Линда Хауърд
Търси се съпруга (5)

Пета глава

Алармата на часовника се включи в четири и половина. Тя усети, че той се размърда до нея и се пресегна, за да спре натрапчивия звук. Рийс седна в леглото, прозя се, след което светна лампата. Маделин премигна от ярката светлина.

Нехаещ за голотата си, той стана и отиде в банята. Маделин използва самотата, за да се облече по най-бързия начин. Точно обуваше джинсите си, когато той се върна в стаята. Погледът му се спря върху краката й, миг преди тя да нахлузи панталона догоре.

Заобиколени от тишината и тъмнината на ранната утрин, Маделин изпита същата близост към него, както предната нощ, когато той бе проникнал в тялото й. Обзе я топлина, когато осъзна колко много нюанси има интимността между двама души. Не ставаше въпрос само за секса, а за лекотата да се чувстваш добре в присъствието на другия, дори когато си гол или се обличаш пред него.

Докато се обличаше, Рийс я наблюдаваше как тя с няколко бързи движения прекара четката през косата си и възвърна обичайната й форма. Нежното й тяло излъчваше такава женственост, че той не можеше да откъсне поглед от нея. Спомни си я гола под него предната нощ, топлината и мекотата на кожата й и въпреки волята си, изпита възбуда. Не можеше да го повтори сега, все още щеше да е прекалено болезнено. Предната нощ беше плакала и всяка нейна сълза сякаш го изгаряше. Можеше да почака известно време.

Маделин остави четката и се зае да оправя леглото. Той се приближи, за да й помогне и когато тя издърпа завивките и забеляза кървавите петна, застина на мястото си.

Рийс също ги забеляза и се почуди дали и тя като него предната нощ е изпитала удоволствие или си спомня само болката. Той се наведе, измъкна долния чаршаф и започна да оправя леглото.

— Следващия път ще е по-добре — каза той и тя го погледна толкова уплашено, че му се прииска да я вземе в ръцете си и да я прегърне като малко дете. Ако беше поискала, той можеше да й достави удоволствие по други начини, но тя ясно му даде разбере, че все още не е готова за това. Почуди се дали ще има сили да се контролира, ако тя му даде пълна свобода над тялото си. Сексът миналата нощ изобщо не бе задоволил копнежа по нея и точно в това се криеше най-голямата опасност за него.

Той пусна изцапания чаршаф на пода.

— Ще свърша сутрешната работа, а ти през това време приготви закуската.

Маделин кимна. Точно когато той излизаше от стаята, тя извика:

— Обичаш ли палачинки?

Той спря и се обърна към нея.

— Да, и то в големи количества.

От предишното посещение си спомняше, че той пие кафето си чисто. Маделин се прозя, докато слизаше към кухнята; застана по средата на помещението и се огледа. Много е трудно да сготвиш в кухня, в която не знаеш къде стоят приборите.

Започна с кафето. Поне кафе машината му беше напълно автоматична. Откри филтрите и сложи двойна доза, за да стане напитката силна, както тя обичаше.

Трябваше да отгатне колко бекон и наденички да приготви за закуска. Той вършеше тежък физически труд по цял ден, поради което Маделин предположи, че се нуждае от доста храна, тъй като и гореше голямо количество калории. Когато из кухнята се разнесе смесеният аромат от горещо кафе и пържени наденички, тя си даде сметка, че отсега нататък готвенето ще изпълва голяма част от времето й. Трябваше да си набави няколко готварски книги, защото кулинарните й умения се свеждаха до най-основните ястия.

Слава богу, че намери готова смес за палачинки. Разбърка тестото, потърси плодовия сироп и подреди масата. Не знаеше още колко той ще се бави, за да прецени кога да започне да пържи палачинките.

Той се върна с кофа, пълна с мляко, а на масата вече го чакаше цяла камара пържени наденички и бекон. Щом отвори вратата, Маделин започна да сипва тестото за палачинки в тигана. Той остави млякото на плота и изми ръцете си.

— След колко време ще е готова закуската?

— След две минути — обясни тя. — Кафето вече е сварено, а палачинките стават бързо.

Той наля на себе си и се облегна на кухненския шкаф, за да я наблюдава, докато Маделин пържеше палачинките. След минути първите четири бяха готови и тя му ги подаде.

— Маслото е на масата. Започни с тези, аз ще приготвя още.

Той отнесе чинията и започна да закусва. Тъкмо приключи с първите четири палачинки, когато и следващите толкова бяха готови. Маделин прецени, че ще станат още четири палачинки, което правеше точно дузина. Колко щяха да му стигнат, за да се нахрани?

Оказа се, че десет са му достатъчни. Тя взе последните две и се отпусна на съседния стол.

— Какво ще правиш днес?

— Трябва да проверя оградата в западната част, преди да пусна добитъка там да пасе.

— Ще се прибереш ли за обяд или да ти приготвя сандвичи.

— По-добре ми направи сандвичи.

Това е всичко, помисли си тя половин час по-късно, след като той бе оседлал коня си и потегли върху него. Размениха си няколко реплики на закуска, след което той излезе, без дори да я целуне. Вярно, че го чакаше много работа, но едно потупване по рамото нямаше да му отнеме кой знае колко време.

Първият ден от брачния им живот не започна обещаващо.

И тогава се почуди какво ли е очаквала. Знаеше чувствата на Рийс и той ясно й бе заявил, че не иска да се сближава с нея. Трябваше й много време, докато преодолее тези бариери. Преди това можеше да се научи какво означава да си домакиня в ранчо. Не можеше да си позволи да се тръшка, че той не я целунал за добро утро.

Първо почисти кухнята, което й отне цялата сутрин. Избърса пода с парцал, след това фурната, двойния хладилник и накрая пререди всички шкафове, така че да знае кое къде се намира. Прегледа хранителните запаси, с които разполагаха и направи списък какво още им е нужно. Пусна пералнята и смени чаршафите. Почисти с прахосмукачка и избърса прахта и горе, и долу, изми и трите бани, заши няколко копчета на ризите и закърпи няколко дупки по джинсите му. В крайна сметка установи, че се чувства като типична домакиня.

Бракът представляваше предимно работа, все пак. Не безспирна поредица от партита и пикници край реката.

Бракът също така предполагаше всяка вечер да поделяш леглото си с един и същ мъж, да отваряш тялото си за него, да утоляваш страстта му. Той я бе уверил, че сексът постепенно ще започне да й харесва и тя усещаше, че е прав; предната вечер Маделин бе твърде уморена и напрегната, за да изпита удоволствие, каквото и да бе направил той. Случилото се през изминалата нощ донякъде я шокира. Независимо че имаше теоретична представа какво представлява секса, все пак се оказа неподготвена за проникването. Сърцето й ускори пулса си, дори сега, само като си припомни изживяното.

Започна да разопакова кашоните, които бе изпратила по-рано, свърза стерео уредбата и подреди част от книгите си. Толкова бе погълната от това занимание, че като погледна часовника, навън вече се стъмваше. Рийс всеки момент щеше да се прибере, а тя дори не бе започнала да приготвя вечерята. Остави всичко и се втурна към кухнята. Нямаше дори представа какво да сготви, но поне вече бе наясно с какво разполага.

Отвори фризера и откри няколко пържоли, както и свинско нарязано за готвене. Наум добави и още месо към списъка с покупки, докато пусна свинското в микровълновата печка, за да се размрази. Добре, че поне разполагаше с микровълнова, иначе нямаше да успее да приготви нищо. Тъкмо обели внушителна камара картофи, когато задната врата се отвари. Чу го, че почиства ботушите и тежко въздъхна, като ги събу.

Рийс влезе в кухнята и спря на място, забелязал празната маса и котлон.

— Защо вечерята още не е готова? — попита той с много тих, почти застрашителен тон.

— Бях заета и не забелязах колко е часът…

— Твое задължение е да забелязваш колко е часът. Умирам от глад и умора. Работил съм дванадесет часа без почивка. Най-малкото, което мога да очаквам от теб, е да си приготвила храната навреме.

Думите му я засегнаха, но тя не прекъсна работата си нито за миг.

— Правя каквото мога. Защо не отидеш да си вземеш душ и да починеш малко?

Той бавно се изкачи по стълбите. Маделин прехапа устни, наряза картофите и ги пусна в тенджера с гореща вода, за да ги задуши. Ако той не изглеждаше толкова уморен, сигурно щеше да отвърне на заядливите реплики, но Рийс видимо бе смазан от работа. Явно денят му никак не е бил лек.

Отвори консерва зелен фасул, изсипа я в тигана и добави подправки. Свинското вече се печеше. Хляб. Трябваше й хляб. Не откри замразени сухари в хладилника. Не успя да си припомни рецептата за малки питки, независимо, че хиляди пъти бе наблюдавала баба Лили да ги приготвя. Отвори готварската книга и започна да преглежда съдържанието.

Когато прочете списъка с необходимите продукти, изведнъж всичко се върна в спомените й. Забърка тестото, после го омеси и накрая го разстла в кръг, както обичаше да прави като дете. Не намери формичка за рязане на тесто, затова използва гърлото на широка чаша за вода. Само след няколко минути във фурната вече се печаха дузина малки кръгли питки.

А сега, десерт. Беше забелязала няколко малки шоколадови кекса. Извади ги от хладилника заедно с консерва компот от праскови. Това щеше да свърши работа, в момента нямаше време да опече някакъв сладкиш. Отвори консервата и я изсипа в две купи.

Постла покривка на масата и точно тогава Рийс се появи отново, значително по-чист, но не и в по-добро настроение. Многозначително огледа все още празната маса и отиде в дневната.

Маделин провери картофите — вече бяха омекнали. Смеси малко мляко с брашно и го изсипа в тенджерата, за да сгъсти водата. Остави ги да се задушават още известно време, през което погледна месото и зеления фасул.

Питките вече бяха златисти на цвят и достатъчно бухнали. Дано да ставаха за ядене… Спази рецептата, така че би трябвало да са вкусни. Подреди ги в голяма чиния и сключи пръсти за късмет.

Най-сетне и свинското беше готово.

— Рийс, вечерята е готова!

— Крайно време беше!

Тя набързо подреди масата и в последния момент установи, че не е сварила нито кафе, нито чай. Извади две чаши от шкафа и ги напълни с мляко. Знаеше, че Рийс обича мляко, вероятно нямаше да има нищо против да го пие и на вечеря.

Задушеното месо не беше най-крехкото, което някога бе яла, а пък питките бяха малко твърди, но той се хранеше без никакъв коментар. Твърди или не, дузината малки питки изчезна за съвсем кратко време, а тя бе изяла само една. Когато приключваше с третата порция задушени картофи, Маделин се изправи.

— Искаш ли десерт?

Той повдигна глава.

— Десерт?

Не успя да възпре усмивката си. Лесно можеше да отгатнеш, че този мъж е живял сам през последните седем години.

— Не е нещо особено, защото не ми остана време да изпека сладкиш.

Тя извади шоколадовия кекс, посипа го с парченца праскови и накрая го заля със сиропа от консервата. Рийс я погледна учудено, когато поднесе купата пред него.

— Опитай го поне — подкани го тя. — Зная, че не е нищо особено, но е вкусно.

След минути Рийс бе изял цялата купа. Умората от лицето му като че ли бе поизчезнала.

— Стерео уредбата в дневната изглежда много добра.

— Имам я от години. Надявам се да е издържала превоза.

Той бе продал своята уредба още преди години, след като реши, се нуждае повече от пари, отколкото от музика и отдавна си бе забранил да мисли за нея. Когато се бориш да оцелееш, бързо се научаваш да определяш приоритети си. Но на Рийс му липсваше хубавата музика и с нетърпение чакаше отново да чуе любимите си класически произведения.

От цялата къща си личеше с какво се е занимавала цял ден и сега той изпита чувства на вина, задето й се развика, че вечерята още не бе готова. От години подовете не са били толкова чисти, а прахта бе избърсана от всички повърхности. Домът му ухаеше на препарати за почистване, а банята блестеше от чистота. Все пак в къщата имаше десет стаи на площ от четиристотин квадратни метра — градската му съпруга очевидно знаеше какво значи работа.

Помогна й да вдигнат масата и зареди миялната машина с мръсните съдове.

— Какво е това? — попита той и посочи списъка й.

— Списък с продукти, които трябва да купим. Всичко е на привършване.

Той повдигна рамене.

— Обикновено бях толкова уморен, че се хранех предимно със сандвичи.

— Къде се намира най-близкият пазар? И не ми казвай, че ще се наложи да пътувам до Билингс!

— Има универсален магазин на около трийсет километра оттук. Не е голям супермаркет, но можеш да намериш най-необходимото. Ще те закарам дотам вдругиден. Утре няма да имам време — трябва да поправя оградата, преди да пусна добитъка.

— Защо не ми обясниш как да стигна сама. Не мисля, че можем да изчакаме до другиден.

— Не искам да се мотаеш сама наоколо — с равен тон отвърна той.

— Няма да се мотая наоколо. Просто ми обясни как да стигна до магазина.

— Предпочитам да изчакаш аз да те закарам. Не мисля, че можем да разчитаме на колата.

— Тогава ще взема пикапа.

— Казах, че аз ще те закарам вдругиден и повече няма какво да обсъждаме.

Изпълнена с гняв Маделин се качи горе и си взе душ. Защо, за бога, този мъж бе толкова упорит? Съдейки по реакцията му, човек би решил, че тя ще отиде в града, само и само да си намери някой бар и да прекара целия ден там. Може би пък бившата му съпруга е правила точно това. Дори и така да беше Маделин не беше длъжна цял живот да плаща за греховете на Ейприл.

Разопакова целия си багаж и прибра голяма част от дрехите си в другата стая, тъй като тук очевидно нямаше да й бъдат от полза. Все още й се струваше странно да дели един и същ гардероб с мъж; в колежа, разбира се, й се случваше, но тогава всичко бе по-различно. Сега положението бе сериозно. И щеше да трае цял живот.

Една от последиците да станеш в четири и половина сутринта бе, че вече й се спеше, а часът бе едва осем. Освен това, все още се чувстваше изтощена от напрежението през последните две седмици, както и от натоварения ден, но каквато и да бе причината, Маделин едва си държеше очите отворени.

Чу Рийс да се изкачва по стълбите, след което от тяхната спалня я повика, но гласът му прозвуча по-дрезгаво от обикновено.

— Тук съм — извика тя в отговор.

Той застана на прага и погледът му се изостри, когато забеляза купчината дрехи върху леглото.

— Какво правиш?

В позата му се забелязваше осезаемо напрежение.

— Прибирам тук дрехите, които няма да нося, за да не заемат място в нашия гардероб.

Не можеше да прецени дали си въобразява, но й се стори, че той се отпусна като чу отговора й.

— Готова ли си да си лягаме?

— Да, мога да довърша и утре.

Той отстъпи, за да й направи път, след което загаси лампата и я последва по коридора. Маделин бе боса, облечена в друга тънка нощница, подобна на тази от предната вечер и отново се почувства като джудже, докато той се движеше зад гърба й. Главата й стигаше едва до брадичката й, а той тежеше най-малко деветдесет килограма, при това само мускули. Лесно можеше да се почувства застрашена от него, особено като си помислеше как лежи под тялото му в огромното легло. А оттук нататък, до края на дните си, тя всяка вечер щеше да си ляга в едно легло с него. Той може и да се съмняваше в продължителността на брака им; тя обаче нямаше никакви съмнения.

Този път мина по-леко. Маделин лежеше в мускулестите му ръце и постепенно усети как тялото й се разгорещява под ласките му. Сега обаче, когато не бе толкова напрегната, тя почувства, че става нещо нередно сякаш той държеше част от себе си на разстояние от нея. Галеше я, но се усещаше, че контролира всяко свое движение, като че си позволяваше само толкова удоволствие и нищо повече. А тя не желаеше тези премерени ласки, Маделин искаше да се наслади на страстта му. Онази страст, на която знаеше, че е способен, но просто отказваше да й я даде.

Все още я болеше, когато проникна в нея, но не чак толкова, колкото предната вечер. Рийс бе нежен, но не и любящ. По този начин би се отнасял към която и да е от двете други кандидатки за негова съпруга, мрачно си помисли тя, сякаш тя бе просто едно тяло, от което той можеше да се възползва, а не влюбена жена, която се нуждае от много повече. Това бе само секс, не любене. И той я накара да се почувства като някаква безлична непозната.

А това означаваше война. И Маделин заспа, обмисляйки своите военни действия.

— Искам да дойда с теб — заяви тя на следващата сутрин, докато закусваха.

Той изобщо не повдигна погледа си от пържените яйца.

— Още не си готова.

— Откъде знаеш? — възпротиви се тя.

Стори й се, че той се подразни от думите й.

— Защото познавам много мъже, които не са подготвени.

— Днес ще поправяш оградите, нали? Аз мога да ти помагам с телта или поне да ти правя компания.

Точно това не желаеше Рийс. Ако прекарваше много време с нея, в крайна сметка щеше да се изкуши по-често да я люби — нещо, което планираше да сведе до минимум. Ако успееш да се ограничава с един път на нощ, значи всичко щеше да е под контрол.

— Ще приключа за най-много два часа, след което ще докарам пикапа дотук и ще отида да преместя стадото с някой от конете.

— Нали ти казах, че мога да яздя?

Той нетърпеливо поклати глава.

— Кога за последен път си се качвала на кон? И вероятно си се упражнявала с някое обучено животно под наем. Това тук е наистина, а моите коне са тренирани да пазят стада.

— Прав си, за последен път съм яздила преди около година, но все пак знам техниката. Освен това, постепенно ще се науча.

— Само ще ми се пречкаш. Стой си вкъщи и се постарай тази вечер да приготвиш вечерята навреме.

Маделин присви очи и постави ръце върху кръста си.

— Рийс Дънкан, днес идвам с теб и това е!

Той се изправи до масата.

— Най-добре е да разбереш, че това е моето ранчо и тук става само онова, което аз реша. А това се отнася и за теб. Приказките на местния съдия не ти дават право да ми се бъркаш в работата. Аз ще се грижа за ранчото, а ти — за къщата. Искам за вечеря да ми приготвиш пържено пиле, така че по-добре се захващай за работа!

— Нямаме пилешко месо във фризера — сопна се тя. — И понеже не ми разрешаваш сама да отида на пазар, ще се наложи да промениш поръчката си.

— В двора има предостатъчно кокошки, градското ми момиче — отвърна той и посочи с ръка през прозореца. — Месото невинаги пристига опаковано в найлон.

Маделин рядко избухваше, също както и почти никога не се забързваше, но този път чашата на търпението й преля.

— Искаш сама да уловя пилето? — попита тя с присвити устни. — Мислиш, че няма да успея, нали? И точно заради това го каза. Опитваш се да ми докажеш, че не разбирам нищо от живота в ранчото. Е, ще получиш проклетото пиле за вечеря, дори и ако се наложи да ти го натъпча в гърлото заедно с перата.

Обърна се рязко и с бясна скорост се изкачи по стълбите. Рийс остана стъписан на мястото си. Не беше подозирал, че тя може да се движи толкова бързо.

Преди да успее да натовари пикапа и да потегли, тя отново слезе. Носеше предпазни наколенки и надлакътници върху дрехите и си бе обула спортни обувки. Все още изглеждаше бясна и дори не го погледна. Рийс прокара палци през гайките на колана си и се облегна на колата, за да види тази сцена.

Избра си една от кокошките и се приближи до нея, като я подмами с трохи. Впечатлен, Рийс повдигна вежди. Само че твърде скоро пристъпи към птицата; кокошката изкудкудяка и побягна, следвана от Маделин.

Тя се впусна след нея и се просна на земята по корем, но полудялата кокошка успя да се измъкне на косъм. Рийс премигна и цялото му тяло се стегна при мисълта какви поражения щяха да оставят калта и камъчетата върху нежната й кожа, но Маделин бързо стана и отново се насочи към животното. Птицата търчеше в кръг из двора, след което се стрелна под пикапа. Маделин се опита да й препречи пътя, но отново не й стигнаха няколко сантиметра.

— Виж, най-добре забрави за пиле… — започна Рийс, но тя вече се отдалечаваше.

Кокошката направи опит да политне и успя да кацне върху един от по-ниските клонове на близкото дърво, което все пак бе по-високо от Маделин. Тя присви очи, наведе се и събра няколко камъка от земята. Опита веднъж, камъкът мина малко над главата на птицата, която се присви, а очите й лудо святкаха. При следващия опит уцели съседния клон; птицата отново изкудкудяка и се премести встрани. Третият камък обаче я удари и тя отново политна.

Този път обаче Маделин изрядно премери скока си. Плъзна се върху камъчетата и прахта с цяло тяло и успя да хване единия крак на кокошката. Птицата съвсем полудя, размахваше с криле и се опитваше да изкълве хваналата я ръка. Борбата продължи още малко, след което Маделин се изправи, сграбчила здраво птицата за краката. Ръката й бе обляна в кръв на местата, където кокошката бе успяла да я накълве.

— По-бърза съм и от стрела — с нотка на помрачен триумф произнесе тя.

Рийс я изгледа в пълно мълчание, когато тя мина покрай него. Косата й бе разрошена и влизаше в очите. По лицето й се виждаше кал, ризата й бе мръсна и разкъсана, а джинсите й бяха окаяни. Едната наколенка се бе откопчала и се размяташе около крака й. Погледът в сивите й очи обаче го спря да не се разсмее. Не посмя дори да се усмихне.

Кокошката се стовари върху гърдите му и той я сграбчи секунди, преди тя да отлети на свобода.

— Ето ти проклетото пилешко — през зъби процеди тя. — Надявам се, че ще сте много щастливи заедно. — След което се прибра в къщата.

Рийс погледна животното и си спомни кръвта по ръцете на Маделин. Изви врата й само с едно заучено движение. Вече изобщо не му бе до смях.

Внесе мъртвата кокошка вътре и я пусна върху пода. Маделин стоеше пред мивката и си миеше ръцете.

— Дай да погледна — изрече той, застана зад гърба й, взе ръцете й в своите, като едновременно с това я притисна към шкафа. Кокошката бе успяла да пробие кожата й на няколко места, които бяха посинели по края. Самият той на няколко пъти бе получавал такива рани и знаеше колко лесно могат да се инфектират.

Пресегна се, за да вземе кърпата и да увие дланите й.

— Ела в банята горе, за да ги намажа с дезинфектант.

Маделин изобщо не помръдна от мястото си.

— Това са ръцете ми, все пак, не гърба. Мога и сама да се справя. Така че, много ти благодаря, но нямам нужда от помощта ти.

Мускулестите му ръце я обгръщаха като стоманени летви; силните му длани я държаха нежно. Маделин се оказа залепена към мивката, а едрото му тяло я притискаше. Почувства се изцяло обградена от него и за миг й мина през ума, че не биваше да се омъжва за човек, който е почти половин метър по-висок от нея. Чувстваше се в доста неизгодна позиция.

Той се наведе, пъхна дясната си ръка под коленете и с обидна лекота я вдигна във въздуха. Маделин се вкопчи в рамото му, за да запази равновесие.

— Кокошката ме ухапа по ръката, не по краката — жлъчно изстреля тя.

Рийс я изгледа предупредително и тръгна по стълбите към горния етаж.

— Мъжете, които използват силата си срещу жени, са пълни нищожества.

Усети, че ръцете му се стегнаха около тялото й, но въпреки това успя да въздържи гнева си. Занесе я до банята, където я пусна на земята. Когато отвори шкафа с лекарства, Маделин се насочи към вратата, но Рийс я хвана с една ръка и я върна обратно. Тя яростно се задърпа, опитвайки се да се освободи.

— Казах, че сама ще се справя — бясно заяви тя.

Рийс смъкна капака на тоалетната чиния, седна отгоре и я придърпа в скута си.

— Стой спокойно и ме остави да почистя ръцете ти. Ако все още искаш да се биеш с мен, след като приключа, с удоволствие ще ти се подчиня.

Бясна, Маделин остана в скута му, докато той проми раните с антисептик, който ужасно щипеше, след това ги намаза с антибиотичен крем и накрая превърза двете най-дълбоки рани. Ръцете му все още я обгръщаха — държеше я както родител държи детето си, за да го успокои и облекчи болката му. Не й хареса сравнението, макар и да си беше нейно. Нервно се премести и почувства стегнатите му бедра под себе си.

Лицето му бе съвсем близо до нейното. Можеше да види всички различни точици в зениците му — най-много в синьо и зелено, тук-там напръскани с бели и черни и съвсем нарядко по няколко блестящи златисти капки. Макар че предната вечер се бе обръснал, на лицето му вече се забелязваше набола брада. Бръчките около устните му подчертаваха красивата им извивка; неочаквано Маделин си спомни същите тези устни, обгърнали зърната й; тя цялата потрепери и усети как тялото й се отпусна.

Рийс затвори кутията с лекарства, остави я настрани, след което плъзна ръката си по бедрото й, докато напрегнато се взираше в очите й.

— Лицето ти е мръсно.

— Тогава ме пусни да стана и да се измия.

Вместо това обаче той сам го изми, като плъзгаше влажната кърпа по кожата й почти като ласка. Избърса устните й толкова нежно, че тя едва усети докосването и за момент Рийс задържа материята върху изящната й долна устна. Маделин отпусна глава назад и затвори очи. Той плъзна кърпата по шията, погали разголеното деколте, след което ръката му продължи под дрехата й.

Маделин затаи дъх щом усети влажната материя върху гърдите си. Рийс бавно започна да гали зърната. Усети, че гърдите й започнаха да пулсират и неволно изви гръб, отдавайки се изцяло на удоволствието. Усети неговата възбуда и кръвта й бясно забушува във вените.

Той остави кърпата в мивката и свали шапката си, като я пусна на пода. Ръката му зад гърба й се стегна, той я придърпа към себе си, наведе глава над нея и устните му се сляха с нейните.

Този път я целуваше по същия начин както на летището. Устните му бяха настойчиви, страстни и жадни. Езикът му срещна нейния и тя му отвърна със същото желание.

Маделин изцяло се отдаде на удоволствието и отпусна глава върху рамото му. Рийс се възползва от положението, отново долепи устните си до нейните, плъзна ръка под блузата и обгърна гърдата й. Нежно започна да гали стегната й кожа, след което прокара дланта си по зърното й, докато Маделин изстена от сладката болка. Тя се извърна към него и обгърна врата му с ръка. В стомаха й се разля наслада, всеки мускул по тялото й се стегна и усети възбудата си.

С дрезгав стон Рийс рязко свали блузата и оголи гърдите й. Топлият му дъх се плъзна по тях, когато се наведе над нея. Първо погали едното й зърно с език, докато усети как то набъбна в устните му, после се премести на другата гърда и й достави същото удоволствие.

— Рийс! — тихо простена Маделин и вкопчи пръсти в раменете му. Цялото й същество се нуждаеше от него. Точно като кипящата магия, която бе усетила у него от самото начало, неговата мощна чувственост. Това беше и страстното обещание, което всяка нощ чувстваше, докато лежеше под него и искаше още и още.

Рийс засмука зърното й и тя се изви в ръцете му, като инстинктивно притисна бедрата си. Отпусната в скута му, Маделин се чувстваше сякаш тялото й е десерта, а той се наслаждаваше на всяка хапка от него.

— Рийс! — отново прошепна тя, а гласът й бе натежал от желание. Цялото му мъжко същество откликваше на чисто женския й вопъл, който го призоваваше да проникне дълбоко в нея и да облекчи до болка пулсиращото й тяло. Неговото също изгаряше от желание. Тя се нуждаеше от него точно толкова, колкото и той от нея. Двата пъти, когато се бяха любили, и той умишлено се контролираше, изобщо не бяха достатъчни, за да задоволят страстта му.

Ако обаче се отдадеше изцяло на желанието си, имаше опасност никога повече да не успее да възвърне контрола над себе си. Ейприл го бе научила на един много горчив урок, който той всеки ден преговаряше, докато обработваше малкото останала земя или наблюдаваше лющещата се боя на къщата. Маделин може би никога нямаше да го предаде, но той не можеше да си позволи да рискува и да свали гарда.

С огромно усилие отмести устните си от влудяващо сладките й гърди и я изправи на крака. Тя се олюля, погледът й бе премрежен от желание, а блузата й, навита на руло, разкриваше стегнатите гърди. Тя не разбра какво прави той и протегна ръце към него, сякаш за да му предложи онази чувственост, която обаче той не можеше да си позволи да приеме.

Рийс хвана китките й и също се изправи, така че телата им се долепиха едно до друго. Чу я отново да изстене от желание, когато Маделин отпусна глава върху гърдите му и той мислено прокле ризата, превърнала се в бариера между двамата.

Ако сега не тръгнеше, изобщо нямаше да го направи.

— Имам много работа. — Гласът му бе дрезгав от напрежение. Тя не се помръдна. Вместо това нежно се долепи до него, а на Рийс му се стори, че всеки момент ще избухне от желание. — Спри, Маделин. Трябва да вървя.

— Добре — промълви тя, изправи се на пръсти и докосна устни до врата му.

Инстинктивно Рийс сграбчи бедрата й и я притисна към себе си, сякаш всеки момент щеше да проникне в нея, след което я избута от себе си. Взе шапката си от земята и излезе от банята, преди тя да успее да го спре, защото добре знаеше, че този път няма да устои.

Маделин остана загледана след него, объркана от внезапното му тръгване. Олюля се за момент, след което осъзна какво е направил той и дрезгаво изстена, едновременно от болка и гняв, и се вкопчи в мивката, за да не падне на колене.

По дяволите, по дяволите, по дяволите! Докара я до трескаво желание, след което я остави сама и незадоволена. Знаеше, че той я желае, бе усетила напрежение във всеки мускул от тялото му. Можеше да я занесе до леглото или да я люби точно тук и тя щеше да тържествува от удоволствие, но вместо той, той просто я отблъсна.

Рийс бе твърде близо до момента, в който щеше да изгуби контрол над себе си. Маделин бе усетила какво се случи, разбираше, че в последния миг той трябваше да си докаже, че все още може да се овладее и да си тръгне от нея, че не я желае чак толкова силно, та да загуби здравия си разум. Неговата сексуалност бе толкова силна, че вече бе на път за изгори стените, които той бе построил около себе си. Но той се бореше с всички сили и досега успяваше.

Маделин бавно заслиза по стълбите, докато стискаше парапета, защото коленете й все още трепереха. Ако искаше да го спечели, трябваше да измисли начин, по който да разбие железния му самоконтрол, но не бе сигурна дали ще й стигнат силите.

Рийс вече бе тръгнал нанякъде и пикапа му го нямаше. Тя се огледа невиждащо, все още неспособна дори да мисли и тогава забеляза мъртвата птица на пода в кухнята.

— Ще ти го върна за това — с мрачно обещание в гласа изрече тя и се захвана с неприятната задача да сготви кокошката.