Джеръм К. Джеръм
Разговори след вечеря (6)

Интерлюдия

Пихме още пунш, след което помощникът на енорийския свещеник ни разказа своята история.

Нищо не разбрах от тази негова история, затова и не мога да ви я преразкажа. Никой от нас не разбра нищичко от тази история. Тя не беше никак лоша, що се отнася до включения в нея материал. Съдържаше огромна по обем фабула с достатъчно случки за десетина романа. Никога дотогава не бях слушал история с толкова много случки, нито с тъй много и различни герои.

Трябва да поясня, че нямаше нито едно човешко същество, което помощникът на енорийския свещеник да бе познавал или срещал, или само да бе чувал за него, и то да не бе включено в тази история. Тя включваше стотици участници. На всеки пет секунди той въвеждаше в разказа си съвършено нов набор от герои, а заедно с тях и чисто нова серия случки.

Ето какъв бе разказът:

— Та тогава вуйчо ми отишъл в градината и си взел пушката, но, естествено, нея я нямало там и Скрогинс заявил, че не й вярва.

— На кого не вярва? Кой е тоя Скрогинс?

— Скрогинс ли? А, да, това е другият мъж, нали разбирате — а тя е съпругата.

— Коя на кого е съпруга — и какво общо има тя с всичко това?

— Ами нали това ви разправям. Тя именно намерила шапката. Пристигнала с братовчедка си в Лондон — братовчедка й е моята снаха, а пък другата племенница се беше омъжила за един на име Евънс, а Евънс, след като всичко свърши, занесе кутията в магазина на господин Джейкъбс, защото бащата на Джейкъбс пък беше видял онзи човек, още докато беше жив, а когато умря, Джоузеф…

— Слушай, я зарежи Евънс и кутията и кажи какво е станало с вуйчо ти и с пушката.

— Пушка ли? Каква пушка?

— Ами пушката, дето вуйчо ти я държал в градината, ама всъщност я нямало там. Какво направил с нея? Убил ли някого от тия там Джейкъбсовсци и Евънсовци, Скро-гинсовци и Джоузефовци? Защото, ако го е направил, било е добро и полезно дело и ние с радост ще чуем как е станало.

— Не… о, не… и как би могъл… та той бил зазидан жив в стената, нали разбирате, а когато Едуард Четвърти разказал това на абата, сестра ми заяви, че в това си здравословно състояние тя не би могла и не би искала, тъй като животът на детето щял да бъде изложен на опасност. Та те го кръстили Хорейшо, на нейния син, който бил убит при Ватерло, преди той да се роди, а самият лорд Нейпиър заяви…

— Виж какво, ти изобщо наясно ли си за какво говориш? — попитахме го ние в този момент.

Той отговори:

— Не.

Знаел обаче, че всяка дума от разказа му била истина, защото вуйна му лично била видяла всичко. При което ние го завихме с покривката за маса и той потъна в сън.

И тогава моят чичо ни разказа своята история.

Чичо заяви, че историята му е истинска.