Румен Ченков
Откровение

Усещаш ли, че в мен бушуват чувства,

които аз не искам да прикривам?

Разбираш ли, че бавно ме напуска

последната почтена съпротива?

 

Не искам все да бъда целомъдрен,

а твоят поглед все да ме изгаря.

Не си картина — аз не съм безплътен.

Не ни е чужда плътската поквара.

 

Желая те, макар и да си чужда.

Виновен ли съм, мила, че те има?

Че, непокорна, в мене се събужда

любов, като света необяснима.

 

При него ти едва ли си желана.

Ще гаснеш там в копнежи еротични.

Ще мислиш тайно вечер за измяна,

а той навярно друга ще обича.

 

А аз не искам с друга да се любя.

Това е някаква магия може би.

Готов съм всичко свое да загубя,

но чак до гроба моя да си ти!