Гео Милев
Ден на гнева

Presto I

Бягай, бягай

в галоп

не питай

ти си сам идеал!

На живота огромния топ

изгърмява ме цял

на вис към звездите.

 

Бягай

залягай

ставай

падай

нападай

решително

смело

стремително

неудържимо напред

— без команда, без ред —

напред.

 

Дело! Дело

е нашя зов

пряко всичко

пряко вражда и любов,

пряко звезди,

метеори

комети

— напред

без умора,

без сън

навън

из затворите,

из градовете

центростремително

ти полети!

Presto II

Братя

Другари

Малоимотни

Граждани

Селяни —

        вий млади

        и стари,

        които постотно сте

        като животни

        раждани,

        стреляни —

Безполезно е тъй да стоим:

да се вдигнем

— напред —

да вървим!

 

През дим

черни, саждиви, изкаляни —

без команда, без ред —

тъй както, когато изригне

        стремително

        катер.

        Братя!

Сега е последния час,

последния ден:

100 години пред нас

Камил Демулен

говори разпалено

        и убедително

        и сочи

великата страшна Бастилия.

Сега е последния час.

Всеки от нас

с последни усилия

        трябва да скочи

                        на крак!

 

1922