Румен Ченков
Животът ще бъде прекрасен

На Мариела — с любов

Моя мъничка кукло, растеш

без тревога за идното утре

и по детски щастливо се смееш,

щом отвориш очите си сутрин.

 

Не разбираш все още, че днес

да живееш не е никак лесно.

Че животът е някаква смес

от надежда и страх. Неизвестност.

 

Ти не знаеш, че трябват пари,

за да раснеш щастлива и сита…

Колко мъничка всъщност си ти!

Тъй безгрижна, и тъй дяволита…

 

Аз се радвам, че в твоя живот

нереални са всички проблеми.

Те не тегнат на твойто чело

като банда досадници неми.

 

Порасни и живота обичай!

По-добър ще е той от сега.

По-прекрасен и по-непривичен —

само трябва да стигнем брега

 

на това омагьосано блато,

над което източваме врат.

Ти ще бъдеш голяма, когато

стане този тъй нужен поврат.