Марио Кроненберг
Те са между нас (2)

Ден втори

На другия ден първата му мисъл бе за Моника. Трябваше да я види. Обади и се и бе приятно изненадан — тя го покани да играят тенис. Той предполагаше, че ще я вземе от тях и ще отидат някъде. Но се оказа, че тя има собствен тенис-корт. Къщата им бе на юг от Санта-Моника, и около нея нямаше други. Сградата бе ултрамодерна, с голям плувен басейн и тенис-корт. Щом влязоха в двора, Майкъл машинално отбеляза, че мобилния му телефон няма сигнал. Явно нещо го екранираше. „Още по-добре“ — каза си — „тъкмо никой няма да ме притеснява“ и го изключи. Той бе доста добър тенисист, но срещу Моника нямаше шанс — първия сет го би на нула, а втория му даде една игра, но явно по милост.

— Ти май играеш по турнири — каза той.

— Бих играла с удоволствие, но… баща ми е против… — лицето й помръкна.

За голяма изненада на Майкъл след тениса Моника се съблече чисто гола и скочи в басейна. Майкъл бе тренирал плуване и веднага забеляза, че Моника плува страхотно — тя пореше водата като торпила. Но това го отбеляза подсъзнателно — той бе просто ослепен от красотата на нейното тяло — то беше просто съвършенно. Тя преплува 4 дължини, спря пред него и въобще без да се задъха, му каза:

— Специална покана ли чакаш — скачай вътре! Предполагам, че можеш да плуваш.

Той не чака втора покана. След къпането тя му подаде хавлия и го заведе в нейната „музикалната стая“. Набра някъкъв код върху един пулт и се изтегна като котка до него в едно полулегло-полуканапе. Светлината в стаята плавно намаля. Отвсякъде се понесе някаква странна мелодия — невероятна смесица от електронна музика с китайски, гръцки и други нeопределими елементи, които за първи път чуваше. Заедно с нея в средата на стаята се появи сияние — страхотен калейдоскоп от цветове и картини. Във въздуха се носеше странна упойваща миризма. В следващия момент усети, че тя е гола и бавно го съблича. Ръцете и бяха хладни и безкрайно нежни. Тялото и ухаеше на рози и на още нещо неопределимо. Любиха се дълго и страстно — не можеха да се наситят един на друг. След няколко часа той имаше чувството, че се рее на седмото небе. Но когато се огледа, разбра, че наистина плува във въздуха на около половин метър от пода, а тя плуваше до него заедно с възглавницата.

— Моника, сънувам ли или наистина се реем във въздуха?

— Не сънуваш. След любовна игра имам нужда от истинска почивка в безтегловност. Затова включих антигравитационния екран на баща ми. Това е негово изобретение — моля те, на никой не разказвай за него!

Тя натисна едно копче на дистанционното управление което държеше и те плавно се спуснаха долу.

— Искаш ли да се разходим малко и да хапнем някъде — предложи Моника.

— Чудесна идея, скъпа.

Хапнаха в едно малко, но ексклузивно ресторанче на брега на Тихия океан. Слънцето залязваше. Сигурно защото бе с нея, той реши, че това е най-красивия залез над океана който е виждал. Разходиха се край морето. Той просто не искаше този ден да свършва. За първи път от близо година усети, че живее пълноценно. Помоли я да остане с него тази нощ, но тя каза:

— С най-голямо удоволствие, Майк, но тази нощ не мога. Трябва да бъда в обсерваторията. Може би утре вечер…

Той я закара до там и се прибра. Въпреки, че беше уморен, беше прекалено възбуден, за да заспи. С изгрева на слънцето се унесе.