Радой Киров
Весело пътешествие

Намерил Зайко кора от лимон.

— Ще си направя от нея файтон! —

веднага дългоушко решил.

 

Два дена чукал и майсторил.

Донесъл после две-три каишки

и във файтона впрегнал две мишки.

Накичил ги с горска иглика

и изплющял над тях със камшика.

 

Хукнали мишките лудо по склона.

Летял и трещял след тях файтона.

Разхвърчали се клонки и клечки.

Наизлезли да гледат лисици и мечки.

 

— Бре, бре, гледайте невиждано чудо!

Гледайте какво препускане лудо!

Нека всеки внимава,

нека се пази,

че файтонът може да го прегази.

 

Така викали всички

и гледали как

лети файтонът по стръмен овраг.

 

Но додето препускали мишките,

изгризали лека-полека каишките

и хукнали, та в гората се скрили.

 

А пък файтонът с все сили

по наклона да се носи не спрял.

От страх Зайко просто примрял.

 

И какво щяло да стане, не знам,

ако не била издигната там

купа сено накрая на склона.

Със все сила в нея се блъснал файтона.

 

А Зайко като птица крилата

изхвърчал и кацнална върха на купата.