Както казва gost, книгата е като чудовището на Франкенщайн — три независими творби, съшити с бели конци. Но като оставим това настрана, историите са си на нивото, очаквано от Бюджолт и се четат както винаги на един дъх.
Все още не съм прочел цялата поредица, за да мога да кажа дали това е подходящото място за тази творба. Но повествованието не дразнеше с неразбираеми препратки, а споменаването на Земята накрая го възприех по-скоро като възбуждащо любопитството намигване към читателя.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.