Емануил Попдимитров
Сбогом, лято

Лятото отмина

с ален мак в косата,

с тежък сноп на рамо,

с огнен сърп в ръката.

 

Слязоха в полето

стада руйни, гойни.

Сбогом, жарко лято,

сбогом, птички пойни!

 

Никне по ливади

минзухарът бледен —

той е сред цветята

тъжен цвят последен.

 

Ето, есен иде

в дреха златошита,

на глава с корона,

от лозини вита.

 

Кошница тя носи

в ръцете си бели —

с ябълки червени

с гроздове узрели.