Читателски коментари (за „Играта “ от Бренда Джойс)

Ще си позволя да направя кратко резюме на книгата, за да спестя усилията на тези, на които тя надали ще хареса.

И така: невероятно страстна и невероятно красива благородничка, тъкмо на възраст за женене се влюбва в един не чак толкова благороден, но точно толкова страстен и красив мъж, напълно отговарящ на ISO стандарта за перфектен главен герой — мъжествено лошо момче, с невиждани умения в леглото, и както многократно се упоменава в книгата, с огромен….Явно на Бренда това и е било важно. Двайсетина глави се води непрестанна битка кога точно, как точно и най-вече от кого точно ще и бъде отнета девствеността, щото иначе няма да е исторически любовен роман. Та тя го обича до полуда, той нея също, тя иска само мъж и деца, той има-няма 100ина пъти я увещава да се ожени за него, обаче, внимавайте, тя пищи и не ще, защото той е само наполовина благородник по произход. Това е нашата чиста, безкористна, влюбена героиня. Всички следващи страници, боеве и тъмници са в пряк резултат от „никога няма да обичам друг мъж — ама тоя не е ми е баш на нивото.“ Девойката се жени за друг,пак така млад, красив, добродетелен и т.н., който отговаря на всички критерии, но тя и него не ще, щото не и действа чак толкова пламенно. Той и спасява задника няколко пъти и тя му заявява, че ще му бъде съпруга, но няма да забрави предишния. Сериозно, Бренда, не можа ли да се постараеш малко повече? Опитвам се да я харесам тази damsel in distress, но не ми помагаш особено.

Защо все пак да четете книгата? Ако си падате по приключения, заговори и битки — ще ви допадне. Има и една връзка, която изглежда донякъде интересна и е поне малко от малко смислено обоснована с убедителен вътрешен диалог — между кралица Елизабет и пирата. И освен това, ще се скъсате от смях на любовните сцени. Все съм чела бисери (доста исторически любовни романи са ми минали през ръцете), но като попаденията в тази книга няма. Ще ви пусна няколко цитата, за да видите и да се повеселите предварително:

1) Любовно обяснение в градината на лунна светлина:

„Винаги съм знаел, че си родена да поемаш и отглеждаш мъжкото семе, да носиш и раждаш деца.“

2) „Той ми предлага повече от теб. — Знаеше, че го предизвиква, но не можеше да се спре. Знаеше какво ще се случи и отчаяно го искаше. Защото беше загубила разсъдъка си още в мига, когато този мъж се бе появил.

Лиъм се надвеси над нея.

— Какво ти предлага той, какво, Катрин? — изрева той. — Какво друго, освен големия си член?“ (както вече споменах, големият член е много ключова фигура в тази книга)

3) — Ти, копеле! — изкрещя тя, като седна и безуспешно се опита да издърпа ръката му от себе си. — Ти… ти ме преглеждаш? Като някой доктор? Върви по дяволите!

— Все по-трудно и по-трудно ми е да вярвам, че си отгледана в манастир — насмешливо каза Лиъм и изведнъж плъзна два пръста в нея. Дъхът й секна. Тялото й застина неподвижно.

Въпреки че Катрин не искаше нищо, нищо повече от твърдия, възбуден пенис на Лиъм вътре в себе си, думите му я разгневиха. Тя се изправи на колене и заудря с юмруци по гърдите му. Но той просто улови китките й и се засмя, което я разяри още повече.

— Аз не ти принадлежа — изсъска Катрин. — Аз принадлежа на себе си, а един ден ще принадлежа и на съпруга си.

Лиъм се засмя отново, вече истински развеселен, и я придърпа в прегръдките си.

— Любима — промърмори той с внезапно прелъстителен глас, — не бих искал да ти го казвам, но никой мъж няма да се ожени за теб, след като приключим. — Миг по-късно устните му се впиха в нейните и властно, уверено ги разтвориха.

Думите му й подействаха като леден душ — не угасиха желанието й, но й показаха истината. Тя искаше този ненавистен, презрян мъж. Искаше той да проникне в нея, да се слее с нея — така, както конят се слива с кобилата.

(пропуснах да спомена, че препратките към конския секс също са доста чести)

4) Погледите им се сблъскаха и при този сблъсък между двама им сякаш припламна огнена искра. Внезапно Лиъм отново я събори по гръб на пода. Стресната, тя започна да протестира — нищо, че краката й се разтвориха с готовност.

(е на това какво да му коментираш)

И мивкокъртещият финал на същата сцена, няколко параграфа по-късно:

5) Дъхът й спря. Лиъм. О, господи, Лиъм бе дошъл в стаята й, бяха се любили — донякъде — о, да. Беше греховно и прекрасно, при това като по чудо Катрин бе още девствена.