Читателски коментари (за „Играта “ от Бренда Джойс)

  • 1. ВАЛ (12 юли 2010 в 00:47)

    Страхотен роман!!! Много интересен и много вълнуващ.

  • 2. Ники (15 юли 2010 в 02:32)

    Много бих искала да разбера какъв е бил оригиналът на следното изречение:

    „Наложи се да си напомни, че той е пират, опростен пират, но все пак пират и че не й е работа да се наслаждава на целувките му или въобще да го желае.“

    П.П. И все си мисля какво би станало, ако някое шестгодишно дете (което още не е учило изваждане)поиска да напише коментар за някоя любима детска приказка :) :)

    • 3. gost (15 юли 2010 в 09:12)

      Ники, предполагам че пратът с екзоитична външност, който кар главната героиня да се бори с изгарящите желания на собственото си тяло, в някоя от предишните глави е бил изпреавян пред съда. Предполагам го, защото опростен се използва като синуним не само на стилизиран, но и на амнистиран. Другият варянт е да е грешка на преводача и да е: „не прост пират“.

      ПП: Всяко хлапе, което е достигнало етапа да чете само от интернет и да коментира на всичкото отгоре, ако по някаква удивителна случайност не знае да изважда, ще има интелектуалният капацитет да извика мама или тате да свършат черната работта. А същевременно проверката гарантира, че няма да се натрисаш постоянно на автоматичен спам.а

  • 4. Ники (15 юли 2010 в 18:06)

    Благодаря, gost, ако знаеш колко се дивих на този „опростен“ пират и все си го визуализирах като мобилната версия на Фейсбук, да речем. Все не ми се искаше да е преводаческа грешка, че и без това всеки знаещ-незнаещ все по преводача плюе. :)Явно моите асоциации са били позаспали по това време.

    А за постановката с хлапето си прав, и аз това си мислех, но ми стана весело като си го представях. Btw никак не е невъзможно, много деца се научават да четат на 4–5 години, а да изваждат — на 7–8.

  • 5. Ники (15 юли 2010 в 23:04)

    Ще си позволя да направя кратко резюме на книгата, за да спестя усилията на тези, на които тя надали ще хареса.

    И така: невероятно страстна и невероятно красива благородничка, тъкмо на възраст за женене се влюбва в един не чак толкова благороден, но точно толкова страстен и красив мъж, напълно отговарящ на ISO стандарта за перфектен главен герой — мъжествено лошо момче, с невиждани умения в леглото, и както многократно се упоменава в книгата, с огромен….Явно на Бренда това и е било важно. Двайсетина глави се води непрестанна битка кога точно, как точно и най-вече от кого точно ще и бъде отнета девствеността, щото иначе няма да е исторически любовен роман. Та тя го обича до полуда, той нея също, тя иска само мъж и деца, той има-няма 100ина пъти я увещава да се ожени за него, обаче, внимавайте, тя пищи и не ще, защото той е само наполовина благородник по произход. Това е нашата чиста, безкористна, влюбена героиня. Всички следващи страници, боеве и тъмници са в пряк резултат от „никога няма да обичам друг мъж — ама тоя не е ми е баш на нивото.“ Девойката се жени за друг,пак така млад, красив, добродетелен и т.н., който отговаря на всички критерии, но тя и него не ще, щото не и действа чак толкова пламенно. Той и спасява задника няколко пъти и тя му заявява, че ще му бъде съпруга, но няма да забрави предишния. Сериозно, Бренда, не можа ли да се постараеш малко повече? Опитвам се да я харесам тази damsel in distress, но не ми помагаш особено.

    Защо все пак да четете книгата? Ако си падате по приключения, заговори и битки — ще ви допадне. Има и една връзка, която изглежда донякъде интересна и е поне малко от малко смислено обоснована с убедителен вътрешен диалог — между кралица Елизабет и пирата. И освен това, ще се скъсате от смях на любовните сцени. Все съм чела бисери (доста исторически любовни романи са ми минали през ръцете), но като попаденията в тази книга няма. Ще ви пусна няколко цитата, за да видите и да се повеселите предварително:

    1) Любовно обяснение в градината на лунна светлина:

    „Винаги съм знаел, че си родена да поемаш и отглеждаш мъжкото семе, да носиш и раждаш деца.“

    2) „Той ми предлага повече от теб. — Знаеше, че го предизвиква, но не можеше да се спре. Знаеше какво ще се случи и отчаяно го искаше. Защото беше загубила разсъдъка си още в мига, когато този мъж се бе появил.

    Лиъм се надвеси над нея.

    — Какво ти предлага той, какво, Катрин? — изрева той. — Какво друго, освен големия си член?“ (както вече споменах, големият член е много ключова фигура в тази книга)

    3) — Ти, копеле! — изкрещя тя, като седна и безуспешно се опита да издърпа ръката му от себе си. — Ти… ти ме преглеждаш? Като някой доктор? Върви по дяволите!

    — Все по-трудно и по-трудно ми е да вярвам, че си отгледана в манастир — насмешливо каза Лиъм и изведнъж плъзна два пръста в нея. Дъхът й секна. Тялото й застина неподвижно.

    Въпреки че Катрин не искаше нищо, нищо повече от твърдия, възбуден пенис на Лиъм вътре в себе си, думите му я разгневиха. Тя се изправи на колене и заудря с юмруци по гърдите му. Но той просто улови китките й и се засмя, което я разяри още повече.

    — Аз не ти принадлежа — изсъска Катрин. — Аз принадлежа на себе си, а един ден ще принадлежа и на съпруга си.

    Лиъм се засмя отново, вече истински развеселен, и я придърпа в прегръдките си.

    — Любима — промърмори той с внезапно прелъстителен глас, — не бих искал да ти го казвам, но никой мъж няма да се ожени за теб, след като приключим. — Миг по-късно устните му се впиха в нейните и властно, уверено ги разтвориха.

    Думите му й подействаха като леден душ — не угасиха желанието й, но й показаха истината. Тя искаше този ненавистен, презрян мъж. Искаше той да проникне в нея, да се слее с нея — така, както конят се слива с кобилата.

    (пропуснах да спомена, че препратките към конския секс също са доста чести)

    4) Погледите им се сблъскаха и при този сблъсък между двама им сякаш припламна огнена искра. Внезапно Лиъм отново я събори по гръб на пода. Стресната, тя започна да протестира — нищо, че краката й се разтвориха с готовност.

    (е на това какво да му коментираш)

    И мивкокъртещият финал на същата сцена, няколко параграфа по-късно:

    5) Дъхът й спря. Лиъм. О, господи, Лиъм бе дошъл в стаята й, бяха се любили — донякъде — о, да. Беше греховно и прекрасно, при това като по чудо Катрин бе още девствена.

    • 6. gost (16 юли 2010 в 11:05)

      Обеди ме!

      Ще я прочета най-малкото за да разбера как можеш почти да се любиш и така нататък. Предполагам, че книгата ще заеме поне един горещ следобед.

    • 7. gost (16 юли 2010 в 11:11)

      ПП: Моля ти се не ги наричай „исторически“. Историческата истина в тези романи е много по малка отколкото съдържанието й във вестникарска публикация.

    • 10. Wallküre (11 декември 2012 в 00:14)

      Леле, човек, откъде нерви да изчетеш всичките тия глупости?

    • 11. Кода Беар (2 януари 2013 в 02:42)

      Поздравления за блестящия коментар, аз също се посмях от сърце и си признавам, че нямам намерение да чета този „водевил“, макар да ме бе заинтригувал анонсът към заглавието. Много ми помогнахте да не си загубя времето и имате най-искрените ми благодарности!

    • 14. dg73 (7 юли 2013 в 20:50)

      Книгата няма да прочета и за това е „виновен“ този невероятно свеж, и изпълнен с ирония и хумор коментар!!!! Толкова се смях !!!!

  • 8. Ники (16 юли 2010 в 14:07)

    Хаха, приятно четене тогава.

    А относно „историческия“, в комбинация с „любовен роман“ не предполага наличието на историческа достоверност, а само „ситуиран в определен период от историята“ — нещо като английския израз „period piece“.

  • 9. amor (10 декември 2012 в 17:49)

    Не знам за книгата, но на коментара на Ники се смях до припадък. Браво Ники :)

  • 12. Елена (2 януари 2013 в 08:56)

    Браво Ники! Защо го нямаше този коментар преди да прочета книгата?!

  • 13. Ники (10 април 2013 в 23:55)

    Имаше го, от 2010 е коментарът. Оттогава не бях и влизала, радвам се, че е помогнал. :) :)

  • 15. svr (18 юли 2013 в 02:12), оценка: 4 от 6

    Превода наистина е ужасен, а главната героиня е адски изнервяща на моменти. Иначе историята си я бива.

  • 16. miskapriz (16 януари 2015 в 21:09), оценка: 6 от 6

    много интересна книга истински шедьовър!

  • 17. Тиха (7 юни 2015 в 22:28)

    Ники,

    Вече е 2015-та, а коментарът Ви е все така свеж! Искрено благодаря — няма да чета книгата. Най-добри пожелания!

  • 18. Далида (19 юни 2015 в 00:42)

    Независимо от коментара на Ники прочетох тази книга. Не беше лесно ( особено след коментара), но винаги има за какво да се хванем в тези книжки. Да не забравяме, че са минали през превод…

    Има доста чудновати изказвания и недомисленици, но коя ли книжка ги няма. Не че оправдавам автора, но толкова много баластра съм прочела, че тази даже не би ми направила впечатление.

    Малко са виртуозите на словото и изказа, но пък как да ги оценим ако няма по-малко способни. И кой ми е крив, че чета непрекъснато и не подбирам.

    Абстрахирайте се от горните изказвания и четете.

    Както някой беше казал: Родило се изкуството и две минути по-късно се появил критика.

    Мисля, че беше от филма " История на световете"

  • 19. Камилка (31 август 2017 в 20:35)

    Не живея в България от много години. Кято бях там купувах всичко — Бард, Ирис, Хермес, Калпазанов и Арлекините и други издателства. Като пътувах с автобус или летях със самолет грабвах някоя от книгите си. Та Играта е тук. В класацията на кошмарни книги тя е фаворит, има и други мизерни, но -булка, кой те кара да ги четеш.

  • 20. tatiana_p (4 март 2021 в 21:18)

    Благодаря за коментарите!

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.