Аманда Куик
Скандал (15)

ГЛАВА 15

Емили спря да обикаля из стаята, когато чу шум от колела, долитащ от улицата. Щом разбра че колата спря пред тяхната къща, се втурна към прозореца. В момента, когато дръпна тежката завеса, видя Саймън да слиза от каретата. Големият му балтон се увиваше около краката му и ботушите, докато изкачваше стълбите. Емили бързо отвори прозореца и се надвеси навън.

— Саймън — извика тихо тя, — добре ли си? Всичко наред ли е?

Саймън погледна нагоре и каза с раздразнение:

— За Бога, жено, прибирай се и затвори прозореца! Какво ще помислят съседите?

Той продължи да се изкачва по стълбите. Сигурно всичко се е уредило, помисли си радостно Емили, като затвори прозореца. Нещата явно не са толкова лоши, щом Саймън се тревожи за съседите.

в последно време тя се бе научила да отгатва твърде точно настроението му и това я радваше много. Тя тропна с пантофките си по килима и зачака да чуе стъпките му по стълбището. Общуването й с него в метафизичен план се подобряваше от ден на ден. Без съмнение това се проявяваше и в усъвършенстване на физическите им контакти.

Тя чу стъпките му в хола и се забърза към вратата, свързваща двете спални. Но точно когато се канеше да я отвори, чу гласа на Хигсъм и разбра, че вярното куче от персонала също чакаше своя господар.

Объркана, Емили стоя зад вратата, докато не чу, че го освобождават за тази вечер. После се хвърли към вратата и я отвори.

Саймън седеше в полумрака с чаша в ръка. Беше облечен в своя черен сатенен халат. До леглото гореше само една свещ. Черната му коса бе разрошена, а слабата светлина осветяваше леко лицето му. Когато тя се втурна в стаята, той погледна към нея и златните му очи блестяха странно.

— А, моята безразсъдна, импулсивна, палава малка съпруга. Предполагам, че изгаряш от любопитство?

— О, да, Саймън! Чаках те с вълнение през последните няколко часа. — Емили се отпусна на стола срещу него и го погледна внимателно. — Всичко наред ли е?

— Работата е уредена, ако това имаш предвид — каза хладно Саймън. — Няма да има дуел. — Той отпи една глътка от коняка и се загледа в чашата си. — Но аз не съм убеден, че всичко е наред.

Силно безпокойство обзе Емили. Тя почувства, че настроението му се променя с всеки изминал миг.

— Какво не е наред, милорд?

Той хвана чашата с две ръце и отпусна глава назад.

— Трудно е да се обясни, скъпа.

Тя внимателно се вгледа в него през стъкла та на очилата си.

— Саймън, не си ранен, нали?

— Нито една капка кръв не се проля.

— Благодаря на Бога. — Емили внезапно се засмя. — Не, на теб трябва да благодаря, че уреди всичко. Много съм ти признателна, Саймън, че оправи положението.

— Така ли? — той отпи още една глътка от коняка.

Емили прехапа устни.

— В доста странно настроение сте, милорд…

— Чудя се защо всичко трябваше да стане така — размишляваше на глас той. — Беше съвсем нормална вечер, нали? Нищо необикновено не се случи съвсем обичайни неща. Намирам жена си да се разхожда из Тъмната алея на Воксхол, тъй като има среща с професионален престъпник. Аз самият бях убеден да отида да спасявам проклетия Фарингдън от собствената му глупост. Бях принуден да изложа на риск една печеливша сделка, за да уплаша един от най-противните младежи в обществото. И като се прибирам у дома, виждам собствената си съпруга да виси на прозореца и да крещи като някоя мъжкарана.

Емили въздъхна и каза:

— Моите малки житейски приключения винаги звучат по-странно, когато ти ги разказваш.

— Забелязвам.

Емили се изчерви.

— Трябва да ти кажа, Саймън, че идеята ти да ме накараш да ида във Воксхол беше прекрасна. Много умно от твоя страна. Знаеш ли, никога досега не съм била подозрителна, когато чета твоя бележка. Сега разбирам, че е почти невероятно един представител на престъпния свят да може да чете и да пише.

— Сърдечно ти благодаря за похвалата. Но като погледна назад, стигам до извода, че трябва да съм бил напълно луд, за да измисля такъв план.

— Не, не, ти искаше да ми дадеш един урок, нали?

— Да, имах някаква идея за подобно нещо. — Саймън отпи още една глътка от коняка.

— И ти се представи по наистина брилянтен начин.

— Наистина? Не съм забелязал да си се променила. Седеше там и се пазареше като амбулантен търговец с мъж, когото смяташе за убиец. А когато той се опита да те сплаши, като в замяна на услугата поиска твоите прелести, ти го заплаши с гнева на своя съпруг.

Емили разбра, че Саймън наистина е страшно разгневен.

— Саймън, не мога да разбера защо си ми толкова сърдит. Нали ти уреди срещата във Воксхол.

— Както ти казах, трябва да съм бил луд. — Той разклати остатъка от коняка в чашата си и го изпи на един дъх.

— В действителност смятам, че това се дължи на една силно романтична черта в твоя характер, която ти позволи да създадеш такава прекрасна бъркотия — рече Емили. — Беше като случка от приказка с романтика и приключения, а знаеш, че аз харесвам подобни неща. Предполагам, че това стана, понеже сме твърде близки на едно по-високо равнище.

— За Бога, Емили, ще престанеш ли да говориш за метафизика и по-високи равнища? Заклевам се, че ако още не съм полудял, скоро ще полудея.

Саймън бе побеснял. Изправи се на крака и с яростно движение запрати празната чаша в камината. Чу се остра, раздираща нервите експлозия чийто гръм проехтя зловещо в стаята. Светещите въглени се превърнаха в студена пепел.

Емили въздъхна и остана напълно спокойна когато чашата се разби в камината. Вгледа се в огъня, след което бавно обърна глава към Саймън. Суровото изражение на лицето и гневът, който бликаше от очите му, й подсказаха, че той е потресен много повече от нея поради загубата на собственото си самообладание. Въпреки всичко тя го познаваше като мъж със силни страсти, макар че той не винаги възприемаше истината за себе си.

— По дяволите! — Саймън стоеше изправен и загледан в огъня. Настъпи дълбока тишина.

— Нямах намерение да ви дразня, милорд — каза тихо тя и сви ръце в скута си.

— Това е ненормално, разбираш ли? — Той се завъртя и застана пред нея. Мъждукащата свещ освети демоничното му лице. — Дяволски неестествено е.

— Кое, милорд?

— Отвратителният начин, по който ти упорито мислиш за мен като за герой. Разбери веднъж завинаги, жено, че аз не съм герой от епична поема! Не взимам решения и не действам единствено с цел да удовлетворя твоите романтични прищевки и хрумвания. Всяко едно мое движение е внимателно обмислено, всичко правя, за да постигна собствените си цели. Разбираш ли това?

Емили пое дълбоко въздух.

— Вие ми се сърдите, защото ви накарах да спасите брат ми тази вечер.

— Ядосан на вас, мадам? Не за това се вълнувам. Позволих ви да ме манипулирате, да ме направлявате, а бях се заклел никога да не го правя.

Тя рискува и го погледна през очилата.

— Имате предвид помощта за Фарингдънови?

— Да, по дяволите! Да, точно това имам предвид. Не знам какво ми стана тази вечер.

— Не мисля, че вашите действия са толкова странни, милорд — каза тихо Емили. — Вие се държахте като благороден и почтен мъж — такъв, какъвто ви знам. В сърцето си вие сте наясно, че моите братя не носят отговорност за смъртта на баща ви преди двадесет и три години.

— Те са Фарингдън, по дяволите! Мислят като баща си!

— Не, милорд. Баща ми никога не би се съгласил да участва в дуел заради честта на една жена. Чарлз и Девлин не са като него. Те бяха отгледани от него и последваха стъпките му, понеже нямаха друг пример край себе си. Но те са различни заклевам се. И дълбоко в себе си вие разбирате това, иначе нямаше да помогнете на Чарлз тази вечер.

— Не искам да чувам нито дума за това, какво съм направил и защо съм го направил, Емили. Ти дори нямаш представа защо го сторих. Даже аз не съм напълно сигурен. — Саймън сви ръката си в юмрук и удари по перваза на камината. — Преди двадесет и три години се заклех да отмъстя на Фарингдън и обещавах, че ще съсипя цялото семейство.

— Тогава защо се оженихте за мен? — попита Емили с внезапна ярост.

Саймън присви очи.

— Защото ми беше забавно. Защото отговаря на интересите ми да разделя баща ти и братята ти от техния източник на доходи. Защото ти ме помоли и защото аз се радвам да видя една жена от рода Фарингдън в краката си.

Тези думи я засегнаха силно.

— Не съм се унижавала, милорд. Представих ви всичко по точки, като търговски договор, ако си спомняте.

Той не й обърна внимание.

— И последно, но не маловажно, защото намирам твоите изблици на страст в леглото за твърде забавни. Сега вече знаеш защо се ожених за теб. В никакъв случай не беше, защото нашите души се срещат и общуват на по-високо ниво.

Емили потръпна. Драконът бълваше огън тази нощ. За първи път го виждаше в такова настроение и нямаше никакво съмнение, че това бе сплашване.

— Моля те, Саймън, не говори повече.

— Можеш ли да ми кажеш защо? Защото ще разбия твоето глупаво, романтично, малко сърце?

— Да, милорд.

— О, небеса! Трябва да видиш действителността, малка гъско! — Саймън се обърна и започна да обикаля из стаята. — Ще имам успех само когато те накарам да го сториш.

Това бе твърде много. Емили се изправи на крака.

— По дяволите, Саймън!

— Престани да казваш „по дяволите“ — заповяда й той. — Такъв език не подхожда на графинята на Блейд.

— Не ми пука какво подобава на графинята на Блейд — отвърна разпалено тя. — Отиде твърде далеч, когато ми каза, че трябва да погледна действителността. Нямаш ни най-малка представа колко пъти в живота си е трябвало да гледам действителността в очите. Нямаш никаква представа колко действителност видя бедната ми майка. Трябва да знаеш, че имаше моменти, когато съм мразила баща си толкова, колкото и ти твоя.

Саймън се обърна внезапно и се вгледа в нея.

— Какви, по дяволите, ги дрънкаш? Никога не съм мразил баща си.

Емили срещна смело погледа му.

— Да не би да не си бил бесен след онова, което ти е сторил?

— Трябва да си полудяла. За Бога, защо да го мразя?

— Защото допря пищова до челото си и се самоуби, като те остави да се грижиш за майка си. Защото той избра най-лесния път, за да се измъкне от тежкото положение, което сам беше предизвикал. Защото си бил само на дванадесет години — твърде млад, за да можеш да понесеш големия товар, който ти бе оставил. Мили Боже, Саймън, как да не си го мразел?

Саймън стоеше и я гледаше така, сякаш се бе превърнала в чудовище.

— Ти не си на себе си.

Емили се обърна с гръб към него.

— Ако това е някаква утеха за теб, и аз съм била много пъти в същото положение.

— Кога?

— Парите свършиха, когато бях на седемнадесет години. Тогава баща ми откри, че имам нюх за икономика и финансови дела. Беше много доволен от това. Стана ясно, че от мен ще очакват да бъда спасението на семейството. А аз нямах намерение да изучавам инвестициите и да вземам решения, въпреки че и това ме забавляваше понякога. Но не бих могла да забравя и за момент, че причината, поради която трябваше да стана финансов експерт, бе безотговорността на баща ми и неговите разходи. Все още си спомням как разплакваше мама.

Емили изтри с ръка една сълза от очите си.

— Не започвай да хленчиш, Емили. Продължавай.

Тя издуха носа си в кърпичката, която намери в джоба на своя раздърпан халат.

— Тя често плачеше. Но никога пред баща ми. Въпреки всичко го обичаше. Казваше ми, че не трябва да го обвиняваме за страстта му към картите. Те били в кръвта му, казваше ми тя.

— Емили, чувствата ти са объркани. По-добре си легни.

— О, престанете да бъдете така благосклонен, милорд. — Емили избърса и последната си сълза и прибра кърпичката в джоба си. — Когато мама и братята ми разбраха, че мога да поддържам финансовото състояние на семейството, ми казаха, че това е мое задължение. Никога няма да забравя как на смъртното си легло мама взе ръката ми и заръча да се грижа за баща ми и братята ми. Тя ми обясни, че без мен много скоро те ще се озоват зад решетките, а горкият ми баща не можел да живее без много пари.

— Наистина не желая да слушам повече такива глупости, Емили.

— Това не са глупости. Това е действителността. Действителността, която според вас никога не съм виждала. Можете да бъдете сигурен, че през целия си живот съм се сблъсквала с нея. И, по дяволите, тя не ми харесва! Но явно нищо няма да се промени и аз ще трябва да продължавам да се сблъсквам с нея.

— Включително и с действителността на нашия брак — каза той със заплашителен глас.

— Нашият брак е нещо съвсем различно. Това е един чист и благороден съюз между две души, макар да не сте го забелязали още.

— Не, Емили, това не е чист и благороден съюз. Това е проклетата истина. Толкова истина, колкото безпътният живот на баща ти и моето отмъщение. Може би е време да се изправиш пред фактите.

— За какво говорите, милорд? — тя се намръщи от твърдите нотки в гласа му.

— Говоря за това, че трябва да те накарам да видиш истинската причина, поради която се ожених за теб. Не съм герой, Емили.

— Да, милорд, герой сте. Вие просто се съпротивлявате, не желаейки да видите себе си в подобна светлина, вероятно защото се страхувате, че ще изглеждате слаб в своите очи и в очите на хората.

— Мили Боже, жено, ти си невероятна! Не познавам друга жена, която може да съчинява такива измислици — каза през зъби Саймън. — Наистина се нуждаеш от един урок.

Последва дълга пауза, а когато заговори, гласът му бе по-тих и рязък от всякога.

— Ела тук, Емили!

Тя не помръдна. Чувствата й бяха напълно объркани.

— Елате веднага при мен, мадам. Не съм в настроение да приема и понеса някоя от вашите романтични идеи.

Тя се обърна много бавно и застана пред него. Внезапно бе станала много предпазлива.

— Какво искате от мен, милорд?

Твърдите му устни се изкривиха в студена и подигравателна усмивка.

— Какво мислиш че искам, съпруго? Обясних ти причината, поради която се ожених за теб.

— Значи така, милорд. Уверена съм, казахте, че ви е било весело и забавно да се ожените за мен и това отговаряло на вашите интереси за отмъщение.

— Ако си спомняш, имаше и друга причина. Все още си твърде необразована за някои сладости, но ще ги научиш бързо. Освен това проявяваш такъв ентусиазъм, скъпа. Бих желал сега да ми демонстрираш поне малко от този ентусиазъм. Ела тук и изпълни съпружеските си задължения.

Студенината в гласа и в думите му я уплаши. По лицето на Саймън не се четеше топлина или страст, а само първично желание.

— Вие наистина сте разярен, понеже ви накарах да спасите Чарлз — прошепна Емили. — Не предполагах, че това ще ви ядоса толкова много, милорд. Тази ярост може да бъде обяснена с това, че я смятате за проява на слабост и подчинение спрямо мен. Моля те, Саймън, не гледай на спасението на Чарлз по този начин. Умолявам те.

— Тъй като рядко ви се случва да ми се молите, можете да свършите тази работа някой друг път, мадам. Искам те веднага в леглото.

Саймън свали халата си и закрачи уверено през стаята към масивното легло с балдахин. Той бе съвършено гол и свещта осветяваше добре неговата кожа, като подчертаваше чудесните извивки на мускулите му по гърба, гладкия му стегнат корем и здравите бедра. Светлината разкриваше също възбудената най-мъжествена част от неговото тяло.

Емили гледаше уплашено с крайчето на очите си как членът му продължава да расте. Тя сграби реверите на пеньоара си и извърна поглед.

— Виждаш ли своето въздействие върху мен? — попита я Саймън, докато се настаняваше в леглото. — Трябва да бъдете доволна, мадам. Това е сила, нали? Да можете да накарате един мъж да реагира моментално на вашите прелести.

— Не всеки мисли за сила и манипулиране, милорд.

— Грешиш, Емили. Така, както грешиш и за още много други неща. Ела тук.

Емили се поколеба, но после бавно се подчини. Приближи се до леглото внимателно, като все още стискаше пеньоара си. Внезапно осъзна, че си има работа с ранен дракон. Това бяха стари рани които се бяха отворили наскоро. Болката можеше да засегне дори мъже с благородството и характера на Саймън и да раздели душите им.

Но тя знаеше също така, че драконът се нуждае от любов и топлина. Той се нуждаеше от нея. Можеше да я обгори с пламъка си, но нямаше да я нарани.

Саймън никога нямаше да направи това. Тя си припомни неговото обещание през първата им брачна нощ: „Заклевам се, че ще те пазя винаги. Емили. Каквото и да се случи, знай, че винаги ще се грижа за теб.“

Емили хвърли пеньоара си на земята и се спря пред леглото. Тя видя как Саймън се загледа в бедрата й, очертани под тънката нощница. Изгарящият я поглед се качваше бавно нагоре, където гърдите й издуваха ефирната тъкан.

Емили се почувства като на показ. Тя бе свикнала да вижда овладени страсти в очите на Саймън, но сега забеляза само подигравка. Бързо се мушна в леглото и вдигна завивката до брадичката си, напрегнато очаквайки той да я докосне. Беше убедена, че когато го направи, ще се успокои.

Саймън не се помръдна. Той сви ръце зад главата си и я загледа с ирония.

— Е, мадам? Как смятате да ме възнаградите със своите страсти под юргана?

Емили премига.

— Чакаш да… направя нещо?

— Чакам да видя какво си научила като съпруга.

— О!

Емили се обърка. Той иска да го любя, помисли си тя. Тази идея я заинтригува. Тя можеше да го научи как да удовлетвори сърцето си, можеше да му се отдаде, да се научи да го чувства, да му покаже колко го обича.

Емили се обърна настрана, с лице към Саймън. Протегна ръка и докосна рамото му. Той не помръдна. Тя се доближи по-близо и целуна едното от малките му мъжки зърна на гърдите. Саймън въздъхна дълбоко.

— Изглежда бързо се учите, съпруго — измърмори той.

Емили не обърна внимание на нежното връхче на езика му.

— Харесва ми да те докосвам, Саймън. Ти си толкова твърд, гладък и силен, сякаш някой от тези прекрасни скъпоценни дракони оживява.

— Не се ли страхуваш, че ще те накъсам на парченца?

Тя се усмихна леко, наведе глава и докосна с език гърдите му.

— Няма да го сториш.

— Ти си твърде уверена в своята сила, нали? Даже прекалено уверена.

— Тук не става въпрос за сила, Саймън. Става въпрос за любов.

Тя стана по-смела и започна да го гали нежно и бавно. Почувства напрежението в мускулите на бедрата му и усети, че той се напряга, за да запази самообладание.

— Отпуснете се, милорд — Емили бавно стисна стегнатите му мускули. — Много сте напрегнат. Предполагам, че това е в резултат на вашите усилия да помогнете на брат ми.

— Смяташ, че съм напрегнат?

— Да, и то много. Ще се опитам да ви успокоя. — Емили отхвърли завивката и се долепи до Саймън. Като пренебрегна възбудения му член, тя започна нежно да разтрива дългите мускули по бедрата му.

— Какво, по дяволите, правиш? — попита Саймън и я погледна през полуотворените си клепачи.

— Виждала съм баща ми да прави същото на своите коне след дълга и уморителна езда. Казваше че това ги предпазва от контузии.

Емили продължи ритмично да го разтрива като бавно слезе чак до глезена на левия му крак. Когато свърши, тя се преобърна и се зае с десния крак. Краищата на нощницата й се омотаха около тръпнещия член на Саймън. Цялото му тяло се обтегна.

— По дяволите — измърмори той.

— Добре ли сте, милорд? — Емили спря и го погледна.

— Сигурен съм, че съм напрегнат на някои места.

Емили се усмихна окуражаващо.

— Скоро ще се успокоите, милорд. — Тя продължи с десния му крак и после го потупа нежно. — Обърни се, ако обичаш.

Той се поколеба, загледан в нея. Очите му бяха грейнали и горящи от възбуда.

— Да се обърна?

— Да, за да се справя с мускулите на гърба ти. Не си ли забелязал как се втвърдяват рамената, когато нервите са опънати?

Саймън неохотно се обърна по корем и се намести по-удобно.

Емили започна да работи по широките му рамене. Положението, което бе заела, й се струваше неудобно, защото не й позволяваше да натиска с повече сила; затова се приближи по-плътно. Когато и новото положение не даде резултат, тя вдигна смело краищата на полата си и се качи върху него.

— Престани да се въртиш — обади се Саймън от възглавницата.

— Да, милорд.

Тя пое дълбоко въздух, наведе се напред и започна да масажира раменете му. Това наистина е много стимулиращо за такова страстно създание като мен, помисли си тя. Чувстваше здравите бедра на Саймън между колената си и усещането бе сякаш язди расов жребец. Или по-точно дракон.

— Емили, смееш ли се?

— Не, милорд.

Тя започна да го разтрива по-бързо. Изминаха няколко минути, а от възглавницата не се чуваше нито звук.

— По-спокоен ли се чувствате, милорд? — попита накрая Емили.

— Не.

Емили се смая.

— Сигурен ли сте?

— Напълно. Можеш да слезеш.

— Извинете?

— Чу ме добре. — Саймън се обърна и се просна бързо по гръб.

— Саймън?

Той се отпусна на възглавницата и протегна ръка към нея.

— Ела тук, фейо — измърмори той, като я при дърпа, за да го яхне още веднъж. Вдигна краищата на нощницата над бедрата й. — Ако искаш да ме яздиш, трябва да го правиш както трябва.

— Саймън! — изохка тя, когато той я притисна и промуши члена си между бедрата й. После ги сграбчи, докато преодолее естествената съпротива на влажния отвор. Тогава влезе целият. Емили изпъшка и обхвана с ръце гърдите му.

— Сега ще ме яздите, мадам. — Пръстите му се свиха около бедрата й. — Давай!

С разтворени от вълнение очи, дишайки тежко и учестено, Емили се подчини и бързо се нагоди към ритъма, наложен от Саймън.

— Да, по-бързо. — Гласът му трепереше, ръцете му се стегнаха. — По дяволите, така е прекрасно, фейо. Дяволски хубаво. Покажи ми колко много ме обичаш. Кажи ми, че ми принадлежиш. Кажи ми го!

— Искам те, Саймън! Чаках те цял живот. Няма друг като теб.

Думите излизаха от устата на Емили на къси, задъхани фрази. Тя изгаряше от желание. Ноктите й се забиха в гърдите на Саймън, оставяйки малки следи по кожата.

— Точно така, скъпа. Отдай ми се — изхлипа той.

— Обичам те — прошепна Емили. — Обичам те с цялото си сърце.

После най-сладкото изживяване я обхвана изцяло.

— Емили, о, Боже, Емили! — Думите на Саймън бяха изпълнени със страст и облекчение. Той я придърпа към гърдите си и обгърна тялото й страстно с ръце. Притисна я плътно към себе си и се отпусна в нея.

Последната ясна мисъл на Емили беше, че се е научила да язди прекрасно дракон и в близко бъдеще трябва да опита пак.