Георги Струмски
Детство мое

Детство мое първо и последно

разлюлява крехко стъбълце.

Детство мое, детство ненагледно

разтуптява моето сърце.

 

Ставайте момичета, момчета,

ясната зора зори за нас!

И блести зелената планета,

заживяла звездния си час.

 

Детство мое, пъстропера птица,

полетяла с песен към света.

Детство мое, грейнала зорница,

весела усмивка в утринта.

 

Трупат се години мълчаливо,

неусетно времето тече,

но у мене си остава живо

онова усмихнато момче.

 

То насам се вглежда, то ме вика,

то се смее с мене с ясен глас,

като звънко птиче чурулика

и към него сведен пея аз.

 

Дай ми, детство, пролетни градини

и небе за поглед вдъхновен.

Нека твойто слънце да не стине,

и не свършва твоят светъл ден!