Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Blind Alley, 1945 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Елена Кортел, 1999 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разказ
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Източник
- sfbg.us
Издание:
Айзък Азимов. Събрани разкази (том трети)
„Мириам Паблишинг“, София, 1999
ISBN: 954-951-364-5
Isaac Asimov. The Complete Stories. Volume 1, Volume 2
История
- — Корекция
- — Редакция от Mandor
- — Добавяне
IV
Малкото ръждивочервено създание сигурно се чувстваше много по-зле, отколкото си личеше по вида му. То бе грижливо запънато и затоплено до температура, при която хората около него се запарваха в разкопчаните си ризи.
— Намирам, че тук е влажно, но не и непоносимо при тази ниска температура — отбеляза съществото предпазливо с пискливия си глас.
— Много любезно от ваша страна, че дойдохте — усмихна се Антиох. — Бях запланувал посещение при вас, но нали там сега се провежда опит… — усмивката му стана състрадателна.
— Няма значение. Вие, останалите земни същества, направихте за нас повече, отколкото ние самите сме в състояние да направим за себе си. Мой дълг беше да ви се отплатя, макар и съвсем не по достойнство, като се подложа на някакво незначително изпитание. — Говореше уклончиво, сякаш достигаше предпазливо до собствените си мисли или пък смяташе, че ще наруши добрия тон, ако каже всичко направо.
Гюстив Банърд седеше в един ъгъл на стаята и пишеше бързо, кръстосал дългите си крака:
— Нали нямате нищо против да записвам всичко казано тук?
— Аз не възразявам — отправи му бърз поглед нехуманоидът от Цефей.
— Проблемът не е чисто социален, сър — продължи Антиох. — Не бих ви принуждавал да се подлагате на изпитание заради това. Има важни въпроси за обсъждане, а вие сте начело на вашия народ.
— Доволен съм, че действате добронамерено — кимна гостът. — Моля да продължите.
Администраторът се размърда от неудобство и затруднение:
— Въпросът е деликатен и аз никога не бих го повдигнал, ако не беше от изключително значение за… ъ-ъ… разрешаване. Аз съм само говорител на моето правителство…
— Моят народ възприема управляващите на земните хора като много загрижени за нас.
— Ами да, загрижени са. Затова се тревожат, че вашият народ вече не се множи.
Антиох замълча и зачака неспокойно да види ответна реакция. Но очакванията му бяха напразни. Лицето на цефеанеца остана непроменено. Само в областта на меката, нагъната, смалена тръбичка за пиене се забелязваше леко трептене. Затова Антиох продължи:
— Колебаехме се дали да ви задаваме този въпрос заради изключителната му деликатност. Основната цел на моето правителство е ненамеса във вашите работи, затова направихме всичко възможно, за да проучим проблема внимателно, без да притесняваме вашия народ. Но, честно казано…
— Не постигнахте нищо? — допълни думите му гостът.
— Да. Или поне не открихме конкретни недостатъци в създаването на същите условия като във вашия роден свят. Разбира се, направихме необходимите промени, за да постигнем по-приятна среда. Идеята ни е, че не ви достигат химични елементи. Затова ви моля да ни помогнете. Вашият народ доста е напреднал в изучаването на собствената си биохимия. Ако не бихте искали…
— Не, не, аз мога да ви помогна. — Цефеанецът се оживи. Меката повърхност на гладкия му череп без косми изведнъж се набразди от бръчки — някаква чужда на земните хора реакция, която при това изразяваше несигурност. — Не смятахме, че този въпрос ще разтревожи толкова вас, другите земни същества. Наистина още едно доказателство за изключителната ви добронамереност. Намираме този свят за сроден, той може да се окаже дори рай в сравнение с предишния ни свят. Няма никакви недостатъци. За условия като тези тук се говори предимно в нашите легенди за Златния век.
— Тогава…
— Но има едно нещо, нещо, което може и да не разберете. Не очакваме някой друг интелигентен вид да мисли като нас.
— Аз ще се опитам да ви разбера.
— В нашия роден свят ние измирахме — заговори цефеанецът по-тихо, а обертоновете в гласа му станаха още по-звучни. — Но там ние се борехме. Нашата наука, развита за цялата ни история, която е по-стара от вашата, вече е в своя залез. Но още не е угаснала. Навярно защото се базира повече на биологията, отколкото на физиката, както е при вас. Вашите хора са изнамерили нови форми на енергия и са достигнали звездите. Нашите са открили нови истини в областта на психологията и психиатрията, създали са общество, което е освободено от болести и престъпления. Не е необходимо да се питаме кой от двата подхода е по-добър, но няма съмнение кой е по-успешен в крайна сметка. В нашия умиращ свят без условия за живот или енергийни източници, биологичната наука може да направи единствено смъртта по-лека. И все пак ние се борихме. Столетия наред се стремяхме към атомната енергия. Така бавно се разгоря искрицата надежда, че може и да разчупим ограниченията на двуизмерното пространство на планетата ни и да достигнем звездите. В нашата система нямаше други планети, които да ни послужат като опорни стъпала нагоре. Нищо и никакви си двайсет светлинни години до най-близката звезда, без да имаме сведения за съществуването на други планетарни системи.
Но има нещо в живота, заради което си заслужава да се прави усилие, дори то да се окаже безнадеждно. Накрая останахме само около пет хиляди. Само пет хиляди. А първият ни кораб бе вече готов. Той вероятно нямаше да успее, но ние бяхме усвоили вече всичките принципи на двигателите и навигацията.
Настъпи тишина. Цефеанецът дълго мълча, а черните му очи сякаш се взираха в миналото.
Тогава изведнъж се обади новинарят:
— А след това дойдохме ние?
— А след това дойдохте вие — съгласи се гостът. — Това промени всичко. Щом ни потрябваше енергия, получавахме я. Попаднахме в един нов, близък, идеален свят. Той стана наш, без дори да искаме. И ако социалните ни проблеми бяха отдавна вече разрешени от самите нас, то по-трудните проблеми за средата, в която трябваше да живеем, бяха разрешени от други, може да се каже идеално разрешени.
— И?! — подкани го Антиох.
— И… това не се оказа никак добре. Векове наред нашите предци са се борили да стигнат звездите, а сега изведнъж се оказа, че тези звезди са чуждо достояние. Ние се борихме за живота си, а той ни бе подарен ненадейно от други. Вече няма никакви причини да продължаваме борбата си. Вече няма нищо, към което да се стремим и да постигаме. Целият космос е достояние на друга раса.
— Този свят е ваш — отбеляза тихо Антиох.
— По милост. Той ни е подарен. Той не ни принадлежи по право.
— Според мен вие го заслужихте.
Тогава очите на цефеанеца изведнъж се забиха в другия:
— Намеренията ви са добри, но аз се съмнявам, че ме разбирате. Вече нямаме накъде да се движим, за да запазим този подарък. Ние сме в безизходна ситуация. Смисълът на живота е в постоянното усилие, а то ни бе отнето. Животът повече не може да ни заинтригува. И ние нямаме потомство… съвсем съзнателно. По този начин се отдръпваме от пътя ви.
Антиох разсеяно премести флуоритното кълбо от перваза на прозореца и го завъртя. Ярката повърхност отразяваше светлината, докато кълбото се въртеше. Масивното тяло с височина три стъпки пръскаше навсякъде из стаята неуместната си красива бляскава светлина.
— Това ли е единственото решение? Стерилитет? — запита администраторът.
— Все още можем да го избегнем — прошепна цефеанецът, — но къде в Галактиката има място за нас? Тя цялата е ваша.
— Да, за вас няма по-близко място от Магелановата мъглявина, ако желаете самостоятелност. Магелановата мъглявина…
— Но вие няма да ни позволите да си отидем от вас. Зная, че го правите добросърдечно.
— Да, добросърдечно… но не можем да ви оставим да си отидете.
— Тази доброта е измамна.
— Вероятно, но вие не можете ли да се примирите? Имате си свят.
— Това е нещо необяснимо. Вашето мислене е различно от нашето. Невъзможно ни е да се примирим. Сигурен съм, че сте обмисляли всичко това, администраторе. И представата ни за безизходна ситуация не е нова за вас.
Антиох вдигна поглед сепнат. Ръката му неволно се протегна към флуоритното кълбо:
— Можете ли да разчетете мислите ми?
— Това е само догадка. Много добра догадка.
— Да… но умеете ли да разчитате мислите ми? Разгадавате ли разума на хората като цяло? Това е интересен момент. Учените казват, че не умеете, но аз понякога си мисля дали пък няма да го постигнете. Бихте ли ми казали? Или може би ви задържам вече?
— Не… не… — дребният цефеанецът се загърна по-плътно с наметката и зарови лицето си за миг в електрически отопляемата яка. — Вие говорите за разчитане на мислите. Нещата съвсем не стоят така, но е безполезно да ви го обяснявам.
— Не може да бъде обяснена някаква гледка на човек, който е сляп по рождение — прошепна Антиох една стара поговорка.
— Да, точно така. Това усещане, което вие напълно погрешно наричате „разчитане на мисли“, не се отнася за нас. Не че нямаме истински усет, просто вие не подавате необходимите сигнали. Така няма как да ви обясним какъв е процесът.
— Хм — беше единствената реакция на Антиох.
— Случва се, разбира се, понякога, при голямо съсредоточаване или емоционално напрежение от страна на другите земни същества, някои от нас да успеят, тези с по-добре развит усет. С по-изострен поглед, така да се каже. Тогава смътно усещаме нещо. Но не е сигурно. Аз самият понякога съм се чудил точно какво става…
Антиох завъртя пак бавно флуоритното кълбо. Розовото му лице бе потънало в мисли, очите му бяха приковани в цефеанеца. Гюстив Банърд раздвижи пръсти и започна да препрочита бележките си, устните му мърдаха беззвучно.
Флуоритното кълбо се въртеше, а цефеанецът изглежда се заинтригува от него. Очите му не се откъсваха от цветната, лъскава повърхност.
— Какво е това? — запита той.
Антиох се сепна. Чертите на лицето му се смекчиха от някакъв тържествуващ изблик:
— Това ли? Галактическо увлечение отпреди три години, което означава, че сега то е безнадеждно остаряла реликва. Един ненужен уред, но е красив. Банърд, би ли затъмнил прозорците?
Чу се тихо щракване и прозорците потъмняха, докато в средата на стаята блестеше в розово сияние флуоритното кълбо. То изведнъж привлече погледите им. Светлините му наподобяваха отблясъци на северно сияние. Антиох, пурпурна фигура насред пурпурната стая, сложи кълбото на масата и го завъртя. Ръката му се обагри в червено. Кълбото се въртеше и цветните светлини започнаха да се променят по-бързо, да стават по-наситени, а после избледняваха и се разпадаха до контрастни сияния.
Гласът на Антиох зазвуча сред тайнствено преливаща се цветна дъга:
— Повърхността на кълбото е от материя, която излъчва различни светлини. То е невероятно леко, изключително фино, но благодарение на жироскопичния баланс рядко пада. Много е красиво, не намирате ли?
— Безкрайно красиво — гласът на цефеанеца достигна от някъде много далеч.
— Но то вече не е на мода, изживя си времето.
— Много е красиво — продължи умислен цефеанецът.
Банърд включи отново светлината и цветната картина изчезна.
— Това би се харесало на моя народ — гостът гледаше кълбото като омагьосан.
— Най-добре е да си вървите — изправи се Антиох. — Ако останете още, условията тук могат да ви се отразят зле. Най-покорно ви благодаря за добрината да ни посетите.
— Аз ви благодаря най-покорно за вашата добрина — изправи се и цефеанецът.
— Повечето от вашите хора, между другото, приеха предложението ни да им направим изследвания в модерния космически кораб. Вие разбирате, предполагам, че целта ни е да проучим реакциите им при работа с нашата техника. Надявам се експериментът да отговаря на вашето усещане за благоприличие, за коректно отношение.
— Не е необходимо да се извинявате. Самият аз сега имам качества на човек-пилот. Това е най-интересното. Напомня ми нашите собствени стремежи… напомня ми колко близо бяхме до целта си.
Цефеанецът си тръгна, а Антиох седна мрачен.
— Е — обърна се той към Банърд малко рязко. — Спомняте си нашето споразумение, надявам се. Това интервю не може да бъде публикувано.
— Много добре — присви рамене другият.
Администраторът седеше на стола си, пръстите му се плъзгаха по металната статуетка на бюрото му.
— Какво си мислите за всичко това, Банърд?
— Жал ми е за тях. Мисля, че разбирам какво изпитват. Трябва да ги образоваме, да им дадем знания, за да се измъкнат от тази ситуация. Философията е в състояние да го направи.
— Мислите ли?
— Да.
— Не можем да им позволим да си отидат, разбира се…
— О, не. Изключено е. Прекалено много имаме да се учим от тях. Това тяхно състояние е само преходно ниво. Ще дойде време и ще разсъждават по друг начин, особено когато им дадем пълна самостоятелност.
— Може би. Какво е мнението ви за флуоритното кълбо, Банърд? Той го хареса. Може и да направим добър избор, ако поръчаме няколко хиляди от тях? Едничката Галактика знае. Те сега са залежала стока и са доста евтини.
— Звучи ми добре.
— Бюрото обаче няма да се съгласи никога. Познавам ги.
— Но тези кълба може да се окажат точно онова, което ни трябва в случая. Цефеанците имат нужда от нещо ново.
— Така ли? Ами тогава ние бихме могли да направим нещо. Ще приложа записките ви от интервюто към доклада си и малко ще наблегна на момента с кълбата. В края на краищата вие сте член на Философското сдружение, защо да нямате влияние върху някои важни особи, чиято дума в Бюрото сигурно има много по-голяма тежест от моята. Разбирате ли…?
— Да — отговори замислен Банърд. — Да.
От: АдмУпр Цефей 18
До: БВП
Задача: Проект 2910 на БВП. Част II. „Ръст на раждаемостта сред нехуманоидите на Цефей 18, изследване“.
Указания:
/а/ БВП п. Цеф-Н-КМ/кар, 115097, 223/977 по ГИ
Приложения:
1. Дешифровка на разговора между Л. Антиох от АдмУпр от Цефей 18 и Ни-Сан, Върховен съдия на нехуманоидите от Цефей 18.
I. Приложение 1 е за информация на БВП.
II. Проучването се провежда съгласно указание /а/ в приложение 1. Според БВП всички средства ще бъдат използвани за преодоляване на пагубното философско схващане понастоящем сред нехуманоидите.
III. Трябва да се отбележи, че Върховният съдия на нехуманоидите прояви интерес към флуоритните кълба. Предприети са предварителни проучвания на този факт върху психологията на нехуманоидите.
От: БВП
До: АдмУпр Цефей 18
Задача: Проект 2910 на БВП „Ръст на раждаемостта сред нехуманоидите, изследване.“
Указания:
/а/ АдмУпр Цефей 18 п. АА-ЛА/мн, 272/977 по ГИ
1. Съгласно указаното в приложение 1 точка /а/, изпращаме пет хиляди флуоритни кълба на Цефей 18 чрез търговския отдел.
2. Получени са инструкции АдмУпр Цефей 18 да използва всички методи за успокояване на нехуманоидите, съгласно изискванията на имперската прокламация.