Читателски коментари (за „Аз, роботът “ от Айзък Азимов)

Продължавам да се удивявам колко малко коментари има за това велико произведение. Причината вероятно е, че малко се чете, малко се обсъжда, коментира….За мен най-ценно беше, че паниката е непродуктивна и не може да доведе до нещо добро. Това са разкази, които в голяма степен са валидни и за хората — кажеш на някого, на някой близък човек в яда си, че е добричка мръсна гад, кажеш му да се гръмне, да изчезне и той взел, че се гръмнал, взел, че изчезнал. Това произведение възбужда много мисли към днешна дата. Наличието на добри и лоши роботи, дори трите закона на роботиката са илюзорни, наивни в своя хуманизъм. Единственото, което е вярно е, че роботът може да изпълнява една дейност по-бързо е по-добре от човека — няма значение дали ще бяга, дали ще стреля с оръжие, дали ще кара автомобил. Роботът е толкова добър, колкото е добър програмистът му, човекът, който го обучава. Вижте рояците дронове, които взривяват, убиват и руски и украински войници. Не дроновете и не ракетите ще седнат на масата на преговорите за мир. Не е възможна такава еволюция. За еволюцията е необходимо време, а когато има хиперзвукови в пъти ракети време за еволюция няма. Гледам с надежда т.нар. български политици, търся улики, надявам се поне един от тях да е робот, да не яде, да не пие, да не краде, да мисли за благото на народа, на хората и стриктно да спазва първият закон на роботиката — с действие или бездействие да не застрашава живота и здравето на човек. Роботите могат да бъдат програмирани да бъдат хуманисти от хуманисти. Ако се възпитават от садисти те ще станат садисти.