Джанел Тейлър
Нежни екстази (20)

ГЛАВА ДВАДЕСЕТА

Отчаяние и ярост изпълниха Лия, когато сутринта стана от постелята си и усети внезапното рукване на кръвта по бедрата си. Край, беше изобличена, лъжите и измамите щяха да излязат наяве! Скова я истинска паника. Изглежда всички природни сили бяха против нея! За щастие, беше сама. Известно време опасната й тайна щеше да остане само нейна. За да оцелее, трябваше да направи само едно — да избяга. Но преди това дължеше отплата на няколко души: на Шали, задето потъпка всичките й мечти и желания, на Сивия орел, който най-брутално и студено я отхвърли, на Бялата стрела, помогнал в унищожаването й, на Бягащия мъж, защото я използва, а после я изостави. Но беше достатъчно да убие Шали, за да им го върне на всичките!

След като видя, че другите жени се връщат от сутрешното си къпане в реката, тя опипа смъртоносното острие и се зае да измисли план за отмъщение и бягство. Скри ножа под роклята си. Взе някои провизии и ги скъта във вързопа с бельото си. Остави доказателството за разкритата й измама под леглото, разчитайки, че Бягащия вълк никога нямаше да открие изцапаните с кръв дрехи, за да разобличи хитростта й. Вече ще е избягала, преди някой да предугади плановете й и да ги осуети. Тръгна към реката, знаейки, че Шали още не се е върнала в лагера.

Злобна усмивка изкриви лицето й, щом зърна трите жени, довършващи къпането си. Отиде при тях и се извини за закъснението си. Скитащата кошута и Тасия не й обърнаха внимание и оставиха Шали насаме с противната робиня, без да усетят опасността, с която щеше да се сблъска индианската принцеса.

Месечното неразположение на Лия закъсня много и Шали беше започнала да вярва, че Лия е бременна от Бягащия вълк. Шало опасно намали бдителността си. Как копнееше тя този тежък въпрос да се уреди веднъж завинаги.

— И какво като закъснях — да не мислиш, че няма да си изпълня задълженията — злобно изсъска Лия на нищо неподозиращата Шали.

— Честно казано, въобще не мисля за теб, Лия! Прави каквото ти е казано, или следващите месеци ще ти е извънредно трудно, когато наближи времето ти.

Да й наближи времето ли? Лия разбра, че Шали най-после е повярвала на твърденията й за бебето. Само след минута тя, Лия, ще промени съдбите на много хора, включително и своята. Пътят й беше избран и тя нямаше да го промени. Първо щеше да нанесе фаталния удар, а после ще избяга на изток, тъй като сигурно ще я търсят на запад, в каквато посока се намира най-близкият форт. Твърде късно беше да заеме мястото на тази жена, която се завърна от гроба и унищожи мечтания живот и голяма любов!

Лия започна объркано да обяснява, озадачавайки Шали с особения си тон.

— Не съм го молила да ме люби, но не мога да възпра чувствата си към него. Не съм подмамвала Бягащия вълк да ме изнасили. Бях много смутена и ме беше страх. Боях се, че ще си загубя ума. Знаеш ли какво е да изгубиш всичко, което имаш, и да се превърнеш в омразна робиня? — редеше тя, поглеждайки дали Шали няма да се изпусне да каже нещо, което би й подсказало истината за предишния й живот.

Шали се слиса от този изблик. Сега пък какво й бе хрумнало? Не искаше да слуша повече измами. Лия беше всичко друго, но не и беззащитна и обиждана робиня! Ако смяташе и за миг, че може отново да я заблуди, много се лъжеше. Погледна скептично Лия, а после продължи работата си.

— Не ми вярваш, така ли? — запита Лия, искайки да печели време, докато извади ножа. Някак си трябваше да задържи Шали!

Шали продължаваше да не обръща внимание на задявките и присъствието на Лия. Наведе се, за да вземе шала си и да загърне мократа си коса.

С яростна омраза в смарагдените си очи, Лия извади ножа и го вдигна, готвейки се да го забоде в гърба на Шали.

— Шали! Тока! Уайакето! — изгърмя предупреждение в тишината.

Шали се изви и се изпъна, а широко отворените й очи се впиха в бързо падащия нож.

— Лия! Недей! — извика тя изплашено.

Шали падна назад, за да избегне смъртта, която я заплашваше. Лия се спусна към проснатото й тяло с викове:

— Ще те убия! Ти си виновна за всичко! Мразя те!

Бягащия вълк събра сили и се втурна върху бялата жена, при което и двамата паднаха на земята. Извън себе си, Лия се изви и заби ножа с все сила дълбоко в гърдите му. От устните на стария вожд се изтръгна вик на болка. Лия издърпа ножа и нанесе още един удар в рамото му, преди той да успее да се извърне и да го избегне.

Кръв шурна от раните на Бягащия вълк. Отмалял, той почти не можеше да се движи. Но омразата на Лия изпълни тялото й с неестествена сила. След като вождът беше ранен и не можеше да се бие, тя предвкуси успеха над враговете си. Него щеше да довърши по-късно. Стисна здраво страшното оръжие, хвърляйки заплашителен поглед към смразената индианска принцеса. Като вълк, дебнещ плячката си, Лия се хвърли към Шали.

— Лия! Спри! Ти си полудяла! — опита се да спре обезумялата жена Шали.

Чу се остър смях.

— И двамата ще умрете!

— Не можеш да извършиш това ужасно нещо! — възкликна изплашена Шали, напълно объркана от лудостта и дивата сила на жената.

— Кой ще ме спре? Във всеки случай не този умиращ старец. Щом свърша с теб, ще изтръгна дивашкото му сърце! Сивия орел беше мой, докато ти не се върна! Щом веднъж е приел жена, която някога е била негова робиня, ще го изпита още веднъж с мен! Той пак е мой! — внезапно извика тя.

— Той никога няма да бъде твой, Лия. Престани с тази лудост или аз ще ти помогна!

— След като ти и този глупав Вълк умрете, Сивия орел ще се обърне към мен за утеха, също както преди. Този път ще е твърде слаб, за да ми се съпротивлява.

— Ти излъга Бягащия вълк, излъга и Сивия орел, Лия. Той никога няма да те обикне и да ти повярва. Ще те мрази задето си ни убила. Помисли! — увещаваше тя побърканата жена.

— Той ще си помисли, че някой враг ви е убил. Ще пробода и себе си, за да му докажа, че съм се борила да спася живота ви. Ще ми бъде много благодарен и ще ме запази при себе си. Разбира се — възбудено бърбореше тя. — Когато се зачуди защо кървя, ще му кажа, че съм пометнала в яростната битка, че съм се жертвала, за да ви помогна.

— Кървиш ли? Искаш да кажеш, че не си бременна? — запита Шали, като гневът замени голяма част от страха й.

— Не ставай глупава! Никога не съм била бременна. Бащата на първото ми дете ще бъде самият Орел, а не тоя стар глупак!

— Няма да стане, Лия — възрази Шали, надявайки се, че някой ще чуе виковете. Но как можеш да се обясниш с луд човек?

— След като види потъналото ти в кръв тяло, той ще полудее от мъка и ще поиска да го утеша! Колко дълго един мъжествен човек като него може да се отказва от уменията ми? След една седмица ще ме моли да ме вземе! — грубо възкликна тя. Тръгна към Шали с вдигнат нож.

Ужасена, но с прояснена мисъл, Шали я ритна в корема, когато се приближи. От силния удар Лия политна назад. Виковете им се смесиха за миг — Шали не видя, че ножът се заби в тялото на Лия при падането. Шали с мъка се изправи на крака, за да се подготви за следващия й удар, когато притичаха няколко мъже.

Чу ги и извика:

— Тя има нож! Прободе Бягащия вълк! Опитва се да убие и мен. Секунда по-късно се надвесиха над проснатото тяло на Лия. Тя не мърдаше. Единият я бутна с крак и тя се претърколи. Шали сподави вик, виждайки чудовищната съдба на Лия Уинстън: смърт от собствената й невнимателна и зла ръка. Шали се наведе над неподвижното тяло на Бягащия вълк. Сложи ухо на сърцето му и нададе вик от облекчение и радост.

— Занесете го в шатрата! Извикайте шамана! Бързо, той губи много кръв — крещеше и скоро старият вожд бе вдигнат на ръце.

 

 

Рамира гледаше Сияйната стрела, докато Шали се грижеше за Бягащия вълк, някогашния силен мъж, който сега се бореше да оживее. Шаманът опита всичко, но кръвта не спираше да тече. Старият вожд отпадаше, всички бяха безпомощни. Даже силните отвари не намаляваха божата му, а той само бълнуваше в страданието си. Часовете се точеха мъчително.

Малко преди свечеряване шаманът излезе от шатрата на Бягащия вълк и се отправи към Пезута Типи, за да се моли за спасението на любимия им вожд. Шали остана сама с ранения си свекър.

Тя седна до спящия, мислейки си за събитията от този трагичен ден. Беше свила колене към гърдите си и облегнала чело на тях. Дали Великият дух ще поиска живота му като отплата за слабостта му към Лия? Лия… тъжно е, когато един живот завърши в лудост и яростна омраза. Всъщност тя щеше да я убие! След всичките лъжи и измами! Ако Бягащия вълк не беше усетил, че е в опасност…

Изправи глава нащрек. Загледа се в болния вожд в пълно недоумение. Какво говореше той? Защо споменаваше това име? Тя затаи дъх, заслушана в невероятната тайна, преследвала го в продължение на години.

— Поучуту — викаше тихо той с напрегнат глас. — Ела, синко. Трябва да ти кажа някои неща, преди да умра в безчестие.

Шати го зяпна. Негов син? Поучуту? Най-вероятно бълнува! Поучуту беше скаут с наполовина бяла кръв, бивш враг на нейния любим!

Тя попи потта от веждите му.

— Почивай, Бягащ мъж, татко. Отслабнал си от загубата на кръв. Шали е тук, тя се грижи за теб — нежно нареждаше над болния.

— Трябва да го видя. Прати да го извикат — дрезгаво нареди той, измъчван от един дух.

— Кого да извикам? — настоя Шали.

— Поучуту. Трябва да видя другия си син — отвърна той.

— Ти имаш само един син: Сивия орел — меко му възрази тя.

— Имам двама сина. Той беше взет от мен преди да се роди. Налага се да говоря с него. Той трябва да ми прости, че съм се отрекъл от него. Сигурно ще ме разбере. Научих за раждането му твърде късно и не можах да му спестя тая мъка.

— Кой е този Поучуту, когото искаш да видиш, Бягащ вълк? — безпомощно запита та, страхувайки се от отговора му. Наистина, говореше тъй, сякаш бе взел наркотик!

— Скаутът е във форта. Майка му била бременна с него, когато я продали на белите. Казаха ми за него чак когато минаха шест зими. Не отидох да го намеря и не му казах, че е мой син. Изпитвам срам и болка. Знаят го като мелез и страда жестоко.

Шали едва не припадна. Не може да е вярно! Сигурно имаше някой друг Поучуту! Принудена да спре предателските си мисли, тя запита:

— Шали познава ли този Поучуту?

— Да. Шали е приятелка на моя син Поучуту. Той я обича и се би със Сивия орел, за да я притежава. Шали може да го намери и да го доведе при мен. Той е индианец.

На Шали й прилоша. Дали Лия не го е подлудила? А може би не чуваше добре изповедта му.

— Защо си се отрекъл от него, Бягащ вълк? Защо Сивия орел се е бил със собствения си брат? — нерешително запита тя с надеждата, че той няма да й отговори.

— Той не знае, че му е брат. Отрекох се от него, откакто истината стигна до ушите ми. Тя се омъжи за бял, а не ми каза, че носи мой син. Преди да умре, ми изпрати хабер. Гордостта ми коства сина. Трябва да го видя и да го помоля да ми прости.

— Сивия орел и Поучуту — братя? Скаутът — полуиндианец, син на индианка и на французин-ловец, е всъщност син на Бягащия вълк, значи е чист индианец? Представи си скаута от форт Пиер, с когото преди години се бе сприятелила, той я бе обикнал, а по-късно я предаде. Усети, че сърцето й се изпълни с мъка. Сега разбра защо той се отнасяше благосклонно към Сивия орел! Та той му е бил брат! Как е могъл Бягащия вълк да е толкова жесток и себичен? Колко пъти Поучуту и Сивия орел се бяха изправяли един срещу друг в битка? Поучуту беше неин приятел, той умря, защитавайки живота и честта й. Беше я обичал, макар предателски и егоистично. Ако съдбата беше решила другояче, Сивия орел би могъл да нанесе на Поучуту смъртоносния удар. Какво би си помислил и казал нейния любим, щом научи, че човекът, който се опита да го убие и да я открадне от него, всъщност му е бил брат? Как щеше да се почувства, като открие, че най-големият му съперник е бил син на баща му, негов несъщ брат? Как би се променил живота на Поучуту, ако знаеше истинския си произход? Колко ли е страдал като презрян мелез? Чист индианец и син на известен вожд! Колко е жесток и несправедлив животът!

— Поучуту умря, Бягащ вълк — тъжно съобщи тя на замаяния и трескав вожд.

— Моят син ли уби собствения си брат? — извика той.

— Не. Уби го бял човек. Защо му отказа името, което му се полага, както и място в шатрата си? Защо позволи двама братя да се сражават в битка? — гневно запита тя.

— Твърде късно беше да се променя каквото и да било. По сърце и начин на живот Поучуту беше бял. Той ни мразеше и предвождаше враговете ни срещу нас — трескаво говореше той.

— Не е вярно! По сърце винаги е бил индианец! Заради теб е живял в омраза и отричане. Защо?

— Тя се омъжи за бял ловец, спала е с него, докато е носила сина ми. Докоснат е от белите, значи повече не ми е син. Тя взе любовта със себе си. Не ми изпрати и дума, когато баща й я продаде. Сигурно и тя е страдала, както и аз. Тя направи нашия син по-долен и от белите!

— Тя не е страдала, Бягащ вълко, но Поучуту — да. Грешно беше да го обричаш на такъв живот. Ако не беше Великия дух, единият брат можеше да убие другия.

— Поучуту не е умрял от ръката на Сивия орел.

— Но това можеше да стане! Когато Сивия орел дойде да ме търси, той щеше да убие Поучуту, ако белият лейтенант не беше го направил. Как можеше да живее с такъв срам? Защо, когато е научил истината, не е изпратил да му кажат?

Много отдавна, когато кавалерията на форт Пиер я открадна от шатрата на Сивия орел при едно нападение, тя се запозна с Поучуту като скаут полуиндианец. Тъй като й беше мъчно да повярва, че Сивия орел е предал любовта й, тя се обърна към Поучуту — негово подобие в много отношения. Сега й стана ясно защо. Сърцето й се разбунтува от това сърцераздирателно признание.

— Къде е новият ми син? Имам още един шанс да бъда добър баща — откъслечно промърмори той.

— Лия излъга, Бягащ вълк, не беше бременна. Успокой се, отпаднал си и си ранен — умоляваше го тя, обезпокоена от възбудата му.

— Няма ли дете? — повтори той едва чуто.

— Не, татко. Лия ни излъга, тя е мъртва.

— Зла робиня… мъжеството гореше от желание… такава магия и наслада… не може да се откаже на такава сила… слаб… срам — мърмореше той почти неразбираемо, разкъсвайки сърцето й с признанията си.

Не говори повече за тези неща, Бягащ вълк. Може да те чуят. Миналото е мъртво. Не сломявай сърцето на Сивия орел с тези известия.

Как би реагирал Сивият орел като чуе, че заклетият му враг и съперник е бил негов брат? Слава Богу, че не той нанесе смъртоносния удар, който довърши живота на Поучуту!

Внезапно тя осъзна, че ако Бягащия вълк умре, мъжът й ще стане вожд на Оглала. Какво да прави с всичките тези признания? Господи, помогни й, защото тя не знае…

Вождът изпадна в милостиво безсъзнание, забравил за признанията си. Шали стоя край него, докато шаманът се завърна. Тъй като не можеше да понесе тежестта, която носеше в сърцето си, тя избяга в своята шатра. Ако оздравее, как отново ще го гледа в очите, знаейки последиците от себичната му лъжа? Но в много отношения не бе виновен. Не е знаел за другия си син до неотдавна, малко преди тя да пристигне, когато, за нещастие, застана между двамата, за да засили омразата и съперничеството им. Как една майка може да нанесе такава рана на собствения си син? Поучуту трябваше да застане до баща си, вожда, срещу белите. Но беше твърде късно да се променят нещата, тъй като Поучуту беше мъртъв от години. Истината би могла да донесе толкова много нови страдания!

Беше станало късно, колко много неща се случиха през този съдбоносен ден. Сияйната стрела спеше спокойно в шатрата на Рамира, затова тя не го обезпокои. Изтегна се на леглото, молейки се да потъне в безпаметен сън и да се успокои. Поне отчасти разбираше грешките на стария човек. Оставаха два часа до полунощ, когато сънят най-после я победи.

 

 

— Сив орел — обади се тихо Говорещата скала, прекъсвайки мислите на воина. — Разузнавачите нищо не са чули и видели.

— Разузнавачи? — повтори си той наум и някакво особено чувство на възмущение и студенина го обля. Разтърси глава, за да прогони от неканените мисли. Защо тази вечер трябва да си спомня за тях?

Насили се да проумее мислите на белите. Внезапно се изправи и пое дълбоко дъх.

— На конете, Говореща скала! Предай на останалите! На погрешно място чакаме Сините куртки, те ще нападнат лагера от другата страна!

Докато воините Оглала бързо се качваха на конете, в лагера се случи друг любопитен епизод. Шали бе внезапно събудена от една голяма ръка, притиснала устата й, за да не извика. Някой хвана ръцете й и ги притисна към земята над главата й. Беше оставена на милостта на някакъв неизвестен нападател, облечен в тъмносиньо и жълто. Безпомощна и разтреперана, очакваше съдбата си.

Дали любимият й ще се върне в лагера и ще намери, че всички са мъртви, всички, които познаваше и обичаше — избити, докато той преследваше заклетите си врагове? Спомни си за мен, моя изгубена любов, молеше се тя пламенно. Сияйна стрела… прости ми, че не можах да те защитя, синко. Велик дух, помогни ни!

Мъжкият глас прошепна на английски:

— Моля се на Бога да не съм сбъркал шатрата. Не се страхувайте, мадам. Искам само да говоря с Шали, жената на Сивия орел. Казват, че е полубяла и говори английски. Вие ли сте Шали?

Тя моментално спря да трепери, докато се взираше в него по-скоро от объркване, отколкото от ужас. Не се съпротивляваше, но и не отговори.

— По дяволите, жено! Ти ли си Шали? Не ме ли разбираш? Няма да мине много време и войниците ще нападнат лагера. Трябва да събудиш хората, или ще ви избият — тихо нареждаше той, страхувайки че, че е попаднал в чужда шатра. Но жената изглеждаше полубяла.

Ужасеният й поглед му подсказа, че думите му наистина достигат до съзнанието й.

— Виждам, че разбирате. Сигурно сте Шали. Ходжис, човекът, който залови вашия син и съпруг, планира тази нощ да нападне лагера ви, докато съпругът ви го няма. С хитрост му отвлякоха вниманието. Смятат да избият всички и да изгорят лагера. Предупредете вашите хора да избягате в гората — бързо я съветваше той.

Когато тя се опита да проговори, той помоли да не го издава, особено след идването му тук. Господ да му е на помощ, ако това се окаже фатална грешка, но той не можеше да позволи безпричинни убийства.

— Ако извикате за помощ, те ще ме убият и тогава нищо няма да може да спаси хората ви. Скоро очаквам повишение, което ще ми даде повече власт, отколкото на Ходжис. Тогава вероятно ще мога да спра тази безсмислена война.

Щом пусна ръцете й, тя седна и се взря в него.

— Кой сте вие? Защо идвате тук под прикритието на нощта?

— Аз съм майор Стърджис от форт Мийд. Опитах се да спра тазвечерната атака, но Ходжис има власт колкото мен, поне засега. Решил е да сложи край на властването на Орела, независимо как. Аз не мога да позволя убийства на невинни жени и деца. Надявам се, че ще възприемете следващото ми изявление правилно, мадам, но не бих искал някой да знае, че съм бил тук. Ако разберат, че обичам индианците, по-късно никога няма да ми се подчиняват. Примирието може да е много краткотрайно. Но се заклевам, че ще направя опити да го постигна. Надявам се, че вашият съпруг ще погледне на мен като на приятел, след като пощадих лагера му и неговия народ. Щом всичко се уреди, ще се срещнем и ще говорим насаме.

— Значи войниците се готвят да ни нападнат тази вечер и да ни избият всички? — запита тя уплашено, чудейки се дали да вярва на този дързък войник.

— Около полунощ. Съжалявам, но не мога да ги спра. Трябва да предупредите вашите хора. Засега само това мога да направя. Трябва да тръгвам, преди да са открили, че съм тук, в противен случай думата ми пред тях няма да струва и пукната пара. Разбирате ли какво ви казвам?

— Да, майор Стърджис. Бях отгледана като бяла и бях такава допреди шест години. Не разбирам как може да съществува такава дълбока омраза. Ще съобщя на мъжа си за безпримерната ви постъпка тази вечер. Той също желае мирът и щастието да се върнат по земите му. Липсват му песните, ловът и радостният живот, което ни е отказано от години с прииждането на белите. Животът е твърде кратък и ценен, за да се губи в безкрайни войни. Ще ви заведа до края на лагера. Бързо трябва да си тръгнете. Ако мирът не е само мечта, ще имаме нужда тъкмо от такъв мъж като вас. Никога няма да забравя добрината ви — тихо прошепна тя, усмихвайки се сърдечно.

— Виждам, че Сивия орел си е избрал достойна жена за съпруга. Умна и нежна, колкото е и красива. — Мила усмивка отпусна чертите му и освети небесносините му очи.

— Трябва да ви дам нещо, което да защити живота ви в случай на опасност — предложи тя, изваждайки уанапин от една кесийка. Отиде до него и подаде гердана на мъжа, чието благородство щеше да спаси народа им.

Стърджис взе предложения му амулет и се взря в него. Представляваше малка стрела от камък, провесена на кожена връвчица, малко жълто перце беше здраво прихванато за края, където бе привързана за каишката.

— Това ще показва, че сте кода на Сивия орел. Ако някой воин ви нападне, покажете му уанапина и му кажете: „Шали, кода, ууки-йе“. Това означава, че сме приятели и че сме в примирие. Дори и да се усъмнят в твърдението ви, ще поискате да ви отведат лично при Сивия орел. Моят съпруг никога няма да убие мъж, който показва такава смелост и чест, както вие тази вечер.

— За мен е чест да се наричам кода на Сивия орел и на Шали. Войниците ще нападнат от изток около полунощ. Подгответе се да се защитавате или да им избягате. Довиждане, Шали. Може би ще се видим, когато има мир.

— Ще се моля да стане така, Стърджис. Вървете си в мир и безопасност. — Стиснаха си ръцете, после Шали го придружи до края на лагера. Гледа го, докато се изгуби в тъмнината. Тя вдигна поглед към пълната луна — беше около десет и половина. Можеше ли да вярва на Стърджис? Да не би да ги води към капан? Нещо й подсказваше, че не е така. Трябва да предупреди останалите.

Бързо отиде до шатрата на шамана и извика името му. Той се появи почти незабавно.

— Дойде пратеник да ни предупреди, войниците скоро ще ни нападнат. Трябва да извикаш мъжете. Налага се да избягаме в безопасност и да се скрием, докато нашите воини се върнат. — Шали не каза на объркания водач на индианците, че пратеникът е бил бял. Той се зачуди защо предупреждението е било изпратено до нея, но не зададе този въпрос в необичайната ситуация.

Каолотка незабавно се подчини на съобщението й. След няколко минути мъжете вече крояха планове как да евакуират лагера. Решено бе да се отправят към близките хълмове, които предлагаха по-голяма закрила от оръжия и вражески очи. Там можеха да предложат на хората си по-голям шанс за оцеляване.

Лагерът беше вдигнат на крак в пълна тишина. Възрастните, жените и децата бяха бързо изпратени към хълмовете, които се издигаха пред тях тъмни и далечни. Тъй като времето бе кратко и ценно, покъщнината беше оставена. Конете носеха старите и болните. Бягащия вълк беше положен върху каручка, въпреки че опасността от пренасянето беше известна на всички.

Когато въоръжените мъже подреждаха тила, беглеците внезапно спряха. Към тях тихо и бързо се приближаваше голяма група ездачи! Шали пребледня и потрепери. Дали не са предадени?

Двете групи бяха изумени от неочакваната среща между лагера и хълмовете. Почти едновременно те се познаха. Сивия орел смушка коня си напред, за да разпита защо напускат лагера. Ако ги бяха нападнали, защо се изтегляха така спокойно? Те не бягаха! Не се чуваше шум от битка откъм лагера или от издайническите огньове, които да осветяват тъмнината. Защо искаха да се скрият в близките хълмове?

Шали остави Бягащия вълк и се втурна да посрещне съпруга си.

— Войниците ще ни нападнат нощес, любими! Навреме се върна, за да ни защитиш! — бързо изрече тя.

— Откъде знаеш това? — запита той озадачен.

— Един пратеник дойде да ме предупреди. Казах на Каолотка и на мъжете. Тръгнали сме към планината, за да се скрием и да изчакаме завръщането ви. Той каза, че войниците са те подмамили. Искат да унищожат селото и хората ни.

— Кой дойде? Никого не съм изпращал — разсъждаваше той на глас.

— Водачът на форт Мийд, Стърджис. Опитал се да ги спре, но не го послушали. Той желае мир, не иска да вижда как избиват жени и деца. Промъкна се в нашата шатра и ми разказа.

— Предупредил ни е за нападението, знаейки, че ще им направим засада?

— Сърцето ми подсказа, че говори истината. Предупредих останалите.

— Не разбирам защо го е направил, но е казал истината. Щом разбрахме измамата им, веднага се върнахме. Бяхме сред хълмовете откакто Уи показа лице.

— Но той съобщи, че ще нападнат от другата страна — веднага вметна тя.

— И аз се сетих за това. Тръгнахме, за да ги разгромим. Идете в планината, докато свърши тази битка. За това ще говорим по-късно.

— Моля те, внимавай, Сив орел. Обичам те — нежно прошепна тя.

— Къде е Бягащия вълк? Защо той не води народа? — запита той, забелязвайки отсъствието на вожда.

— Той е болен, любими. Аз го гледам — неохотно отвърна тя, като не искаше да отвлича вниманието му с лошите новини.

— Как тъй? — незабавно запита той, усещайки колебанието й.

— Лия се опита да ме убие и да избяга. Бягащия вълк посрещна с тялото си ножа, предназначен за мен. Много е слаб, но смятам, че ще се оправи.

Смаян от новините, той изръмжа:

— Ще я убия!

— Тя е мъртва. Падна върху ножа си, опитвайки се да ме убие.

— Защо е била тъй дръзка и зла това слънце? — настоя да знае той.

— Тази луна доказа, че всичките й приказки са били лъжи, любими. Страхуваше се от разкритието — намекна тя. — Искаше да ме убие преди да избяга. Великият дух я наказа. Всичко свърши Бягащия вълк ще оживее.

— Ще трябва да поговорим, има много за разправяне. Пази себе си и сина ни Ти си моето сърце. Обичам те — призна той, а после отиде да предупреди хората си за предстоящата атака Направиха нови планове.

Една група се насочи към планините, а друга — към потъналия в мрак лагер, едната отиваше да пази, а другата — да напада Всички бяха в напрегнато очакване.