Една от най-великите книги, които съм чел въпреки и ЗАРАДИ местата на откровена наивност от страна на Дик — целият процес с емпатията и любовта по животните, когато вече са изчезнали примерно. Дик се отнася с уважение към читателя и не му смила всичко на готово ; не дава някакви научни енигми, които след това да разрешава, а преди всичко поставя дълбоки морални въпроси, на които всеки читател може сам да намери отговора. Нещата особено загрубяват и геният се отличава най-вече в последните двайсетина страници.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.