Румен Ченков
Размисъл

Как бавно опознаваме света.

Понякога един живот е малко.

Минавайки през своите лета —

и побелели, още сме си малки.

 

Учудваме се страшно всеки път,

намерили парчета от мозайката.

Наивни ли сме или сме глупци,

когато над откритото се вайкаме?

 

И вече се броим за мъдреци,

и гледаме на другите с насмешка.

Строиме храбро пясъчни дворци

и крием в тях поредната си грешка.