Читателски коментари (за „Мемоарите на една гейша “ от Артър Голдън)

Здравейте,

На Ваше място бих опитала с „Тайко“ на Ейджи Йошикава, щом сте на „далекоизточната вълна“ :). На мен поне преди години (гимназията) много ми хареса и определено е в листата ми за повторен прочит. Има я и тук, но аз „се сближих“ с хартиените ѝ посестрими в жълто и зелено :). Някои читатели сигурно биха Ви препоръчали преди „Тайко“, другата налична от Йошикава — „Мусаши“. Склонна съм да се съглася, че е „по-философска“, но в никакъв случай по-слаба. Просто е различна. В „Тайко“ на мен поне много ми допадна изграждането на образа на Хидейоши и дори след толкова години все още не мога да го забравя. Но може и да се дължи на малко странните ми интереси. Оставям на Вас да си прецените. Това със сигурност не е „сладникава“ книга и ако си падате по исторически романи, определено ще ѝ се зарадвате. За мен поне е по-добра от „Шогун“, както и ми напомня за силата на духа в романите на Уилбър Смит, колкото и на пръв поглед да са несъпоставими. Особено имам предвид „Един сокол лети“ (няма я тук, за съжаление).

Всички изброени от мен книги не бих определила като „приключенски“. Имат коренна разлика с „Граф Монте Кристо“ например, подходяща за младежи. Но може би Вие имате различно виждане.

Бях чела преди време и една друга книга, този път за Китай, но от снощи насам, когато Ви видях постинга, се мъча да се сетя как ѝ беше заглавието, както и автора, за да я потърся тук. Пак е било „на хартия“, а не съм си у дома, за да погледна. Историческа — за Цъ Си или Цъси, китайската императрица от династията Цин. Много опознавателно четиво за китайската имперска история непосредствено преди премахването на монархията и установяването на републиканска форма на управление. Странното е, че нямаше много пропаганда, извън обичайното колко „скапана“ е монархията и колко „найс“ републиката, особено комунистическата такава. Ще видя дали ще се сетя, освен ако не ме изпреварите Вие или някой друг и да ми опресните паметта. Бих била безкрайно благодарна!

ПП

Ето Ви нещо за „зарибяване“ :)

Към читателя

Към средата на шестнадесети век, когато шогунатът на рода Ашикага се разпада, Япония се превръща в подобие на огромно бойно поле. Военните предводители си съперничат в борбата за власт, а сред тях, като комети, пресичащи нощното небе, се открояват три големи фигури. Тези трима, в еднаква степен устремени да завладеят и обединят Япония, са удивително различни по характер: Нобунага — припрян, решителен и жесток; Хидейоши — потаен, прикрит и трудно разгадаем; Иеясу — спокоен, търпелив и пресметлив. Техните толкова противоположни възгледи за живота са били увековечени от японците в един стих, познат на всеки ученик:

А ако птицата не поиска да пее?

Нобунага отвърна: „Убийте я!“

Хидейоши отвърна: „Накарайте я да поиска.“

Иеясу отвърна: „Почакайте.“

Тази книга, „Тайко“ (титлата, с която Хидейоши все още е известен в Япония), разказва историята на човека, който накарал птицата да поиска да пее.