Иван Давидков
Нека са радостни хора и птички

Весела глъчка се носи от вчера —

вече започна по нас гроздобера.

 

Будни са призори всички селца:

скърцат коли и подтичват деца.

 

Кошници вити под мишница взели,

бързат момичета поруменели.

 

Гроздове тегнат на всяка лоза,

всяко зърно — като бистра сълза.

 

Гледай: сред шумата кос се е сврял

и челядта си дори е събрал.

 

Тя от неспирната глъчка не бяга —

на гроздобер е дошла, да помага.

 

Нека си клъвнат — ще има за всички!

Нека са радостни хора и птички!