Джеръм К. Джеръм
Разговори след вечеря (4)

Интерлюдия
Разказът на доктора

Историята, която младият Бифълс ни разказа тъй прочувствено, ме разплака. След като я изслушахме, всички ние се умислихме и забелязах, че дори старият доктор скришом изтри една сълза. Но чичо Джон забърка още една купа пунш и ние полека-лека се примирихме с положението.

След малко докторът даже почти се развесели и ни разказа за призрака на един от своите пациенти.

Този разказ аз не мога да ви предам. Бих искал да можех. Впоследствие всички заявиха, че бил най-хубавият от досегашните — най-страшният и най-ужасяващият, — но аз лично не можах да го проумея изобщо. Стори ми се някак незавършен.

Той започна добре, след което нещо, изглежда, се случи, а докторът вече го приключваше. Не успях да разбера какво точно направи със средната част на историята.

Краят й беше — това все пак го разбрах, — че някой намери нещо, а то подсети господин Кумс за една особено любопитна случка, възникнала в някаква стара мелница, на която някога шуреят му бил собственик.

Господин Кумс заяви, че щял да ни разкаже тази история, и преди някой да успее да го спре, вече се бе впуснал в нея.