Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Набиране
- Елена Николова
- Източник
- Словото
Издание: Елисавета Багряна. „Амазонка. Избрана лирика в два тома.“ „Български писател“. С. 1973
История
- — Добавяне
Волни вълни, ти, примамно, невярно море,
своята синя безбрежност пред мен разтворете,
кораба мой като сън понесете неспирно,
моята скръб удавете в разгулната шир!
Който е сам, който няма ни близък, ни дом,
целият свят е пред него разтворен огромен,
целият свят е за него познат — и пустинен, —
в целия свят той е все така чужд и самин.
Кой беззаветно го чака и кой го зове
в утрини ведри, когато трептят бреговете,
в сините нощи, когато в далечни пристанища
морните кораби котвите спущат на стан?
С кратките знойни упойки на лиха любов
жадно опива той своята болка съдбовна —
своята жажда, която го гони безспирно
сам по света да се скита без отдих и мир,
вечно да дири това, що в един само миг
сляпо се губи и нивга се вече не стига…
Де е, кажете, морета, вълни, океани,
светлия сън, от живота веднъж осеян?