Жорж Санд
Малката Фадет (21)

XXI

На другия ден, когато малката Фадет мина, Ландри беше в плевнята. Тя вървеше бързо към сечището, където Мадлон събираше листа за овцете си. Беше тъкмо време да развърже воловете, преваляше пладне. Ландри ги заведе на пасището, загледан все в малката Фадет, която вървеше тъй леко, сякаш не докосваше тревата. Любопитен беше да чуе какво ще каже тя на Мадлон и вместо да побърза да хапне супа на разораната бразда, той тихо се промъкна към сечището, за да чуе какво ще си говорят двете момичета. Не можеше да ги вижда и тъй като Мадлон мърмореше отговорите си с глух глас, не я чуваше какво казва. Но гласът на малката Фадет, макар и нежен, бе много ясен, тъй че той не пропусна нито една от думите й, макар тя да не крещеше. Фадет говореше на Мадлон за него и й обясняваше, както беше обещала на Ландри, как й бил дал дума преди десет месеца да изпълни едно нейно желание. Обясняваше й го тъй смирено и мило, че да ти е драго да я слушаш, а после, без да споменава нито за блуждаещото огънче, нито за страха на Ландри, разказа как той едва не се удавил, като объркал пътя в брода Рулет вечерта преди празненството. Най-сетне й предаде в добра светлина всичко, което бе станало, и подчерта, че цялото зло произлязло от прищявката й да танцува с голямо момче, тя, която винаги била танцувала само с дечурлигата.

Тук вече Мадлон се ядоса и каза високо:

— Какво ме интересува всичко това? Ако щеш танцувай цяла нощ с близнаците от Близначницата и не мисли, Щурче, че давам пет пари за тая работа или че ще ти завидя!

Но Фадет продължи:

— Не казвайте груби думи за клетия Ландри, Мадлон, защото Ландри ви е дал сърцето си и ако не го приемете, ще се измъчва много повече, отколкото мога да ви опиша.

Всъщност тя каза това с толкова красиви думи, с толкова нежен глас и изрече такива похвали за Ландри, че на него му се прииска да запомни всичките й изрази, за да си послужи с тях при случай. Изчерви се от удоволствие, като слушаше как го хвали.

Мадлон също беше изненадана от хубавите думи на Фадет, но я презираше прекалено много, за да го покаже:

— Бърбориш хубаво и си много дръзка — каза й тя, — ще рече човек, че баба ти те е научила как да запленяваш хората. Но аз не обичам да разговарям с магьосници, това носи нещастие, затова те моля да ме оставиш на мира, рогато Щурче. Намерила си си поклонник, запази си го, моето момиче, защото той е първият и последният, който ще се влюби в твоята грозна муцунка. Аз няма да приема остатъци от тебе, та ако ще да са те от царски син. Твоят Ландри е глупчо и трябва да е съвсем загубен, щом като смяташ, че си ми го отнела и идваш да ме молиш да си го взема обратно. Хубав поклонник, разбира се, щом и малката Фадет не го иска вече!

— Ако от това се оскърбявате — отговори Фадет с тон, който достигна чак до сърцето на Ландри — и ако сте тъй горда, че ви е възможно да станете справедлива чак след като ме унижите, бъдете доволна и стъпчете, хубава Мадлон, гордостта и смелостта на бедното полско Щурче. Вие смятате, че презирам Ландри, защото иначе не бих ви молила да му простите. Е, добре, знайте, ако това ви харесва, че аз го обичам отдавна, че той е единственият младеж, за когото някога съм мислила, и може би този, за когото ще мисля цял живот. Но съм прекалено разумна и много горда, за да си помисля, че мога да го накарам да ме обича. Знам какво представлява той и какво представлявам аз. Той е хубав, богат и почитан. Аз съм грозна, бедна и презряна. Зная отлично, че не е за мен, вие сама сигурно сте видели колко много ме презираше той на празненството. Хайде, бъдете доволна, защото този, когото малката Фадет не се осмелява дори да погледне, ви гледа с очи, изпълнени с любов. Накажете малката Фадет, като се подиграете с нея и като й отнемете онзи, когото тя не смее да ви оспорва! И ако не от обич към него, направете го поне за да накажете моята безочливост. Обещайте ми, когато дойде да ви се извини, да го приемете добре и да го утешите малко.

Вместо да се умилостиви от толкова смиреност и преданост, Мадлон стана груба и отпрати Фадет, като й каза, че Ландри бил тъкмо за нея, а тя винаги го била смятала за глупав и много малък. Но голямата жертва, която Фадет принесе, даде плодове въпреки рязкото държане на красивата Мадлон. Сърцата на жените са така устроени, че всеки младеж започва да им се вижда мъж, стига да разберат, че го зачитат и заглеждат и други жени. Мадлон, която не беше обръщала сериозно внимание на Ландри, започна да мисли за него веднага след като отпрати Фадет. Тя си припомни всичко, което тази сладкодумна бъбрица й каза за любовта на Ландри, и при мисълта, че Фадет е тъй влюбена в него, че дори си го призна, се възгордя, защото можеше да си отмъсти на клетата девойка.

Вечерта отиде в Приш, откъдето жилището й беше само на два-три пушечни изстрела, и под предлог, че търси една от овците, която се объркала с добитъка на чичо й, се завъртя тъй, че се приближи до Ландри и го насърчи с поглед да й заговори.

Ландри забеляза много добре тази хватка, защото откакто се беше намесила малката Фадет, беше много поумнял. „Фадет е вълшебница — помисли си той, — тя ми възвърна благоволението на Мадлон и с краткия разговор направи за мене повече, отколкото аз бих съумял да направя за цяла година. Тя има чудесен ум и сърце, каквото бог рядко създава!“

Докато тези мисли му минаваха през ума, той гледаше Мадлон, но тъй спокойно, че тя се оттегли, преди той да реши да й заговори. Ландри не се стесняваше от нея, стеснението му бе изчезнало, без сам да разбере как, но заедно с него се беше изпарило и удоволствието да я вижда, както и желанието да я накара да го обича.

Щом се навечеря, се престори, че отива да спи. Но стана от леглото, плъзна се край стените и се отправи към брода Рулет. Блуждаещото огънче танцуваше и тая вечер. Още отдалеч, като го видя, че подскача, Ландри си помисли: „Толкова по-добре, щом то е там, и Фадет няма да е далеч.“ И премина през брода безстрашно, без да сбърка, и стигна до къщата на баба Фаде, тършувайки и преглеждайки всички кътчета. Постоя за малко, без да вижда светлина и без да чува друг шум. Всичко живо спеше. Надяваше се, че Щурчето, което често излизаше вечер, след като бабата и Скакалеца заспят, броди някъде наоколо. Тръгна да се разхожда. Прекоси ливадата с тръстиките, отиде до каменоломната, като свиреше и пееше, дано го забележат, но срещна само язовец, който изтича по стърнищата, и кукумявката, която дрезгаво крещеше на едно дърво. Беше принуден да се прибере, без да може да благодари на милата си приятелка за добрините й.