и я целуна, зажаднял за вкуса на сладките й устни. Смаяна от неговата сила, след като бе претърпял толкова тежко нараняване, Мойра охотно се подчини на жадната му настойчивост, разтваряйки устни, за да може той да задълбочи целувката си. Ръката му обхвана гърдите й, а тя се изви при милувката му, изпитвайки толкова силна обич към него, че не можеше да се владее. Тялото й изгаряше от желание, което я накара да забрави, че той се възстановява от сериозното нараняване.

След няколко дълги минути, изпълнени със страстни целувки, Джак откъсна устните си от нея.

— Искам те, Мойра. Настръхвам, като си помисля колко малко оставаше да станеш жертва на клуба Хелфайър.

Ръцете му потърсиха копчетата на роклята й.

— Имам нужда от теб. Не осъзнавах колко много си ми нужна, докато не си отиде.

Мойра застина.

— Не си достатъчно добре за това, Джак — тя отстрани ръцете му от корсажа си. — Освен това, не знаеш някои неща за мен, — пое си дълбоко дъх — за колието на лейди Мейхю…

— Знам, че не си го взела. Никога не би могла да извършиш нещо непочтено.

Мойра прочисти гърлото си и каза:

— Онази нощ, когато ме откри да лежа в канала… Твоята карета не ме блъсна. Скочих от тази на лорд Мейхю. Той ме водеше към Хелфайър клуб, а аз по-скоро бих умряла, отколкото да позволя това да се случи. Той помисли, че съм мъртва и ме остави да лежа в канала. Чудо е, че ти се озова наблизо.

В ъгълчетата на устните на Джак трепна бегла усмивка:

— Не беше никакво чудо. Тази нощ лейди Амелия прекрасно знаеше какво прави.

Мойра бе твърде смутена, за да долови какво има предвид Джак.

— Беше грешка от моя страна да те карам да мислиш, че си отговорен за моите наранявания. Не те познавах добре и се боях, че ще ме предадеш на властите, ако ти кажа истината. Семейство Мейхю бяха решени да отправят обвинения. Нямаше къде да отида, нито към кого да се обърна. Възползвах се от теб, Джак. Дали ще можеш да ми простиш?

— Аз бях този, който се възползва от теб — поправи я той. — Спенс и аз не биваше да те използваме за забавление. По това време залогът от две хиляди лири бе твърде примамлив. Отначало искрено се надявах да ти намеря богат съпруг. След като те опознах, не бих могъл да понеса мисълта, че друг мъж може да те притежава. Забърках такава каша.

— Аз съм виновна точно колкото теб. Ако исках, можех да кажа истината по всяко време.

— Това е минало. Още не съм решил какво да правя с Мейхю, но се заклевам, че той никога няма да те нарани отново. Искам да станеш моя съпруга, Мойра

— Съпруга? Не! Това е невъзможно. Не можеш. Това просто не е редно.

— Мога да правя, каквото ми е угодно, дявол да го вземе.

— Ти си херцог. Аз съм дъщеря на фермер.

Тя стисна медальона, който висеше на шията й, копнеейки да узнае доколко е вярна историята на майка й за благородническата кръв, която тече във вените й.

— Не ме е грижа какво си. Ти си жената, за която искам да се оженя. Жената, която искам да е майка на моите деца.

Мойра изглеждаше объркана.

— Все още не разбираш, нали? Обичам те.

— О, не, не можеш!

— И мисля, че и ти ме обичаш.

— Няма значение. Дочух слуховете. Обществото никога няма да ти прости. Ако се ожениш за мен, ще съсипеш репутацията си.

Джак се изсмя.

— Каква репутация? Това да не е учтив начин да ми кажеш, че не ме обичаш?

Мойра искаше да каже на целия свят, че обича Джак Грейстоук безумно, безпределно и вечно. Но го обичаше твърде много, за да го съсипе.

— Казвам само, че не мога да се омъжа за теб.

Лицето на Джак стана сурово:

— Не мога да повярвам, че по-скоро би станала моя любовница, отколкото да се омъжиш за мен.

Мойра пребледня.

— Не това.

— Ти си най-влудяващата жена, която познавам. Не те искам за любовница.

Той я привлече към себе си и я прегърна силно, като че ли се бореше със страха да не я изгуби. Изглежда, цял живот я е чакал. Целуна я нежно, страстно. Пренебрегна внезапната болка от заздравяващата рана на гърба си, взе лицето й в шепите си. Прокара устни по клепачите й, по извитата линия на веждата й, спусна се по копринените й бузи. Езикът му трепкаше върху устните й, като ги вкусваше и дразнеше, после ги разтвори, за да изследва отвътре сладките им дълбини.

Ръката му се спусна надолу по шията й, гърдите, през гладкия й корем, продължи покрай хълбока й до мястото, където се съединяваха краката й. Обхвана я между бедрата и усети как топлината на невероятното й желание се излива през дрехата.

— Искаш ме — прошепна дрезгаво. — Гореща и влажна си. — Положи я на леглото и с рязко движение повдигна полата й.

— Джак, не! Някой може да влезе. Достатъчно слухове се носят из къщата, за да наливаме масло в огъня.

Преди да разбере намерението му, той се измъкна от леглото и заключи вратата. Мойра ахна. Не знаеше, че е съблечен под чаршафите. Предполагаше, че носи бельо. Загледа го втренчено, хипнотизирана от красивата симетрия на тялото му.

Без превръзката, която покриваше раната му, той бе самото съвършенство — силен, мъжествен и непреодолимо привлекателен. Пристъпваше бавно и неуверено заради зарастващата рана, но тялото му бе силно и решително, когато се върна и притисна Мойра.

— Ще се нараниш — упорстваше тя. — Твоята рана…

— Ще ме заболи повече, ако не се любя с теб — каза Джак, като започна да я съблича с уверени твърди пръсти. — Моя си, скъпа. Винаги ще бъдеш моя. Съпротивлявай се, колкото искаш, но аз ще те надвия. Ще упорствам, докато не се съгласиш да се омъжиш за мен.

Той съблече роклята и комбинезона й и ги хвърли настрана. Загледа се в гърдите й, обхвана ги нежно и ги повдигна към устните си. Кожата й беше топла и приканваща. Джак дълбоко поемаше нейното чисто ухание. Дочу как тя рязко си пое дъх, когато пое зърното в устата си и го засмука. Ръката му се премести надолу по корема й, а тя се изви срещу него с тяло, обхванато от същото удоволствие, което вече бе изпитала в прегръдките на Джак

Когато пръстите му се промушиха властно в мекия триъгълник между краката й, по вените й се разля сладостно, силно и почти болезнено усещане.

Заливаха я приятно горещи вълни, докато не остана нищо друго освен острото желание. Ръцете й сами се обвиха около врата му, придърпаха го по-близо, а тя изви гърба си, предлагайки се още по-щедро на неговите ръце и устни. Джак застина и изохка. Тя осъзна, че го е наранила и понечи да се дръпне, но той не й позволи.

— Не! Болката е нищо в сравнение с агонията да те желая. Денят, в който те намерих да лежиш в канала, бе най-щастливият в моя живот.

Устните му следваха пътеката, която бе прокарала ръката му. Оставяше изгаряща следа по малките твърди върхове на гърдите й, през гладкия й корем, до вътрешността на лъскавите медни къдрици, увенчаващи бедрата. От гърлото й се изтръгна приглушен вик, а бедрата й се устремиха нагоре.

— Джак! Не, не бива!

Той дрезгаво се разсмя и обхвана бързо с ръце бедрата й.

— Да, скъпа, трябва. Обещавам, че ще ти хареса.

Подхвана я отзад и я повдигна още по-нависоко, без да й позволи да се изплъзне от задълбоченото проучване на устата му. Тя издаде мек гърлен звук, като й се искаше да умре от смущение. Никога не си бе представяла, че мъжете и жените са способни на такива порочни неща.

Мойра бе запленена от усещанията си, толкова нови, но и толкова блажени. Изгарящ пламък изпепеляваше утробата й, разстройваше сетивата й, отнемаше разума й. Тя толкова болезнено усещаше всичко — всяка въздишка, всеки стон, ръцете му по тялото си и устните му по най-интимните й кътчета. Спалнята ехтеше от чувствените звуци на страстната им любов. Шумоленето на чаршафите под голия й гръб, трептенето на горещия дъх над още по-гореща плът, коприненият допир на кожа върху кожа — любовни, еротични звуци. Твърде интимни, за да бъдат описани. Стоновете й бяха все по-чести, а тялото й тръпнеше, докато във вените й нахлу пареща топлина.

— Джак! Не мога да го понеса! Това е толкова порочно!

— Аха. Вкусът ти е порочен, сладостен и невероятен. По-сладък от най-сладката амброзия. Ще се успокоя само, ако те имам цялата.

Упоена от думите му, Мойра се наклони към устните му. Ръцете й се притиснаха към раменете му и заби нокти в гърба му. Чувстваше се като тетива, опъната до краен предел. Внезапно тетивата се скъса, изпълвайки я с див екстаз. Тя извика беззвучно, неспособна да опише чувството си. Тогава Джак се плъзна нагоре по тялото й, намери устните й и я целуна. Тя пое собствения си вкус от неговите устни, като си помисли мъгляво, че въобще не е неприятно. Стиснал ръката й, Джак я премести върху слабините си.

— Почувствай какво правиш с мен, любима. Не се владея, щом си наблизо.

Беше твърд и топъл като стомана, покрита с кадифе. Тя прокара ръка по пулсиращата му дължина нагоре-надолу, стъписана от собствената си порочност. Джак дрезгаво изръмжа и отмести ръката й. Тя очакваше да се претърколи върху нея и да вземе своята част от удоволствието, и беше изумена, когато той просто започна да я милва и целува.

Дъхът й спря в гърлото. Нима бе възможно толкова скоро отново да изпита удоволствие? Джак й показа колко наивна е била.

Целуваше я ненаситно, докато устните й поаленяха и се подуха. После се съсредоточи върху гърдите й, засмуквайки всяко набъбнало зърно дълбоко в устата си, като го дразнеше с език. Под неговите ръце гладките чувствени извивки на женската й същност бяха като омагьосани, пръстите му намериха извора на страстта й и тя запулсира от желание.

— Вземи ме, Мойра. Вземи ме целия — простена той. Едва се сдържаше. Ако не навлезеше дълбоко в нея, щеше да експлодира.

Мойра се поколеба за миг, после го обхвана и го насочи към вътрешността на влажната си утроба. Никакви думи не помрачаваха момента. Чуваше се единствено тътенът на сърцата им, докато той навлизаше в нея и я изпълни така, че тя се почувства обладана. Устните му попиваха шията и раменете й, достигаха гърдите й. Тя изви гърба си, пое го целия в себе си докрай. Неговата мощ като че ли се вливаше в нея с всеки тласък. Тя изкрещя от радост, запленена от някаква вихрушка, която я пренесе отвъд удоволствието, към екзалтирана забрава. Никога преди тя не се бе чувствала така изцяло погълната от друго човешко същество.

Това бе странна безпомощност — приятна, но и плашеща.

Изгарящата топлина в утробата й се движеше навън и навътре. Тогава тя започна да пропада все по-надолу и по-надолу, спускаше се към изпепеляващата бездна на блаженството.

Насърчен от необузданата страст на Мойра, Джак нахлу дълбоко, обхванат от див екстаз да бъде там, където му е мястото, там, където искаше да бъде. Щом чу, че накъсаните й викове се засилват, той влезе дълбоко и остана там, на ръба на екстаза. Когато тя се изви към него, с едно-единствено движение той я прониза, изливайки се в нея. Сподавен вик се отрони от гърдите му. Тя почувства как семето му се разплисква в утробата й и се обви плътно около него в желанието си да го задържи там, колкото може, по-дълго. Той се загледа в очите й. Беше доволен. Нямаше значение кой или какво стоеше между тях — те си принадлежаха.

Джак въздъхна и се отдръпна от Мойра. Напрежението му струваше скъпо. Раната му пламтеше, а главата му пулсираше, но си заслужаваше. Мойра го наблюдаваше отблизо. Знаеше, че подобно напрежение определено не се препоръчва на човек, който се възстановява. Обзе я чувство за вина и тя се измъкна от леглото.

— Това не биваше да се случва. Нека погледна раната ти.

Джак послушно се обърна по корем. Мойра въздъхна с облекчение като видя, че върху превръзката няма следи от кръв. Утре лекарят трябваше да махне шевовете и на нея щеше да и е много трудно да обясни подновеното кървене.

— Е, каква е присъдата? — попита Джак шеговито.

— Не мисля, че си си навредил, но за да бъде всичко наред, това не бива да се случва отново.

Тъй като не получи отговор, очите й се спряха върху лицето му. Не се изненада, като видя, че е заспал. Тя го зави, нахлузи дрехите си и тихо напусна стаята. Трябваше да премисли много неща. Любовното обяснение на Джак и последвалото предложение бяха напълно неочаквани. Независимо какво казваше той, тя не би могла да му позволи да опетни титлата си, като встъпи в неравен брак Той я получи наскоро и не разсъждаваше трезво. Имаше задължения към хората от своята класа и трябваше да поддържа определено ниво. Вече не беше Джак Грейстоук поквареният женкар. Беше херцог Ейлсбъри, със стара и почетна титла, която не трябваше да опетни. Дължеше на паметта на братовчед си едно достойно поведение, а това означаваше да сключи равен брак.

Час по-късно в имението Грейстоук дойде посетител. Тъй като Петибоун беше отишъл да изпълни някаква загадъчна поръчка на Джак а слугите никъде не се виждаха, Мойра отвори вратата. Когато видя кой е дошъл, остана с отворена от изненада уста.

— Мойра! Виждам, че лорд Грейстоук те е намерил. Никога не съм питал как вие двамата се срещнахте и не искам да знам, но той определено изглеждаше решен да те намери, когато се отби при мен.

Лорд Мейхю, граф Монтклеър, стоеше на прага и високата му горда фигура бе леко поприведена от възрастта. Тя пребледня и понечи да побегне назад.

— Лорд Монтклеър, не знаех, че с Джак се познавате. За колието ли сте дошъл? Не съм го откраднала.

Монтклеър я погледна изненадано.

— Не за това съм тук. Налага се да говоря с лорд Грейстоук. Може ли да вляза?

Мойра твърдо остана на мястото си, като не му позволи да влезе.

— Лорд Грейстоук не приема никого. Той се възстановява след нараняване.

Възрастният човек изучаваше лицето й.

— Какво нараняване?

— Не съм упълномощена да ви кажа.

— Виж какво, млада госпожице, не изпитвам никакви лоши чувства към теб. Разбрах, че синът ми е оттеглил всички обвинения и няма да обсъждам това. Лейди Мейхю получи огърлицата си, а преди всичко, не съм сигурен, че ти си я откраднала.

— Това е хубаво, от ваша страна, милорд. Не бях аз.

— Давам ти възможност да се възползваш от съмнението. Сега и двамата знаем, че вече не съм млад и не би трябвало да стоя прав, докато се извинявам. Настоявам да видя лорд Грейстоук.

Мойра кипна.

— Лорд Грейстоук беше сериозно ранен. Още не се е събудил от дрямката си.

— Отново питам, какво нараняване?

— Много добре, щом настоявате. Джак беше прострелян от вашия син, милорд. Прострелян в гърба.

Графът се олюля от тежестта на нейните думи.

— Сигурно се шегувате.

— Де да беше така.

— Това е по-лошо, отколкото очаквах — простена той. — Ще почакам, докато лорд Грейстоук се събуди.

— Всичко е наред, Мойра. Заведи лорд Монтклеър горе. Ще го приема.

Тя се обърна и видя Джак горе на стълбището. Беше облечен с панталон и риза и с трудност се придържаше към парапета.

— Какво правиш? — почти изкрещя тя. — Сигурен ли си, че си в състояние да приемаш посетители?

Острият поглед на Монтклеър се спря върху Мойра. Той разбра всичко, въпреки напредналата си възраст. Смяташе я за любовница на Джак, но сега виждаше, че нещата са по-дълбоки.

— Престани да ме глезиш. Напълно съм способен да се справя с това.

Когато Джак се върна в стаята си, Мойра предупреди строго:

— Ще ви заведа в стаята му, милорд, но трябва да обещаете да не го изморявате.

— Ще направя всичко, което е по силите ми, млада госпожице — каза Монтклеър , — но трябва да вникна в същината на тази история. Все пак засяга сина ми, нали?

Мойра здраво стисна устни и го поведе. Той седеше в очакване, облегнат на едно кресло до камината. Посочи на Монтклеър стола срещу него. Мойра се обърна да си върви.

— Не, не си отивай. Това засяга и теб. Искам да останеш.

Дори и да беше изненадан от думите на Джак, Монтклеър не се издаде. Мойра предпазливо приседна на ръба на леглото, пламнала от спомена за охотата, с която отвърна на ласките на Джак върху същото легло преди по-малко от два часа. Очите й се преместиха към лицето му, търсейки някакъв признак на изтощение след напрежението. Забеляза с облекчение, че изглежда отпочинал.

— Искал сте да ме видите, милорд?

— Наистина съжалявам, милорд. Зная, че Роджър е буен, но никога не съм си представял, че би наранил някого.

— Вие знаете?

Монтклеър отправи красноречив поглед към Мойра.

— Мойра ми каза. Искам да узная всичко, Ейлсбъри. Къде и защо ви нападна синът ми? Причината да дойда днес, беше да се осведомя относно слуха, който чух в своя клуб. Нещо за въвеждане на Мойра в обществото и за претенции, че тя е дама. Изглежда, именно моят син я е разобличил. Исках да попитам Роджър за това, но от няколко дни не съм го виждал. Лейди Мейхю се безпокои. Дори не знам къде е отседнал.

— Не знам дали сте готов да чуете това, милорд — започна Джак, — но има някои неща, които не знаете за сина си. Чували ли сте някога за Хелфайър клуб?

Монтклеър пребледня.

— Разбира се, кой не е. Но какво общо има това с… Боже мой, нали не искате да кажете, че Роджър…

— Навярно сте подозирал.

Графът изглеждаше наранен.

— Предполагах, но човек се надява. Особено когато става дума за неговия наследник.

— Вашият син отвлече Мойра от дома ви с цел да я предложи на членовете на Хелфайър клуб. Тя скочила в движение от каретата, за да избяга, Роджър погрешно сметнал, че е мъртва. Ето защо той толкова набързо замина за Франция. Страхувал се е да не бъде замесен в нейната смърт. Когато се завърнал оттам и открил, че Мойра е жива, подновил усилията си да я използва за ритуалите на клуба.

— Боже мой! Никога не ми е хрумвало, че е толкова пропаднал. Страхувам се, че сме го разглезили непоправимо. Откакто се е родил, майка му и аз го оставяхме да върши каквото си иска. Но да застреля друг човек в гърба, това е нещо непростимо. Защо? Защо го е направил?

— Отидох в имението на сър Дашууд, където вашият син я беше завел и я държеше против волята и. Възнамерявах да я спася — той отправи нежен поглед към Мойра. — Както се оказа, тя нямаше нужда от моята помощ. Сама беше избягала. Когато й се притекох на помощ, вашият син се ядоса от развитието на нещата и ме простреля в гърба.

— Искрено съжалявам, милорд. Какво възнамерявате да правите? Уведомихте ли властите?

— Все още не — каза Джак. — Не съм решил какво да правя.

— Умолявам ви, позволете ми да се справя по свой начин с това — Монтклеър изглеждаше състарен с десет години от момента, в който бе влязъл в стаята. Сърцето на Мойра трепна и тя се съжали над него. — Ако стане публично достояние, семейството ми ще бъде потъпкано в калта. За мен би било убийствено да видя тази стара и почтена титла опозорена.

— Какво смятате да направите, милорд? — попита Джак. — Синът ви можеше да ме убие. Не мога просто да забравя това.

— Веднага щом науча къде се е установил Роджър, лично ще го кача на първия кораб за Америка Той ще трябва да живее на издръжка докато не навърши пълнолетие догодина. Мога да ви уверя, че докато съм жив, никога няма да стъпи отново на английска земя. Освен това ще наредя на адвокатите си да изготвят документи, в които да посочат по-малкия ми син за мой наследник. Щом титлата не е наследена в случая мога да постъпя както пожелая. Това удовлетворява ли ви, милорд?

— Не желая да съсипвам толкова добър човек като вас, Монтклеър, нито пък семейството ви. Ще оставя случая във ваши ръце.

— Знам къде е отседнал лорд Роджър — съобщи Мойра на мъжете. — Той се е настанил в „Хен енд Рустър“.

Джак я погледна изненадано, а Монтклеър просто кимна и й благодари, също и на Джак и се надигна да си върви. Спря на вратата.

— Ще направя всичко, което е по силите ми да сложа край на слуховете за вас с Мойра. Това е най-малкото, което бих могъл да направя. Прости ми, Мойра, че някога поставих под съмнение почтеността ти.

— След много кратко време мълвата няма да означава нищо — каза Джак. — Ще направя Мойра своя жена.

Объркването на Монтклеър даде ясна представа на Мойра как биха реагирали благородниците, ако тя наистина се омъжи за Джак. Скандалът ще го съсипе. За негова чест, Монтклеър бързо се съвзе и реагира мило:

— Желая ви щастие.