Елисавета Багряна
Ден първи

Тук някога се сля небето със земята,

през мътния порой плющяха знамена,

зариха се в пръстта, полягаха нивята —

пожъна огнен сърп незрели семена…

 

А днеска — погледни от край до край небето —

бездънното око над нашият оброк —

и пълните жита, градините, полето,

налелия се плод с избистрен, меден сок.

 

— Дочаках те и аз, дочаках най-подире,

ден с обич оплоден и благодарно тих.

През огън и вода преминах да те диря,

безспирно се стремях, воювах — победих.

 

Бъди добре дошъл. И отдих, и умора,

и радост, и печал, и ти, възлюбен плен —

нали сте вие дял за всички замни хора —

бъди добре дошъл, мой светъл, първи ден.