Роберт ван Хюлик
Ди Гунан (6)

Глава V
Разговор в банята разкрива нови подробности; в гробището е призован духът на една клета душа

Мъжът, към когото се обърна съдията Ди, беше самият сержант Хун. След като получи заповед от господаря си да отиде в село Шестата миля и да разпита предпазливо за неизвестния убит и за Шао, той обикаля безуспешно няколко дни. Този ден бе кръстосвал пазара надлъж и нашир с надеждата да научи нещо и когато се свечери, реши да пренощува в същата странноприемница. За да не издаде самоличността на съдията, веднага се включи в играта и му заговори като на стар приятел:

— Не съм се и надявал да ви срещна тук! Каква радост ще е да си поговорим.

Съдията го поведе към стаята си и го покани. След като затвори вратата и я заключи грижливо, сержант Хун почтително се обърна към съдията:

— Кога пристигнахте, господарю?

— В такива странноприемници и стените имат уши — побърза да каже съдията. — Така че моля те не се обръщай към мен по този начин. А сега ми разкажи ти докъде стигна.

Сержант Хун поклати унило глава и отвърна тихо:

— Както ми наредихте, няколко дни поред проучвах къде ли не, но още доникъде не съм стигнал. Опасявам се, че тъй нареченият Шао вече е напуснал окръга. Дано Ма Жун и Цяо Тай имат повече късмет.

— Двойното убийство още не е разрешено, а аз попаднах днес в това село на нещо, което може да се окаже ново дело — заяви съдията. — Тази вечер трябва да понаучим още това-онова, за да започна утре сутринта следствие по него.

И той разказа на Хун за срещата си с госпожа Би и за онова, което последва.

— Вярно, историята е доста подозрителна — съгласи се сержант Хун. — И все пак никой не е подавал жалба и нищо не доказва, че е извършено убийство. Така че как да започнем следствие?

— Тъкмо затова са ни необходими повече сведения — отвърна съдията. — По-късно тази нощ можеш да отидеш на улицата, където живее госпожа Би, за да видиш дали няма да откриеш нещо. Освен това можеш да научиш от съседите нещо повече за смъртта на Би Сюн и за това, къде е заровен.

Съдията поръча вечеря за сержанта и след като той се нахрани, двамата зачакаха да мине първата нощна стража. Сержант Хун повика прислужника, поръча му да донесе чайник горещ чай и да помогне на Ди да си легне.

— Аз пък ще отида да навестя един приятел — непринудено заяви той. — Няма да се бавя.

От тона му прислужникът в никакъв случай не би допуснал, че пред него са окръжният магистрат и негов подчинен. Той изпълни всички поръчки, след което Хун напусна странноприемницата.

Следвайки указанията на съдията Ди, той лесно откри пътя по тесните криволичещи улички и скоро стигна до дома на госпожа Би. Мина няколко пъти пред него. Цареше мъртвешка тишина, не се мяркаше никакъв минувач. Хун си рече, че може би е още рано, и се върна на пазарния площад с намерението да пообиколи и отново да се върне при къщата на госпожа Би.

Дюкяните още не бяха пуснали кепенците, улиците бяха ярко осветени от безброй хартиени фенери. Пазарът се намираше на оживен кръстопът и още имаше доста хора.

Както обикаляше, сержант Хун се озова пред голяма сграда. Беше баня. „Защо пък да не се изкъпя? — каза си той. — На такива места винаги е пълно с тълпи безделници и има чудесна възможност за събиране на всякакви сведения.“

В банята наистина имаше много хора — и двата басейна бяха пълни с насядали в топлата вода мъже. Сержант Хун все пак успя да се намърда на голямата пейка от топъл камък до басейна.

— На какво разстояние сме от Джанпин? — попита той прислужника. — Колко бани има още наоколо?

— На около пет мили — обясни момчето на пришълеца. — Тази вечер ли възнамерявате да стигнете там?

— Тръгнал съм да навестя един роднина. Предполагам, че това село е под управата на магистрата на Джанпин… Кой е сегашният съдия и знаете ли дали нещо особено се е случило тук напоследък?

Зарадвано, че е попаднало на някой, който все още не е в течение на голямата новина от последните дни, момчето отвърна:

— Нашият магистрат е прочутият съдия Ди, един от най-добрите в империята. И жалко, че не пристигнахте преди няколко дни. Щяхте да присъствате на нещо, което не се случва всеки ден.

И той увлечено заразказва за двойното убийство в село Шестата миля и за неочакваните обрати на следствието. Сержант Хун изслуша разказа му с дължимото внимание, после се съблече и се отдаде на прелестите на горещата баня. Докато се сушеше, седнал на каменната пейка, подхвана отново разговор с момчето:

— Чух, че състезанието с кораби дракони по тия места е много интересно. Но разправят, че лани по празниците върлувал мор и много хора, дошли да гледат надпреварата, се заразили и умрели.

Момчето избухна в смях:

— Човече, вие се шегувате! Целия си живот съм прекарал тук и никога не съм чул такова нещо. Кой се е подиграл така с вас?

— Когато ми го казаха, и аз не повярвах — отвърна сержантът. — Но после научих, че някакъв господин на име Би умрял веднага щом се върнал у дома от състезанието. Какво ще кажеш, а?

Преди момчето да отвори уста, се намеси един осемнайсетинагодишен младеж:

— Да, точно така стана. Но човекът не умря, защото бе присъствал на състезанието. Доколкото знам, почина от нещо като язва на стомаха.

Намеси се и трети, който се обърна към прислужника:

— Наистина беше доста странна история. Как може як мъж като младия Би, който до този ден си беше съвсем здрав, изведнъж да закрещи от болки през нощта и да се гътне ей така? А и нали помните, че когато го приготвяли за погребението, очите му, разправят, били изскочили от орбитите. Страшно било за гледане! Според някои на гроба му ставали странни неща. И нищо чудно, че хората си задават въпроси около смъртта му. Виждали ли сте вдовицата му?

— Хайде, хайде — рече момчето от банята, — не бива да се вярва на всички глупости. Истината е, че вдовицата му, макар че е доста засукана женичка, не си подава носа от къщи и вярно пази паметта на съпруга си. Ще понася ли иначе всичко това? А в гробището Гаодзяуа има доста гробове. Откъде знаете, че призраците имат нещо общо тъкмо с гроба на младия Би?

— Казах го просто така — отвърна другият мъж. — В този свят ние само преминаваме като облаци по небето. Днес сме тук, утре може да ни няма. А след смъртта на Би Сюн момиченцето му онемя. Много тъжна история!

При тези думи той стана, облече се и си тръгна. Сержант Хун реши, че младежът знае доста повече за историята около смъртта на Би, и се обърна към момчето:

— Кой е този? Стори ми се приятен и честен.

— Има дюкянче на пазара — отвърна момчето. — И Би Сюн имаше, за вълна и памук, точно до него. Името му е Уан, но всички го помнят от дете и затова му викат Малкия Уан. Простодушно момче е, казва си всичко, което му мине през ума, но никому зло не мисли.

Сержант Хун промърмори няколко общи приказки и излезе от банята, след като възнагради с щедър бакшиш момчето. Насочи се към дома на госпожа Би, като по пътя си мислеше, че историята започва да се поизяснява, но нямаше никакви доказателства и се чудеше откъде съдията ще подхване разследването.

Повъртя се около половин час на уличката, където живееше госпожа Би, но не видя нищо подозрително. Всичко беше спокойно. Върна се в странноприемницата и разказа подробно всичко, което беше научил в банята.

— Най-доброто, което можем да направим, е да отидем утре на гробището Гаодзяуа.

На другия ден сутринта съдията и сержант Хун станаха рано, закусиха и след като дадоха няколко гроша на прислужника, напуснаха странноприемницата. Магистратът още носеше лекарското сандъче на рамо.

Попитаха един старец за пътя и поеха с бърза крачка. Не след дълго стигнаха поле, обрасло с висока трева. Навред се виждаха кости и надгробни могили. Сержант Хун огледа с посърнал поглед мястото:

— Как ще открием гроба на Би Сюн сред множеството други, господарю?

— Аз, магистратът на Джанпин, специално дойдох тук, за да отмъстя за убийството на Би Сюн. Живите и мъртвите обитават различни светове, но аз вярвам, че след като намеренията ми са праведни и достойни, починалият ще се яви пред нас. Ако Би Сюн е умрял от естествена смърт, разбира се, няма да открием гроба му. Но ако е бил убит коварно, душата му сигурно още се скита около тялото и ще ни намери по някакъв друг начин.

И изправен сред гробовете, съдията Ди се съсредоточи в безмълвна страстна молитва.

Беше точно по обед, но изведнъж притъмня и над гробището се завихри яростна вихрушка, увличайки пясък и камъчета. Неясно се очерта някаква тъмна фигура и се залюля във въздуха пред тях. При това свръхестествено видение Хун побеля като платно, косата му се изправи и той се потули зад гърба на съдията. Съвършено неподвижен, магистратът изрече тържествено:

— Аз, съдията Ди, зная, че ви е сполетяла страшна беда, но не мога да я възмездя, ако не знам къде се намира гробът ви. Затова ви моля, покажете ни пътя до него.

Нов порив на вятъра понесе фигурата сред гробовете. Съдията Ди и сержант Хун я последваха, докато най-сетне тя се закова в един затънтен кът встрани от гробището, постоя малко и внезапно изчезна. В същия миг вятърът спря и всичко стана както преди.

Съдията и Хун внимателно огледаха могилката, която им се стори скорошна.

— Духът на покойника ни доведе дотук — каза съдията. — Иди да повикаш гробаря или някой друг, за да сме сигурни, че някой зъл дух не се е подиграл с нас и че именно това е гробът на Би Сюн. Чакам те.

Хун, който още не беше дошъл на себе си, тръгна видимо притеснен. След около половин час се върна с един сивобрад старец, който веднага се обърна към съдията:

— Ей, ама и вие, продавачо на илачи, май не сте много умен. Не сте намерили на кого да пробутате прахчетата си на пазара, и сега се опитвате да ги продадете в изоставеното гробище, така ли? Работех си аз нивицата, а този, вашият човек идва и вика, че сте имали нещо да ме питате. Е, за какво става дума?

Преоблечен като лекар, съдията Ди разпитва стария гробар до гроба на Би Сюн