Радой Киров
Вранче с юрганче

Едно мъничко, мъничко вранче

казало: „Мамо, купи ми юрганче!“

А неговата майчица врана

била много добра и разбрана.

Тя никак, никак не се нацупила,

а веднага юрганче му купила.

 

Много се зарадвало вранчето.

Завило се веднага с юрганчето.

А другите вранчета отдясно, отляво

минавали и му викали:

— Браво!

Черно вранче

под бяло юрганче!

 

С юрганчето вранчето все се завивало,

без него не лягало и не заспивало,

под него даже и главата си крило.

 

Ала нито се къпело, нито се мило.

Затова след време тука направо

другите вранчета завикали:

— Браво!

Черно вранче

под черно юрганче!