Любен Каравелов
Кога умра, не копай ма…

Кога умра, не копай ма

между мъртви люде, —

дето няма борба, живот,

тежко ще ми бъде.

Закопай ма край Дунава,

в лозята свищовски,

дето цъфтат цветя, треви,

сякакви овошки.

Кога вейне тихи ветрец,

кога шумти Дунав,

то тогава аз ще кажа:

„Сега не съм мъртав“.

Посади ти на гробът ми

божур и латинка —

дано дойдат Стоян, Рада,

дано дойде Минка;

па да берат жълто цвете

и китки да вият,

под шапките да ги втикат,

в пазва да ги крият…

Когато бях аз момченце

младо и зелено,

за мене бе и морето

само до колено;

но порастох, добих опит,

видях що е слава,

видях как я богатите

доят, като крава;

а пак честта на човека

цял ден е пияна,

свободата на народът

със кал е обляна…