Джек Слейд
Неговата страхотна любима (12)

12.

Ласитър знаеше, че мъжете искат не само парите, но и живота му. Погледът му непрекъснато се плъзгаше нагоре към конете им. По този проклет стръмен склон нямаше никакво прикритие. Сто пъти щяха да го улучат, преди да стигне върха.

Може да убие Джери Грей, но и това нямаше да помогне. Като знаеха, че носи толкова пари в себе си, другите щяха да го гонят до дупка. Слънцето вече слизаше от зенита си, но още доста дълго щеше да е светло. Какво да прави, докато падне мрак? Напрегнато се огледа наоколо. Още сто ярда, и първите щяха да го видят. Затова се наведе и затича навътре в лабиринта от карстови скали. Търсеше удобно място, където да не могат да го обкръжат. Ако трябваше да се защитава от всички страни срещу тия бандити, това щеше да бъде краят му.

Имаше късмет. Когато се промъкна покрай една скала, забеляза неголяма пещера в скалната стена. Бързо хвърли вътре манерката, седлото, торбата със стоте хиляди долара и уинчестъра си и се скри вътре. Не изпускаше от очи въоръжените мъже, които пристъпваха приведени по скалите, без да вдигат глави, тъй като го търсеха зад скалните блокове. Забелязаха го едва когато стигна пукнатината и се скри вътре.

Чуха се викове. Някой диво изкрещя. Всички изпразниха пушките си срещу него, въпреки че не го виждаха — може би се надяваха да го улучи някой рикошет от скалната стена.

Ласитър се хвърли на земята. Куршумите свиреха покрай него, профучаваха над главата му, удряха се в скалите и се разпръскваха на всички страни. Слава богу, че след десетина минути стрелбата спря! Ласитър не беше получил и драскотина.

Отново стана тихо. Барутен дим обгърна пещерата. Ласитър се промъкна предпазливо напред и вдигна глава. Видя, че бандитите са обградили целия скален масив. Явно се страхуваха, че някъде там горе може би има изход. Ласитър се почувствува по-добре. Залагаше на тъмнината. Нощем не можеше да се види много, но нали другите също не виждаха…

— Ласитър! — прозвуча гласът на Джери Грей. — Предай се! Нямаш никакъв шанс!

Той не смяташе така, но не му отговори.

— Ласитър, трима от моите хора потеглиха към ранчото на Лоланд. Те ще хванат Патриша Хърст. Ако не се предадеш доброволно, ще извием врата на твоята кукла!

Ласитър беше видял тримата ездачи и се беше сетил къде отиват. Но имаше доверие в стария слуга. Той щеше да бъде нащрек и да скрие Пат на сигурно място.

— След два дни мъжете ще я доведат тук — извика Джери Грей. — И ще видиш какво ще стане тогава! Всеки от хората ми ще я има. Тук, пред очите ти! Тогава ще молиш пощада, Ласитър! Виж какво! Хвърли ни парите и изчезваме! Няма да преследваме нито теб, нито жената!

— Дръж си устата или ще запаля парите тук, в пещерата! — извика в отговор Ласитър.

Настъпи тишина. За известно време го оставиха на мира.

— Ако направиш това, ще ти пратим Патриша за компания — извика след малко Джери Грей. — С въже около шията!

Ласитър се наведе навън с пушка в ръка. Но кучият син беше добре скрит.

— Предложението ми е все още в сила, Ласитър! — извика след известно време той. — Хвърли парите и си отиваме. Ще повикам и тримата, които отидоха да доведат жената.

— Нужно ми е време да помисля — отговори Ласитър.

— Не, по дяволите! Искаш да печелиш време. Помисли си в какво положение си! Ще умреш от глад там горе, а когато дойдат хората ми с оная, Хърст, ще има истински празник. После ще й прережем гърлото, ако не внимаваш. Изборът ти е само един — парите! Хвърли ни ги! Давам ти точно една минута. После предложението вече не важи. Тежко ти тогава, Ласитър! Краят ти ще бъде ужасен!

Ласитър видя един от хората на Грей. Беше клекнал зад една висока скала и се беше обърнал така, че се виждаха лявото му рамо и кракът му. Ласитър се прицели в ботуша и натисна спусъка. Мъжът изпищя от болка и бързо се скри.

Отново избухна безредна стрелба. Ласитър бързо се просна на земята. Но също така внезапно изстрелите секнаха. Профучаха още няколко куршума, после отново настъпи тишина.

Малко преди да залезе слънцето, бандитите решиха да доведат конете си. Трима мъже тръгнаха нагоре по стръмния склон. Ласитър коленичи и стреля по тях. Първият беше улучен в коляното и се затъркаля надолу по склона. Вторият също беше тежко ранен. Третият с голям скок се скри зад една скала. Ласитър обаче трябваше отново да легне на земята. Другите го засипаха с револверни и пушечни изстрели. Рикошетите плющяха около него.

В началото мъжете бяха точно една дузина. Трима бяха тръгнали към ранчото на Лоланд. Един беше улучен в крака, други двама бяха тежко ранени. Шестима извън строя! Шансовете му се увеличаваха.

— Ласитър, ти, адско изчадие! — извика отново Джери Грей. — Знаем, че разчиташ на нощта. Ние също! Да знаеш, че ще те намерим и ще получиш толкова олово в тялото си, че и четирима мъже да не могат да те вдигнат.

Ласитър го остави да си приказва, без да отговаря.

Мъжете изчакаха да се стъмни и едва тогава отведоха конете си долу. Ласитър успя да се ориентира по тропота на копита. Можеше да изстреля няколко куршума по тия негодници, но не го направи, тъй като не искаше по случайност да улучи някой от конете.

Бандитите запалиха огън отстрани между скалите. Там наблизо разположиха и конете си. Беше невъзможно да се разбере точно колко мъже са край огъня и колко охраняват скалната стена. През деня всички си бяха намерили добро укритие, а през нощта въобще не се показваха.

Когато след полунощ Ласитър реши да действа, той много добре знаеше на какъв риск се излага. Но трябваше на всяка цена да ги изненада. Така може би щеше да се промъкне.

Успя да пролази безшумно до ръба на скалите. Там скочи на крака. Той преметна през рамо седлото и торбата с парите. Взе пушката под мишница, сложи револвера в кобура и се втурна в черната нощ с нож в дясната си ръка.

Достигна точно това място, което още през деня си беше избрал и запомнил добре. Претърколи се напред и се притаи до една скала, зад която не се криеше никой. В този момент мъжете наоколо наскачаха и когато Ласитър се претърколи настрани, се чуха първите изстрели.

Един от мъжете го забеляза и се затича право срещу него. В същия миг той стреля и куршумът профуча покрай лявото ухо на Ласитър. Той се приведе и запрати ножа си по фигурата. Улучи, преди бандитът да е успял да стреля втори път.

Мъжът се строполи на земята, без да издаде звук. Ласитър с един скок се озова при него, измъкна ножа си, притича още три крачки, сви се под една издадена скала и се спотаи.

Мъжете го забелязаха.

— Ето го! Там тича копелето! — разкрещяха се от всички страни.

Изтрещяха изстрели. Светкавици осветиха всичко наоколо, гърмежи разтърсиха скалите. Поне така се стори на Ласитър. Не беше успял да се измъкне, но и не можаха да го хванат. Почака, докато стрелбата спря, и чу наблизо гласове. Ясно чу Джери Грей, който с остър и разгорещен глас даваше нареждания. Заповядваше на хората си да се разделят, но да са нагъсто един до друг и да внимават за всяко движение.

Ласитър се изправи. Пристъпи само една крачка и се блъсна в някакъв грамаден мъж. И двамата бяха еднакво изненадани, но за разлика от мъжа Ласитър реагира мигновено. Протегна ръка и заби ножа в гърдите на великана. После бързо го извади и веднага се плъзна обратно.

Като видя, че мъжът не помръдва, той го прескочи и затича между безредно разхвърляните скали към стръмния склон. Спря го нечий пронизителен крясък. Някой викаше нещо, но Ласитър не разбра какво. Отново изтрещяха няколко изстрела — знак, че бандитите не знаеха къде се намира той.

Пламъците на огъня осветяваха нощта. Натам трябваше да тръгне, за да се сдобие с кон. На всяка цена!

Но Джери Грей и хората му отлично знаеха това и щяха да действуват както подобава. Като видяха, че е успял да се промъкне през обграденото място, щяха да се съберат всички при конете и да го дебнат там.

Ласитър ядно изруга, макар много добре да знаеше, че проклятията не помагат. Мушна ножа си в ботуша, завърза манерката и торбата с парите за седлото и го закачи на лявото си рамо. С готова за стрелба пушка закрачи приведен към огъня, като първо описа голяма дъга около него. Когато след малко се скри зад една скала и погледна към огъня, не видя никого. Само конете стояха вдясно, навързани с едно въже, опънато между две дървета. Това беше сигурен знак, че всички мъже са се събрали тук и го дебнат.

Той пропълзя напред и се сви зад една издатина. Само на десет крачки от него беше едно от дърветата, за които бяха завързани конете. Извади ножа си, прицели се и с точен замах го запрати към въжето. Острието се заби в дървото и преряза ласото, което моментално падна на земята.

Ласитър скочи на крака и нададе пронизителен вик. Четириногите реагираха като на удар с камшик. Стреснати и изплашени, те се озърнаха и препуснаха на всички страни.

Още докато крещеше, Ласитър се втурна към тях. Знаеше, че животните ще бягат далече от огъня и от неговия вик. Той успя да пресече пътя им и да сграбчи за юздата един от лудо препускащите коне. След две-три крачки успя да се метне на гърба му.

Чуваха се изстрели, псувни и гневни крясъци, но всичко трая само няколко секунди. Силните удари на копита заглушиха всички останали шумове. Някои коне паднаха между скалите и бяха стъпкани от диво препускащите животни, но повечето успяха отново да се изправят на крака.

Започна лудо препускане. Когато Ласитър се обърна назад, огънят вече не се виждаше. Не се чуваха и изстрели. Около него цареше пълна тъмнина.

Конете препускаха с всички сили. В началото Ласитър изкрещя още няколко пъти като пума, която напада плячката си. Искаше да ги откара колкото се може по-далеч. Така на другия ден Джери Грей и хората му щяха дълго да ги търсят.

Скоро животните напълно се изтощиха. Кафявият кон на Ласитър все по-често се препъваше и ставаше все по-бавен. Най-после тръгна ходом. В тъмното Ласитър не можеше да види колко коне са го последвали. Едва когато започна да се зазорява, видя, че с тях препускат още три коня.

През цялата нощ Ласитър беше яздил в една посока — все на север. Сега изпречилото се пред него планинско било го принуди да завие на запад. Конете бяха на края на силите си. Трябваше да им даде почивка.

Когато слънцето достигна зенита си, те продължиха пътя. Трите коня също вървяха с тях. Ласитър ги сменяше често, за да стигне по-бързо. Нито за секунда не беше забравил тримата мъже, които трябваше да заловят Патриша. Наистина старият Джерико заслужаваше доверие. Но все пак беше вече на възраст…

Ласитър сменяше конете на всеки две мили и бързо отхвърли доста път. Оставяше ясни следи зад себе си, без да си прави труд да ги заличава. Джери Грей и хората му и без това знаеха накъде е тръгнал.

Конете препускаха с всички сили. Те не го изоставиха. След два дни почти непрекъсната езда стигнаха ранчото на Лоланд. Ласитър така пресметна времето, че да бъдат там на зазоряване. Влезе с всички коне право в големия зимен хамбар. Там беше празно. Нямаше го файтонът, нито кафявият му кон. От другата страна стояха три чужди коня.

Това беше добър знак. Явно старият слуга си беше отварял добре очите.

Когато Ласитър излезе от хамбара с пушка в лявата ръка, слънцето тъкмо изгряваше. В къщата за прислугата всичко беше спокойно, нищо не помръдваше. Затова той реши просто да влезе вътре и да измъкне мъжете от леглата.

Тръгна нататък и в този миг вратата на къщата се отвори и отвътре излезе висок полугол мъж. Той се насочи право към коритото за миене, без да вижда Ласитър. Облечен беше само с панталон и ботуши, но револверът висеше на колана му. Мъжът тежко закрачи към коритото и втренчи очи в Ласитър.

Това беше Лари Стентън. Той обаче не знаеше името му.

— Ето ме! — заговори Ласитър. — Наистина съм аз.

Лари Стентън не беше в състояние да проговори.

Ласитър се изсмя.

— И аз се чудя как успях. Можеш да ми вярваш!

Лари Стентън посочи няколко пъти към къщата, без да успее да проговори.

— Хванахме жената — заяви най-после той. — Затова внимавай!

— Когато сте се довлекли дотук, Пат Хърст и старият Джерико отдавна вече ги е нямало!

Ласитър вдигна пушката и се прицели в главата на Стентън.

— Бързо свали колана и го пусни на земята!

Обаче Стентън беше човек, който не умее да губи дори и в безизходни положения. Досега винаги беше успявал да се справи. Винаги! Беше един от най-бързите мъже в шайката на Джери Грей. Всички знаеха това и го уважаваха, въпреки цялото му тексаско високомерие.

Досега винаги беше разчитал на бързината си. Иначе отдавна да са го пречукали някъде. Безспорно Лари Стентън беше от малкото хора, които за част от секундата умееха да извадят колта, да се прицелят, да стрелят и да улучат. Дори тогава, когато отсрещната страна също стреляше, а не когато се прицелваше в празни бутилки и консервени кутии.

Не искаше да преклони глава дори пред Ласитър. Затова посегна към револвера си. Движението беше гладко и невероятно бързо, но срещу Ласитър и това не помогна.

Ласитър не стреля с пушката, която държеше в ръка, насочена право срещу Стентън. Той също посегна към револвера. Оръжието, което първо светна и изтрещя, беше неговото.

Лари Стентън замръзна на мястото си, погледна кръвта, която се стичаше по гърдите му, и отново вторачи очи в Ласитър, смутен и объркан. Колтът се изплъзна от пръстите му, падна в коритото и разплиска водата на всички страни. После Стентън се смъкна на земята. Главата му се удари в ръба на коритото. Ударът го отхвърли назад и той се просна по гръб на тревата.

Ласитър го беше улучил право в сърцето.

Откъм къщата се чу шум. Приятелите на Стентън, Джак Фийлд и Хенри, се втурнаха навън, необлечени, но с револвери в ръце. Без да задават въпроси, двамата веднага стреляха.

Но оръжията на Ласитър изгърмяха секунда преди това. Двамата мъже тичаха право срещу него и се нанизаха на куршумите му. Техните изстрели профучаха покрай него. И двамата рухнаха на земята.

Без да помръдва, Ласитър се огледа. После обходи мъжете един след друг. И тримата бяха мъртви.

Преди да влезе в къщата, той отново хвърли поглед наоколо. После бързо обиколи всички стаи. Когато отново излезе навън, видя откъм север да се носи с бясна скорост файтон. Вътре бяха Пат и старият Джерико. Бяха чули изстрелите и веднага разбраха кой се е върнал.

Ласитър им помаха с уинчестъра, прибра револвера в кобура и тръгна да ги посрещне. След две крачки се затича.

Старецът спря конете точно пред него. Пат отвори вратичката и се хвърли на шията му, като се смееше и плачеше от радост.