Читателски коментари (за „Границите на безкрая “ от Лоис Макмастър Бюджолд)

  • 1. degenerate (14 януари 2013 в 22:30)

    Мястото на тази книга в хронологическата подредба на поредицата е сгрешено. Би трябвало да бъде чак след №9 „Етан от Атон“ — все пак и трите истории, разказани тук, са спомени на Майлс.

    • 2. gost (15 януари 2013 в 08:01)

      Всъщност сюжетната рамка, която визираш, е след „Братя по оръжие“. Последните две повести наистина са след „Етан от Атон“, но първата „Планините на зората“ си е след „Наемниците на Дендарий“. Предполагам, че книгата е равнена по нея, но където и да беше, щеше да е не на място.

  • 3. degenerate (15 януари 2013 в 14:02)

    Съвсем хронологически е точно така, но понеже цялото повествование в „Границите на безкрая“ следва спомените на Майлс и завършва с молбата на майка му да ѝ разкаже за Земята т.е. цялата история, описана в „Братя по оръжие“, е логично двете книги да бъдат една след друга в поредицата.

    • 4. gost (15 януари 2013 в 15:48)

      Да, така може да стане. За мен обаче цялата книга е един франкенщайн, съставен от три вече излизали самостоятелно произведения и слепен с финансовото разследване. Така например в Сетаганда има една препратка към първата повест, която така би увиснала в нищото. Мисля си, че най-правилно би било трите повести да се сложат и като отделни произведения, самият франкенщайн да се сложи преди или след Братя по оръжие, така че читателите да могат смислено да проследят поредицата, а ако не искат да препрочитат повестите в сборника, да четат само сюжетната рамка.

  • 5. degenerate (16 януари 2013 в 00:39)

    Така би било най-добре.

  • 6. Празен член (23 април 2013 в 10:42)

    Най-добре е преводачите да се научат най-сетне къде се слага пълен член.

  • 7. Zweinstein (16 януари 2022 в 01:01), оценка: 5 от 6

    Както казва gost, книгата е като чудовището на Франкенщайн — три независими творби, съшити с бели конци. Но като оставим това настрана, историите са си на нивото, очаквано от Бюджолт и се четат както винаги на един дъх.

    Все още не съм прочел цялата поредица, за да мога да кажа дали това е подходящото място за тази творба. Но повествованието не дразнеше с неразбираеми препратки, а споменаването на Земята накрая го възприех по-скоро като възбуждащо любопитството намигване към читателя.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.