Том Кланси, Карл Стайнър, Тони Колц
Воини в сянка (17) (Специалните сили — поглед отвътре)

Преди да приключи тази книга, следва бърз преглед на СЩСОКОМ.

Президентът Рейгън одобри създаването на Командване за специални операции на Съединените щати на 13-ти април 1987 г. и на 16-ти април Министерството на отбраната активира СЩСОКОМ и назначи генерал Джеймс Дж. Линдзи за първи главнокомандващ. Сенатът го одобри без дебати.

Церемонията по активирането на СЩСОКОМ се проведе на 1-ви юни 1987 година. Изказалите се гости включваха Уилям X. Тафт IV, заместник-министър на отбраната, и адмирал Уилям Дж. Кроу, като и двамата се противопоставиха на поправката „Нън-Коен“. В речта си адмирал Кроу предупреди генерал Линдзи да интегрира новото командване в традицията на сухопътните сили:

— Първо, разруши стената, която се появи между силите за специални операции и останалите части на нашата армия — стената, която някои хора се опитват да издигнат още по-високо. Второ, информирай останалите военни — запознай ги с това, което правиш, защо го правиш и колко важно е да го правиш. И, последно, обедини усилията си с целия спектър на нашите военни възможности.

Генерал Линдзи знаеше, че прилагането на тези съвети щеше да предизвика проблеми („рискован курс“, както го наричаше той) предвид демонстрираната опозиция на Държавния департамент към създаването на СОКОМ.

Възложената мисия на СЩСОКОМ от Съвета на началник-щабовете беше „да подготви ССО за изпълнение на възложените мисии и ако е заповядано от президента или министъра на отбраната, да планира и провежда специални операции“.

Задълженията на мисията включваха:

1. Разработване на доктрина, тактики, техники и процедури на ССО.

2. Провеждане на специални курсове за обучение на всички ССО.

3. Обучение на придадените сили и осигуряване на взаимозаменяемост на екипировката и силите.

4. Контрол на подготовката на ССО, придадени към други обединени командвания.

5. Контрол на повишенията, назначенията, задържането, обучението и професионалното развитие на целия личен състав на ССО.

6. Утвърждаване и предаване на предложения за програма и бюджет за Основна военна програма 11 (ОВП–11).

7. Разработване и снабдяване с екипировка, материали, припаси и услуги, характерни за специалните операции.

Последните две задачи — справянето с ОВП–11 и разработката и снабдяването с конкретна за специалните операции екипировка — направиха уникално СЩСОКОМ сред останалите обединени командвания. Тези отговорности — наречени „специфични войскови“ — бяха изпълнявани досега предимно от отделните родове войски. Конгресът предостави на командването изключителни правомощия за структурата, екипировката и осигуряването на ССО.

Мисията на командването се развиваше заедно с променящата се геополитическа среда. Разпадането на Съветския съюз и възникването на проблема с регионалната нестабилност поставиха още по-големи изисквания пред възможностите на ССО, като това увеличи оперативното темпо (оптемпо) и предизвика нуждата от по-голямо участие на ССО в мироопазващи и хуманитарни операции. По-късно СЩСОКОМ добави бойното командване и контрола на борбата с разпространението на оръжията за масово унищожение и разузнавателните операции към списъка си с основни задачи и разшири контратерористичната мисия с включването на отбранителни мерки (антитероризъм).

От 1987 г. се смениха шестима главнокомандващи: генерал Джеймс Дж. Линдзи служи от 16-ти април 1987 до 27-ми юни 1990 г.; Карл У. Стайнър — от 27-ми юни 1990 до 20-ти май 1993 г.; Уейн А. Даунинг — от 20-ти май 1993 до 29-ти февруари 1996 г.; Хенри X. Шелтън — от 29-ти февруари 1996 до 25-ти септември 1997 г.; Питър Дж. Шумейкър — от 5-ти ноември 1997 до 27-ми октомври 2000 г.; Чарли Р. Холанд — от октомври 2000 г. до настояще време. Всеки главнокомандващ на Командването за специални операции остави своя отпечатък в обществото на ССО, докато реагираше на значителни промени във военния пейзаж. Разпадането на Съветския съюз, съкращаването на американските въоръжени сили, появата на нови страни агресори, засилената регионална нестабилност, високоорганизираният международен тероризъм и разпространяването на оръжията за масово унищожение — всичко това доведе до увеличено използване на ССО от командирите на традиционни американски подразделения, от посланиците и от други правителствени агенции.

Най-голямото предизвикателство пред генерал Линдзи бе превръщането на командването в движеща сила зад одобреното от Конгреса съживяване на ССО, без да отблъсне конвенционалните военни командири. Това не беше лесна задача предвид съпротивата в много военни кръгове против самото съществуване на командването. Като пръв главнокомандващ на Командването за специални операции той разработи приоритетите за неговото функциониране. Те бяха: организиране, попълване с персонал, обучение и екипиране на щаба; създаване на необходимите оперативни системи, включително разузнавателна, както и информационна и логистична поддръжка; разработване на взаимоотношенията, необходими за изпълнение на неговите роли и мисии; създаване на Основна военна програма 11 (ОВП–11) за осигуряване контрола на ССО над собствените им финанси; изграждане на командно-контролни отношения със съставните подразделения, с помощник-министъра на отбраната за специални операции и конфликти с ниска интензивност и с подразделенията за специални операции, придадени към главнокомандващите различни театри на бойните действия; дефиниране на изискванията към ССО в световен мащаб и скициране бъдещето на командването. Генерал Линдзи беше изправен и пред два основни оперативни теста, за които осигури обучени и готови сили — операция РЕШИТЕЛНА ВОЛЯ/ОТЛИЧЕН ШАНС ЕДНО в Персийския залив и операция СПРАВЕДЛИВА КАУЗА/В ПОМОЩ НА СВОБОДАТА в Панама. Използването на ССО от главнокомандващите театрите на бойните действия се увеличи значително по време на мандата на генерал Линдзи.

Създаването на ОВП–11 беше специален и уникален приоритет както за генерал Линдзи, така и за Конгреса. По подобие на другите родове войски, СЩСОКОМ трябваше да има свой собствен бюджет и щеше да бъде отговорно за определянето на собствените си финансови нужди, включително за научно-развойна дейност, екипиране и обучение на всички ССО към всички родове войски.

Въпреки че поправката „Нън-Коен“ създаде ОВП–11 за реформиране финансирането на ССО, буквата на закона позволяваше различни интерпретации и някои чиновници от Министерство на отбраната твърдяха, че новото командване не трябва да предава собствен Програмен меморандум за целите (ПМЦ), който дефинира и оправдава всички необходими за бойната готовност програми и инициативи, включително разпределението на финансирането във времето (по такъв начин ПМЦ служи като основа за изграждане на бюджета). Армията искаше да запази контрола си над финансирането на ССО, за да може да използва средствата за други цели, както бе свикнала винаги да постъпва.

Този спор продължи до септември 1988 г., когато сенаторите Нън и Коен изясниха намеренията на Конгреса, заявявайки, че вносителите на закона „напълно възнамеряваха главнокомандващият Командването за специални операции да носи единствен цялата отговорност за подготовката на ПМЦ“. Същия месец Конгресът прие Обществен закон 100–456, който разпореждаше на главнокомандващия Командването за специални операции да предава ПМЦ директно на министъра на отбраната.

Четири месеца по-късно, на 24-ти януари 1989 г., помощник-министърът на отбраната Уилям X. Тафт IV подписа меморандум, с който даваше на главнокомандващия Командването за специални операции бюджетна власт над ОВП–11. Малко след това кабинетът на министъра на отбраната (КМО) предостави на СЩСОКОМ контрол върху определени ОВП–11 програми (на 1-ви октомври 1990 г.) и пълен контрол върху тях през октомври 1991 година.

По закон родовете войски са отговорни за обучението, екипирането и модернизирането на съответните си сили. Главнокомандващите не са. Те поемат определените им сили и ги разгръщат. Различните родове войски отдавна „ограбваха“ ССО, като прехвърляха за други нужди определени за тях средства. Предоставянето на финансова самостоятелност на ССО беше основната причина за поправката „Нън-Коен“.

За пръв път на главнокомандващ бе предоставена отговорността за бюджет и ПМЦ.

Сложният, политически чувствителен процес на създаване на ново обединено командване продължи и през мандата на Карл Стайнър като главнокомандващ Командването за специални операции. Той притисна командването за изпълнение на предвидените условия в поправката „Нън-Коен“; надзираваше изпълнението на разработването и снабдяването с „типични за специалните операции“ екипировка, материали, припаси и услуги и надзираваше предаването от командването на напълно защитени бюджети, основани на изискванията към мисиите на ССО.

След ПУСТИННА БУРЯ той отдели голяма част от времето си за популяризиране способностите и успехите на ССО във и извън армията. Подкрепата за главнокомандващите на различните театри на бойните действия и поддържането на бойната готовност на ССО също бяха първостепенни приоритети. И накрая, той убеди министъра на отбраната да определи екипите за психологически операции (ПСИОП) и по гражданските въпроси като части от ССО. Това позволи на СЩСОКОМ да командва и контролира тези подразделения в мирно време, както и във война, което силно подобри способността на командването да финансира, обучава, екипира и организира тези сили.

По време на неговия мандат оптемпото на ССО се увеличи с 35 на сто. СЩСОКОМ поддържаше известен брой операции по целия свят, сред които най-известните бяха ПУСТИНЕН ЩИТ/ПУСТИННА БУРЯ, ОСИГУРИ КОМФОРТ (подкрепа на кюрдските бежанци), ОСИГУРИ ХУМАНИТАРНА ПОМОЩ и ВЪЗСТАНОВЕНА НАДЕЖДА (хуманитарни операции в Сомалия).

Главните предизвикателства по време на мандата на генерал Даунинг бяха да се продължи съживяването на ССО и подготовката на общността на ССО за XXI век. За изпълнението на тези цели генерал Даунинг подобри снабдяването със специфична за ССО екипировка, съсредоточи повече усилията на командването върху новопоявяващи се заплахи и приспособи изискванията на бюджета на ССО към намаления бюджет на Министерството на отбраната. Неговите промени в разпределението на средствата доведоха до много по-ефективен процес на стратегическо планиране. По време на мандата му оптемпото на ССО отново се увеличи с участието на ССО в УНИСОМ II (Сомалия), ПОДКРЕПА И ЗАЩИТА НА ДЕМОКРАЦИЯТА (Хаити) и СЪВМЕСТНИ УСИЛИЯ (Босна и Херцеговина), както и при много други по-дребни непредвидени случаи и действия.

Генерал Хенри Шелтън ръководеше командването в период на силно ограничени ресурси и изключително голямо търсене в световен мащаб на подкрепата на ССО. Операциите на ССО се увеличиха с 51 на сто и разгръщането на личния състав нарасна със 127 на сто. Само през 1996 г. ССО бяха разгърнати в 142 страни и участваха в 120 антинаркотични мисии, 12 мисии за обучение по разминиране и 204 съвместни учения с други държави. Най-голямото оперативно участие на ССО на генерал Шелтън беше в операция СЪВМЕСТНИ УСИЛИЯ/СЪВМЕСТНА СТРАЖА, мироопазващата мисия в Босна, а специални оператори помагаха в мирни евакуации от такива кризисни райони като Либерия, Сиера Леоне и Албания.

Главният приоритет на генерал Питър Дж. Шумейкър бе организирането на ССО по начини, които ги правеха съответстващи на изискванията на националната сигурност. За тази цел той започна или ускори многобройни проекти — реорганизация на щаба, подобрения в планирането, изработването на програми и снабдяването и интеграцията на компонентите на ССО в общ екип за ресурси и снабдяване.

По време на мандата му ССО взеха участие в прехода от СЪВМЕСТНА СТРАЖА към СЪВМЕСТНА НАКОВАЛНЯ в Босна и Херцеговина, в ПУСТИННА ГРЪМОТЕВИЦА в Кувейт и Саудитска Арабия (за премахване ограниченията на Саддам Хюсеин върху свободата на придвижване на инспекторите от ООН), в различни спешни случаи и мирновременни ангажименти. ССО изиграха ключова роля в СЪЮЗНИЧЕСКА НАКОВАЛНЯ — операцията, която принуди сръбските сили да напуснат Косово, и в ОБЕДИНЕНА ЗАЩИТА, която наложи мирното споразумение за Косово.

Генерал Карл Стайнър, главнокомандващ СЩСОКОМ

Генерал Карл Стайнър описва периода, когато той е бил главнокомандващ:

— В трийсет и пет годишната си кариера никога не бях срещал някой, който да се изправи пред по-сложно предизвикателство от генерал Джим Линдзи при изграждането на Командването за специални операции на Съединените щати, нито познавах някой офицер, който би се справил по-добре с тази задача. Ако човек можеше да избира кого да наследи като главнокомандващ, това със сигурност щеше да бъде Джим Линдзи. Той не само предаде добре обучен и функциониращ щаб, но и всички оперативни системи си бяха на мястото.

Тъй като той постоянно ме държеше в течение на проблемите и решенията си, нямаше нужда от дълъг преходен период, когато поех командването. За мен предизвикателството се състоеше в приемането на неговото наследство и в по-нататъшното му развитие.

Две главни цели оставаха за постигане намерението на Конгреса: разработването на нова Система за планиране, програмиране и съставяне на бюджет (СППБ) с цел структуриране ПМЦ на СОКОМ и бюджета и включване в командването на развойни програми за основни оръжия, които все още се ръководеха от родовете войски.

Въпреки дадения от Конгреса мандат командването изпитваше сериозни затруднения при създаването на ОВП–11. То все още „прохождаше“ и имаше нужда от още 100 души ключов персонал за окомплектоване на личния си състав, когато председателят нареди на СЩСОКОМ да предприеме съкращения на персонала, пропорционални на тези в останалите командвания като част от съкращенията в армията, произтичащи от сгромолясването на съветската империя. Налагаше се командването да възприеме премерен подход при поемането на бюджетните си задачи.

Разработването на ПМЦ. ПМЦ беше първата стъпка. Първият ПМЦ бе завършен и предаден през 1988 г. по време на мандата на Джим Линдзи, но чрез Министерството на военновъздушните сили (което беше изпълнителният посредник на СЩСОКОМ по въпросите на бюджета по това време). Командването получи бюджетна самостоятелност чак през октомври 1990 година.

Междувременно мнозина критици на ниво КМО, които бяха против решението да се даде собствен бюджет на СЩСОКОМ, твърдяха, че командването никога няма да успее да предаде един ПМЦ. Те смятаха, че СЩСОКОМ не притежава интелигентността и умението за изработването му. Но през 1991 г. командването предаде първия си напълно обоснован ПМЦ за общо 3,2 милиарда долара и при това първо, като изпревари всички останали родове войски. Това беше първият път, когато СЩСОКОМ изследва изискванията на мисиите на ССО и разработи анализ в подкрепа на ПМЦ, вместо да използва готовите изисквания от други родове войски^[1].

Въвеждането на ОВП–11 установи по-съсредоточено отпускане на ресурси и осигури балансиран преглед на нуждите и програмите на специалните операции.

Контрол над програмите

СЩСОКОМ работеше и по въпроса за поемане на контрола над собствените си основни оръжейни програми.

На 10-ти декември 1990 г. заместник-министърът на отбраната разреши създаването на Център за развитие и придобивки на специалните операции (ЦРПСО). Отчасти в резултат на съкращения на персонала през 1992 г. Стайнър обедини функциите на командването за развитие и придобивки в нова дирекция под командването на свой заместник по снабдяването, който беше наречен изпълнителен директор по придобивките и главен изпълнителен директор по снабдяването.

Стратегията на командването по снабдяването поставяше ударение върху един опростен процес — чрез модификация на съществуващи оръжия или закупуване на „неразвойни“ (с остаряла технология) системи. Този подход позволяваше бързи и икономични подобрения на оперативните способности.

След 1987 г. СЩСОКОМ въведе няколко модифицирани или нови системи, засягащи почти всеки аспект от специалните операции. Някои от по-забележителните са самолетът за далечни мисии МС–130Н „Комбат Тейлън II“ и една съвсем модерна разузнавателна система (най-добрата сред всички командвания), която беше използвана в операция ПУСТИННА БУРЯ, и патрулни катери от класа „Циклон“, използвани в операциите ПОДКРЕПА и ЗАЩИТА НА ДЕМОКРАЦИЯТА. Други важни придобивки бяха МН–47Е „Чинук“, тежкотоварен хеликоптер със среден обсег, предназначен да извършва операции за прехвърляне във всякакви климатични условия; бойният самолет AC–130U „Спектър“, използван за близка въздушна поддръжка и разузнаване; лодката за специални операции „Марк V“, високоефективен боен катер, който можеше да бъде транспортиран по суша или на борда на самолет С–5, и твърдата надуваема лодка (ТНЛ) за военноморското командване за специални операции, която осигуряваше отдавна търсената възможност за скоростно разгръщане и изтегляне на „тюлени“. Програмата ТНЛ, завършена с по-малко от отпуснатите средства и месеци по-рано от предвиденото, надхвърли всички очаквания и през 1998 г. спечели наградата на Министерство на отбраната за най-добро ново изделие.

Друга голяма програма, която сега приключва, е Авангардната система за доставка на „тюлени“. Програмата със самолета CV–22 „Орел рибар“ също ще снабди силите на командването с много по-добри способности за далечни прехвърляния и изтегляния при всякакви атмосферни условия.

Чрез завършването на ПМЦ и установяването на контрол над основните програми СЩСОКОМ изпълни всички условия на поправката „Нън-Коен“. Шест години след разрешението на президента Рейгън за създаване на командването, СЩСОКОМ контролираше всички ССО, имаше собствен бюджет и програми за модернизация.

СЩСОКОМ използва многократно снабдителските си способности при непредвидени случаи, за да осигури ССО с най-нови технологии или да ускори модификациите. По време на ПУСТИННА БУРЯ например командването модифицира хеликоптерите „Чинук“ с екипировка за оцеляване, преди те да бъдат изпратени в иракския оперативен регион.

Информиране на главнокомандващите и посланиците. След войната в Залива отделях доста от времето си, за да информирам командирите и особено регионалните главнокомандващи и посланиците за способностите на ССО, показвайки на главнокомандващите как да интегрират ССО в плановете си, а на посланиците — как да интегрират ССО в плановете си за сигурност в своите страни.

Един боен план за даден театър на бойните действия се основава на националната стратегия за сигурност за всеки от световните региони и за него отговаря регионалният главнокомандващ. Планът, който е конкретен за всяка отделна страна, се разработва с посланика и подробно описва необходимата помощ по отношение на сигурността в тази страна.

Ние информирахме новоназначените посланици за способностите на ССО и преди те да заемат постовете си. На всеки два месеца в сътрудничество с Държавния департамент довеждахме нова група посланици във Форт Браг за подробна ориентация. След нея посланиците бяха много по-добре подготвени да използват всички възможности на ССО.

Модернизиране на регионалните ПСО. Положих и много усилия за модернизиране на подразделенията за специални операции (ПСО), придадени към регионалните главнокомандващи. За командир на всяко ПСО беше поставен квалифициран старши офицер и подразделенията се попълваха с квалифициран персонал от ССО. ПСО упражняваха както оперативен контрол (за главнокомандващите) на ССО, участващи в мирновременни операции, така и командваха ССО по време на кризи.

Обучение за бойна готовност. Обучението е най-важното ни занимание — ние винаги трябва да обучаваме така, както ще се сражаваме. Следователно то беше най-важният ми постоянен приоритет.

Обучението винаги трябва да се основава на потенциални оперативни сценарии (включително за мирновременни мисии) и да служи като репетиция за това, което накрая може да се окаже спешна задача, възложена без предупреждение. Поради това то трябва да покрива всички основни умения: индивидуални, колективни, на различни нива и съвместни. Надлежното обучение — трудно, реалистично, взискателно и предназначено да развива и поддържа индивидуални и специални умения — изгражда високомотивирани индивиди и подразделения, които функционират като ефикасен, ефективен и професионален екип. Главното ударение във всяка програма за обучение трябва да пада върху развитието на:

1. Технически/тактически подготвени лидери с трезва преценка, които ще проявят инициатива в рамките на командирското намерение.

2. Дисциплинирани, зрели войници, физически и емоционално подготвени да устояват трудностите и опасностите в боя.

3. Войници с висока степен на специализация в отделни задачи и със зрелост, надхвърляща възрастта им.

4. Малки подразделения/екипи, обучени добре в основните технически и тактически задачи и умения.

Съществуват три фундаментални условия за успешно изпълнение на мисиите:

1. Дисциплинираните и компетентни лидери с високи етични и професионални стандарти са ключовият елемент във всяка програма за обучение и във всяко бойно подразделение. Централният фокус на цялото обучение, свързано със ССО, трябва да пада върху изграждането на лидери.

2. Езиковите умения и културното обучение правят ССО единствено подходящи за възложената ни мисия и са основа за успеха.

3. Трябва да фокусираме обучението си върху съвместни изисквания и да се обучаваме в реални бойни условия. За в бъдеще ще се сражаваме съвместно със съюзници.

Медицинско обучение. В миналото всеки род войски обучаваше собствените си медици до различна степен на професионална подготовка.

С помощта на главните лекари на всички родове войски ние създадохме медицински университет във Форт Браг за обучение на всички медици от всички подразделения за специални операции — нововъведение, което силно подобри медицинските умения и подготовка със значително по-малко разходи.

Обучение на чуждестранни военновъздушни сили. През 1992 г. ние създадохме възможност за обучение на чуждестранни военновъздушни сили. Много държави, на които помагаме, имат остарели и практически неизползваеми военновъздушни сили. Със създаването на обучаващи кадри от ССО, вещи както в стари самолети, така и в местните езици, ние успяхме да им помогнем да модернизират военновъздушния си капацитет за посрещане нуждите на своята сигурност.

Борба с разпространението на оръжия за масово поразяване. Една от главните задачи на СЩСОКОМ е да предвижда непредвидимото и да извърши подготовка за справяне с потенциални заплахи. С разпадането на Съветския съюз и нарастващото коварство на подпомагания от държави тероризъм заплахата от асиметрична атака с оръжие за масово унищожение (ОМУ) се увеличи значително.

Модерната информационна технология позволява на екстремистите да се свързват надалеч и ефективно; достъпните обществени бази данни служат като хранилища на техническа информация за производство на оръжия; материалите и технологията за производство на ОМУ стават все по-достъпни. Много от тези материали се използват нашироко за законни търговски цели.

Разпадането на бившия Съветски съюз и потенциалната безработица и разпръскване по света на хиляди учени подсилиха загрижеността за защитата, контрола и отчетността на свързани с ОМУ материали и технологии. Транснационалните заплахи на терористични организации увеличиха опасността от атаки срещу невоенни цели в рамките на нашите граници.

Неядрените ОМУ са относително лесни за производство и разпространение. Съоръженията за производство на биологични и химически оръжия са малки и трудно се откриват.

Още от 1991 г. СЩСОКОМ предприе високо приоритетни действия за справяне с тази заплаха. Съществуват две главни изисквания за успеха:

1. Навременната и акуратна разузнавателна информация за предвиждане на заплахата, вероятната мишена, вида оръжие и неговото местоположение е отговорност на нашите национални разузнавателни агенции (за заплахи в чужбина) и на ФБР (за заплахи в Съединените щати).

2. Възможността да се завладее оръжието (в благоприятна или неблагоприятна среда), да се обезопаси и да се евакуира до безопасен район за предаване или унищожение бе фокусът на усилията на СЩСОКОМ.

Тези усилия продължиха, като бе възприето изискване към мисията ни и се постигна голям напредък със сътрудничеството и помощта на националните агенции, макар и по наша инициатива. Когато Уейн Даунинг ме смени, той покани министъра на отбраната Бил Пери да инспектира лично разработената възможност. Министърът беше впечатлен.

— Кой ще изпълнява тази мисия? — попита той.

— Ще я поемем ние — отговори Даунинг.

— Вие вече сте заети с всички останали високо приоритетни мисии — изрази съмнение Пери.

— Вярно е — потвърди Даунинг. — Но както можете да видите, разполагаме с много способни и умни сили и можем да изпълним тази задача.

— В какво ще се състои мисията за борба с разпространението на оръжия за масово унищожение? — попита Пери.

— Ние ще ви изпратим план чернова.

Когато Пери получи предложеното експозе на мисията, той го подписа и борбата с разпространението на оръжия за масово унищожение се превърна в официална мисия на СЩСОКОМ. Заедно с това дойдоха финансирането и официалното сътрудничество и поддръжка на други правителствени агенции.

Оттогава се постигна огромен напредък не само в разработването и употребата на основни технологии, но и в обучението на специалните оператори във всички необходими умения за изпълнението на тази мисия. Силите за специални мисии на СЩСОКОМ направиха огромни крачки в тази посока, но това не е достатъчно. Критично важният фактор е акуратно разузнаване за навременно предупреждение.

Сили на избора. След 1987 г. ССО се превърнаха в силите на избор за регионалните главнокомандващи и посланиците, ССО участваха в буквално всяка спешна операция, както и в хиляди съвместни учения, мирновременни военни учения и хуманитарни операции. Вече споменах няколко такива спешни операции и учения. Някои други значителни операции, в които участваха всички елементи на ССО, включват: Сомалия (1992–1995 г.), Хаити (1994–1995 г.), Босна и Херцеговина (1995-до настояще време), Косово (1999-до настояще време) и Македония (1999-до настояще време). Много други не могат да бъдат споменати поради причини за сигурност. През същия период ССО изпълниха широк спектър мисии от категорията „Невоенни операции“ (НО). НО включват широк спектър мисии като хуманитарна помощ, помощ при природни бедствия, мирновременна евакуация, хуманитарно разминиране, мироопазване, реагиране на кризи, борба с тероризма, прилагане на санкции или контрол над забранени зони и демонстрация на сила.

През 90-те години тези мисии се увеличиха значително.

През първите четирийсет години от съществуването на ООН бяха проведени само тринайсет НО, но от 1988 до 1994 г. техният брой се увеличи повече от два пъти — и то с много по-голям мащаб и сложност. ССО на Съединените щати служиха в повечето страни по света, действайки като инструменти на американската национална политика, изпълнявайки мисии и осигурявайки помощ, възможна само благодарение на техните уникални умения, езикови способности и културна ориентация — мисии, които конвенционалните подразделения не можеха да изпълнят и при които в много случаи военното американско присъствие бе неприемливо за домакините.

ССО заемат по-малко от 1,4 на сто от общата военна структура и само 3,5 на сто от бюджета на Министерство на отбраната, но увеличението на оптемпото е достатъчно свидетелство за тяхната ефективност. През 1993 г. всяка седмица 2 036 души персонал на СЩСОКОМ се намираше извън базите си и служеше в 101 страни. През 1996 г. този брой нарасна на 4 613 души, а през 1999 г. се увеличи до 5 141 души в 149 страни и чужди територии.

Това е една невероятно малка инвестиция в сравнение с възвращаемостта й.

Съществуват и значителни косвени ползи. Трайните лични отношения с военните и правителствените чиновници от страните домакини ще служат на националните ни интереси през идните години.

ССО също имат полза от тези мисии с осигуряване на обучение по чужди култури и езици и познание за потенциални оперативни райони.