Линда Хауърд
Търси се съпруга (7)

Седма глава

Маделин го желаеше, но тялото й плачеше за сън. Тази нощ тя спа в прегръдките му, сгушена в рамото му, отпуснала крак върху него. Рийс я остави да заспи така, изпълнен със задоволство. Ако Маделин беше съблазнителна преди, то сега бе два пъти по-привлекателна. Явно тя също се бе възпирала през цялото време. Всеки път, щом минаваше покрай него тази вечер, тя не пропускаше да го докосне — да плъзне ръка по гърдите му, нежно да докосне пръстите му, да погали косата му, да погъделичка ухото му, да го целуне по брадичката. След като толкова дълго време се бе възпирал, сега Рийс също не можеше да откъсне ръце от нея. Като си взе душ, вечеряха и починаха около час, разменените ласки се превърнаха в силно, неустоимо желание. Тази нощ тя изцяло му се отдаде в леглото и нежно се любиха, а Маделин заспа, още преди той да е излязъл от нея.

Рийс дълго остана така, наслаждавайки се на интимността помежду им. Когато понечи да се отмести, тя измърмори неясен протест и се прилепи отново към тялото му. Затова той обгърна бедрата й, прегърна я и спа по-добре, от когато и да било преди.

Той лежеше по гръб, а тя се бе отпуснала отгоре му, когато алармата на часовника се включи. Рийс се пресегна да я спре, а тя се погали в гърдите му като котка.

— Време е да ставаме — каза той и прокара ръка по гърба й.

Гласът му сутрин бе дрезгав и приглушен. Маделин се намести върху рамото му.

— Знаеше ли — сънено започна тя, — че най-много думи в повечето езици започват с буквата „с“.

— Моля те, не сега — измърмори той. — Не и преди кафето.

— Сойка!

— Не ми се говори за проклети сойки! — Рийс също се мъчеше да се разсъни. — Суматра е сред най-големите острови.

— Сърцето на синия кит бие едва с девет удара в минута — продължи тя.

— На мястото на фамилната къща на Робърт Е. Лий сега е построено националното гробище Арлингтън.

— Мона Лиза няма вежди и истинското име на картината е „Джокондата“.

— Плаващите пясъци са по-подвижни от водата.

Тя се прозя и замълча, заслушана в ритъма на сърцето му. След малко ударите се ускориха и тя повдигна глава, за да го погледне. Очите му я наблюдаваха напрегнато, изпълнени с желание. Рийс я прегърна и се претърколи, така че тя се оказа под него, а той се намести между краката й. Този път Маделин изцяло се отдаде на насладата, когато той започна да я люби.

 

 

— Какво ще правиш днес? — попита го тя на закуска.

— Ще преместя част от стадото на друго място заради пасбищата.

— Аз ще дойда с теб.

Рийс автоматично понечи да й откаже, но тя го погледна строго.

— Не ми казвай „не“ — предупреди го Маделин. — Пържолите за вечеря са накиснати в марината и са прибрани в хладилника. Като се върна, трябва само да задуша картофите, докато пека месото. Няма причина цял ден да седя тук, след като мога да съм с теб.

— Само се чудя дали изобщо ще свърша някаква работа — измърмори той. — Добре, Мади, ще оседлая един от конете за теб. Но те предупреждавам — ако не можеш да яздиш достатъчно добре, повече няма да те взимам с мен.

Половин час по-късно тя се появи в плевнята, облечена в джинси, боти за езда и една от дънковите му работни ризи, с навити ръкави и двата края, завързани на възел около талията й. Дългата й коса бе сплетена на плитка, която падаше по средата на гърба, носеше кожени ръкавици и изглеждаше толкова шик, сякаш отиваше да позира за списание, а не да събира стадото. Носеше и сламена шапка в ръка и внимателно я намести на главата си, докато се приближи към коня, който Рийс бе оседлал за нея.

Той я наблюдаваше, докато тя даде на животното малко време да я опознае — позволи му да зарови муцуна в ръцете й, след това го погали зад ушите. Маделин определено не се боеше от конете. Ейприл изпитваше ужас от тях, стряскаше се, когато се приближаха към нея, в резултат на което и животните също бяха напрегнати в нейно присъствие. Маделин потупа коня по гърба, разхлаби юздите, постави единия си крак в стремето и с отработено движение се качи върху седлото. Рийс се увери, че е уцелил дължината на стремената и също се качи върху своя жребец.

Той я наблюдаваше внимателно, докато прекосяваха полето. Маделин имаше добра стойка и здраво държеше юздите, макар да не излъчваше неговото спокойствие, но пък той яздеше откакто бе проходил. Усмивката на лицето й излъчваше такова удоволствие, че той изпита вина, задето по-рано не я бе взел със себе си.

Той наложи по-бавно темпо, защото не искаше да я натоварва още от първия път. Когато стигнаха до стадото, Рийс й обясни какво да прави. Животните вече бяха разделени на три групи, всяка от които пасеше в отделни райони; цялото стадо бе твърде голямо и той не можеше да го придвижва сам. Голяма част от времето му минаваше в това да мести добитъка към места с по-свежа трева, като по този начин спасяваше и растителността. Посочи й онази група, която днес трябваше да закарат на друго място и й подаде намотано на кълбо въже.

— Просто го омотай около раменете на коня с рязко движение и го остави той да си свърши работата, ако някоя от кравите реши да тръгне в друга посока. От теб се иска само здраво да седиш на седлото.

Да седи здраво на седлото се оказа доста лесна задача. След като се бе учила на тесните и малки седла на изток, сега западняшките размери й се сториха безкрайно удобни. Изпробва няколко пъти движението с въжето, само за да се увери, че конят няма се подплаши. Той обаче го прие като нещо напълно нормално, каквото си и беше за него.

Работата й хареса. Обичаше да е на открито и й действаше невероятно успокояващо да язди около стадото, при това така добре трениран кон, от време на време да замята с въжето и да слуша ръмженето на животните. А най-много от всичко й хареса да наблюдава Рийс. Той сякаш бе роден да върши точно това, което личеше във всяко движение и звук, които извършваше. Яздеше като че бе част от коня, предварваше всяка промяна в посоката, подвикваше и свиркаше на стадото, което очевидно им действаше успокояващо.

Маделин се чувстваше направо опиянена от удоволствие, изпълнена с емоции. Това усещане я обзе още вчера следобед, когато той изгуби контрола над себе си и я пожела без никакви прегради. Тялото й бе напълно задоволено, а освен това вече можеше да даде свобода на любовта си към него и без притеснение да го окъпе в ласки. Маделин не си правеше илюзии, че е спечелила войната, но първите малки победи бяха вече факт; до вчера той никога не би й позволил да го погали небрежно и не би се върнал в леглото, за да правят любов отново. Лицето му все още излъчваше суровост и строгост, но бе малко по-отпуснато от преди. Съдейки по последните двайсет и четири часа, трябва да му е било ужасно трудно да контролира сексуалните си желания. Маделин се усмихна.

Спряха, за да обядват, като оставиха животните да пият вода от едно естествено езерце. След като се погрижи за конете, Рийс се отпусна до нея на малкото възвишение, което тя бе избрала за обяда им. Свали шапката си и я остави на тревата до него.

— Харесва ли ти засега?

— Много — отвърна тя и се усмихна, докато му подаваше сандвича. — Тук е толкова спокойно — няма коли, няма телефони, никакъв смог. Сутрин може да ти е малко трудно, докато ме изкараш от леглото, но определено си струва усилията.

— Довечера ще те разтрия с мехлем — изрече той и очите му проблеснаха. — След това.

Това му изказване бе наградено с целувка, след което Маделин също разопакова своя сандвич.

— Как се справям? Личи ли си, че съм абсолютен аматьор?

— Справяш се чудесно. Единствено се притеснявам конят да не те изхвърли от седлото и да те прегази. Досега не съм имал помощници жени.

Рийс притежаваше характерното за мъжете тук патриархално отношение към жените, но тя нямаше нищо против, щом като не я спираше да прави онова, което иска. А понеже той постоянно се опитваше, така нямаше опасност животът им заедно да стане прекалено самодоволен.

Рийс се подпря на лакът и изтегна крака, докато отхапваше от втория сандвич. Заля я топлина, само докато го наблюдаваше; макар да бе облечен в най-обикновени кафяви джинси, с бяла риза и окаяните му каубойски ботуши, той изглеждаше далеч по-добре от моделите по списанията. Първата му съпруга трябва да е била президент на Клуба по глупост, макар че тя определено трябваше да си получи заслуженото заради онова, което му е причинила. Маделин никога не бе считала себе си за отмъстителна, но изпитваше точно това към всеки, който бе наранил Рийс. Ако някога срещнеше Ейприл, със сигурност щеше да й зашлеви силен шамар.

Той намери бисквитите, които тя бе приготвила, и ги изяде заедно с последния чай. Да изхраниш този мъж изискваше усилия като за пълен работен ден, с нежност си помисли тя. Ако децата му наследят същия апетит, тя нямаше да може да излезе от кухнята.

Мисълта за неговите деца я възпламени още повече, но й напомни и за нещо, което отдавна възнамеряваше да обсъди с него. Обърна лице към Рийс и преплете крака.

— Искам да говоря за нещо с теб.

— Какво? — попита той, отпусна се по гръб и покри лицето си с шапката.

— Деца.

Рийс отвори очи и впери поглед в нея, след което махна шапката.

— Да не би да си бременна?

— Не, но дори и да съм, няма начин да знам отсега, защото очаквам цикъла си скоро. Не сме го обсъждали, преди да се оженим, затова не знаех дали искаш да изчакаме известно време или предпочиташ веднага да забременея. Когато ми се обади, бе точно моментът да започна да взимам хапчета против забременяване, затова отидох при лекаря си и той ми предписа.

Той се изправи, а погледът му бе станал по-суров.

— Значи вземаш хапчета?

— Да, само от месец. Ако искаш да имаме деца, веднага мога да ги спра.

— Трябваше да ми кажеш по-рано. Или и това е една от онези теми, както и твоята девственост, които смяташ, че не ми влизат в работата?

Тя му хвърли кос поглед.

— Нещо такова. Не те познавах и не ми беше удобно да обсъждам подобни теми с теб.

Той я изгледа за момент, след което се пресегна, взе ръката й в своята и погали дланта с палец.

— А ти искаш ли веднага да забременееш?

— Нямам нищо против. Аз искам да имам дете от теб. Но ако решиш, може и да изчакаме. Ще те помоля обаче да не е повече от година. На двайсет и осем години съм и не ми се иска да ставам майка в средата на трийсетте.

Той се замисли над думите й, докато изучаваше контраста между нейната нежна, бяла ръка и неговата. Сега, след като вече се бе отдал на мощното сексуално привличане към нея, не му се искаше твърде скоро да се лиши от удоволствието. Предпочиташе известно време да се остави на насладата, преди бременността й да постави естествените си ограничения. Приближи дланта й към устните си и нежно я целуна.

— Продължи да взимаш хапчетата още няколко месеца — предложи Рийс. — Ще говорим отново за това наесен.

Тя потрепери и погледът й се премрежи от ласката му. Докато той я придърпваше върху тревата, Маделин попита:

— Този път ще успееш ли да си свалиш ботушите?

— Съмнявам се — отговори Рийс.

Не го направи, но за нея нямаше абсолютно никакво значение.

 

 

Маделин започна често да излиза с него. Помагаше му да местят стадото, да ваксинират животните, да закачат скоби на ушите им. След като той окоси и струпа тревата, тя обикаляше с пикапа, а той товареше купчините отгоре. За тази работа наистина им трябваше и трети човек, но пък така бе далеч по-лесно от времето, когато Рийс бе вършил всичко сам. Когато не прекарваше дните с него, Маделин продължаваше да се занимава с изстъргване на старата боя от къщата.

Той най-накрая забеляза разликата, а посипаните парчета бяла боя му бяха достатъчни, за да разбере какво става.

Рийс се облегна на кухненския шкаф и скръсти ръце пред гърдите си.

— Ти сваляш старата боя от къщата ли?

— Да.

— Искам да престанеш да го правиш!

— Но не можем да боядисаме стените наново, преди да свалим старата боя — с желязна логика отговори тя.

— Така или иначе не мога да си позволя да купя боя сега. Освен това, не искам да се катериш по високата стълба. Ами ако паднеш, докато ме няма?

— Ами ако ти се нараниш, докато си сам на полето? — отвърна му тя. — Внимавам какво правя и досега не съм имала неприятности. Пък и не остана още много.

— Не — тихо повтори той. — Не мога да си позволя боята сега, а дори и да можех, не искам ти да се занимаваш с това.

— А кой друг предлагаш да го свърши, след като ти нямаш никакво време?

— За трети път ти повтарям, че сега не мога да си позволя боята. — Рийс вече викаше. — Какво трябва да направя, за да го проумееш?

— Това е също нещо, за което никога не сме говорили. А защо смяташ, че ние не можем да си позволим боята? Не забравяй, че преди да се омъжа, аз работех и сама се издържах. — Маделин постави ръце на кръста си и се обърна с лице към него. — Имам и чекова и депозитна сметка, които съм прехвърлила в банката в Билингс. Освен това имам и попечителски фонд, оставен ми от баба Лили. Далеч не може да се каже, че притежавам състояние, но със сигурност имам достатъчно, за да платя няколко кофи боя.

Лицето на Рийс придоби каменно изражение.

— Не! Забравила ли си предбрачното споразумение? Всичко твое си е твое и всичко мое си е мое! Ако похарчиш свои пари за ранчото, после с години ще спорим, в случай че се стигне до подялба.

Тя забоде пръст в гърдите му.

— Първо на първо, Рийс Дънкан, изобщо не планирам да се развеждам с теб, така че не ме интересува какво съдържа безценното ти предбрачно споразумение. Освен това, колко може да струва боята за къщата? Сто долара? Двеста?

— Около двеста и, по дяволите, ти няма да я платиш!

— Не само, че ще я купя, а и сама ще боядисам къщата. Ако толкова се притесняваш, че целя да ти отнема ранчото, можем да сключим допълнително споразумение, в което ще се разберем, че ще ми върнеш парите за боята — и за труда ми — в случай, че проявя претенции. Но както знаеш, и аз живея тук и искам къщата ми отвън да е също толкова хубава, колкото и отвътре. Догодина напролет възнамерявам да засадя цветя отпред, така че ако имаш нещо против, можем отсега да го започнем да спорим и за това. Единственият избор, с който разполагаш в момента, е цветът на боята и двете ти възможности са бял и бял. — Когато приключи, Маделин вече викаше, а лицето й бе поруменяло от гняв.

Той бе по-бесен от когато и да било.

— Прави каквото искаш — през зъби процеди Рийс и изфуча от кухнята.

Маделин така и постъпи. При следващото им слизане до града, тя купи боя и четки и плати със собствения си чек, докато го гледаше изпитателно, сякаш само го чакаше да започне отново. С видима неприязън, Рийс натовари кофите в пикапа. Върховата точка на деня настъпи, когато се отбиха за по кафе в заведението на Флорис и трябваше да изслушат ругатните й спрямо клиентите.

 

 

Към средата на август Маделин вече бе боядисала цялата къща, поради което разви силно уважение към хората, които си изкарваха хляба с това. Боядисването бе една от най-тежките задачи, които някога бе вършила и по цели вечери ръцете и рамене я боляха от натоварването. Най-много време й отне да боядиса безбройните перила на верандата, а най-уморително й бе докато покриваше втория етаж, защото едновременно трябваше да внимава за себе си. Но когато всичко приключи, къщата блестеше като бижу, а капаците на прозорците светеха от новия лак, Маделин се почувства по-горда от всякога.

Дори Рийс неохотно призна, че така къщата изглежда далеч по-добре и тя е свършила превъзходна работа, но все още не можеше да се примири с факта, че сама трябваше да направи всичко. Може би от чисто мъжка гордост, но не искаше да приеме съпругата му да плати нещо, което той сам не можеше да си позволи.

Съпругата му. Само за двата месеца, откакто бяха женени, Маделин толкова изцяло бе навлязла в живота му, че сега нямаше кътче, където тя да не присъства. Дори бе преподредила шкафа му с бельо. Понякога се чудеше как успява да свърши толкова много неща, при условие че никога нямаше вид на забързан човек, но истината бе, че успяваше. По свой собствен начин, тя работеше не по-малко от него.

Една топла сутрин към края на август, Маделин забеляза, че брашното им е на привършване. Рийс вече бе излязъл и нямаше да се прибира за обяд, затова тя се качи на втория етаж и се приготви за излизане. Така или иначе бе време да купуват хранителни продукти, затова взе и списъка с всичко необходимо със себе си. Щеше да напазарува продуктите накуп и нямаше да се налага втори път да слизат до града. Обичаше да слуша разказите на Флорис, затова се отби в заведението й и си поръча кафе и пай. След като Флорис изпрати поредния клиент, ругаейки го, тя се приближи към масата на Маделин и седна на съседния стол.

— Къде е твоят мъж?

— В ранчото. Свърши ми брашното и слязох да напазарувам.

Флорис кимна с одобрение, макар лицето й да не го излъчваше.

— Първата му съпруга никога не пазаруваше продукти. Предполагам, че и представа си нямаше от готвене, но тогава, разбира се, Рийс поддържаше готвач. Срамота е какво се случи с ранчото му. Навремето бе толкова преуспяващо.

— И пак ще стане — уверено заяви Маделин. — Рийс много упорито се труди, за да го изправи на крака.

— Едно нещо е сигурно за него — този мъж не се бои от работа. Не е като повечето тук — добави тя и погледна към вратата, сякаш там все още можеше да види последния клиент.

След като изслуша монолога на Флорис, дружелюбността на Глена й се стори шокираща. Побъбри и с нея, след което натовари продуктите и подкара към ранчото. Още бе ранен следобед, така че имаше достатъчно време да приготви кейка, който планираше.

За нейна изненада, пикапът на Рийс бе паркиран в двора. Той се появи иззад къщата, с кофа вода в ръце, но щом я видя, тръгна към нея. Лицето му издаваше гнева, а очите сякаш хвърляха зелени искри.

— Къде, по дяволите, беше? — изрева той.

Не й хареса тона му, но въпреки това спокойно обясни:

— Нямах достатъчно брашно, за да сготвя и слязох до супермаркета.

— По дяволите, никога не излизай, без да си ме предупредила!

Тя успя да запази спокойствие, макар да й бе непосилно трудно.

— А как да ти кажа, като теб те няма?

— Можеше да ми оставиш бележка.

— А защо да ти оставям бележка, при условие, че не съм очаквала да се върнеш преди вечеря? Между другото, какво правиш тук?

— Един от маркучите се спука. Дойдох да взема нов. — Поради каквато и да е причина, Рийс бе решил да продължи по темата. — Ако не се бях върнал изненадващо, нямаше да разбера, че се разхождаш из града, нали? Откога продължава това?

— Пазаруването на продукти ли? От няколко века, предполагам.

Съвсем бавно, той остави кофата на земята. Когато се изправи, Маделин забеляза погледа в очите му — Рийс не просто бе ядосан или нервиран, беше бесен. Не го бе виждала в подобно състояние, дори и за боядисването на къщата.

— Така облечена ли ходи да купуваш продукти? — през зъби процеди той.

Тя огледа дрехите си. Носеше тясна розова пола, която свършваше над коленете и бяла копринена блуза с навити ръкави. Краката й бяха голи и бе обута в сандали.

— Да, точно с тези дрехи отидох до магазина. Ако не си забелязал, навън е доста горещо. Не исках да обувам джинси, защото в пола ми е доста по-прохладно.

— И приятно ли ти е, когато мъжете ти зяпат краката?

— Доколкото забелязах, никой не ми е зяпал краката. Веднъж ти казах — нямам намерение да изплащам греховете на Ейприл и съм напълно сериозна. А сега, ако обичаш, трябва да прибера нещата в хладилника.

Той хвана ръката й, точно когато тя се отмести и рязко я извърна с лице към неговото.

— Не смей да тръгваш, докато ти говоря.

— О, извинете ме, Ваше Величество!

Рийс хвана и другата й ръка и я задържа пред себе си.

— Ако искаш да слезеш до града — с леден тон започна той, — аз ще те закарам. В противен случай, по-добре да си държиш дупето вкъщи и никога, никога, недей да излизаш, без да си ме уведомила къде си.

Разтреперана от гняв, Маделин се изправи на пръсти.

— Искам да ти кажа няколко неща и е в твой интерес да ме чуеш. Аз съм ти съпруга, а не военнопленник. Няма да ти искам разрешение, за да отида на пазар и отказвам да ме държиш заключена тук, сякаш съм престъпник. Ако скриеш ключовете от колата или й направиш нещо, за да не се движи, ще вървя пеш и можеш да заложиш ранчото си, че ще го направя. Аз не съм Ейприл, разбираш ли? Не съм Ейприл!

Той пусна ръцете й и двамата останаха като замръзнали на местата си — никой не отстъпи и милиметър. Съвсем преднамерено Маделин се наведе, повдигна кофата и я обърна върху него. Водата се блъсна в главата му, от там върху раменете и гърдите и накрая се събра в локва около краката.

— Ако това не ти е достатъчно, за да се охладиш, мога да донеса още една — с ледено учтив тон предложи тя.

Неговите движения бяха също толкова премерени, когато той свали шапката си, изтръска водата и я пусна на земята. Маделин видя, че той стисна зъби, след което с бързината на змия, се пресегна и я сграбчи около кръста. С един замах я вдигна и я постави върху капака на колата.

Ръцете му стискаха тялото й, а предмишниците му трепереха от силата, която му бе нужна, за да успокои гнева си. Косата бе залепнала по черепа, струйки вода се стичаха и по лицето, а очите му представляваха два зелени пламъка.

Дилемата сякаш го разкъсваше на две. Целият трепереше от бяс, но не можеше нищо да направи. Съпругата му не отстъпваше пред никого, нито дори и пред него, но по-скоро би отрязал собствените си ръце, отколкото да я нарани. Единственото, което му остана, бе да седи така и да се опита да възстанови контрола над себе си.

В пълно мълчание двамата се взираха един в друг за около минута, той все още я държеше на капака на автомобила. Тя повдигна брадичка, а погледът й го предизвикваше да поднови спора. Рийс погледна надолу към краката й и през тялото му премина ток. Когато вдигна очи към нея, в тях вече нямаше гняв.

Зелените му очи се бяха вперили нейните. Той хвана края на полата и я набра на горе, като едновременно с това разтвори бедрата й и се намести между тях. Тя прокара пръсти през мократа му коса и устните й се долепиха в неговите в целувка, изпълнена с гняв и желание накуп.

— Мади — с дрезгав тон простена той, разкъса бикините й, след което се зае да разкопчае колана на джинсите си.

Този път се любиха точно както преди месеци, в каросерията на пикапа. Приливът на страстта бе мощен, бърз, неустоим. Той повдигна бедрата й, а тя обви тялото му с крака, като държеше главата си изправена, така че продължаваха да се гледат очи в очи.

— Обичам те — яростно изрече тя. — Обичам те, по дяволите.

Думите й му се стовариха като гръм от ясно небе, но очите й го гледаха открито, а той губеше себе си в дълбините й. Онова, което започна неочаквано и лудо сега се превърна в бавно, страстно и нежно любене. Той обгърна главата й с ръка, тя изви гърба си и устните му започнаха да целуват нежната й шия. Започна да се движи в нея, да прониква бавно и дълбоко.

— Мади — повтори той, но този път гласът му трепереше.

Тя изгаряше от страст и цялата бе само негова. Изгаряше за него и с него, а мощната й чувственост идеално допълваше неговата. Двамата бяха прилепени плътно един до друг, вкусвайки кипящата страст, която след малко щеше да отслабне, но не сега. Не точно сега.

Той разкопча блузата й, после и тя неговата риза. Когато свали сутиена й, бавно долепи тялото си до нея и започна да се движи наляво и надясно, така че зърната й се галеха в кожата й, при което Маделин се изви в ръцете му.

— Господи, не мога да ти се наситя — простена той.

— Не искам и да го правиш. — Страстта бе потъмнила очите й и сега те бяха натежали и унесени. Той долепи устни с нейните и все още я целуваше, когато тялото й се разтресе от тласъците на удоволствието. Той остана дълбоко в нея, наслаждавайки се на топлината й. Никога нямаше да изпита толкова силна възбуда с друга жена, мрачно си помисли Рийс. Само с Мади.

Маделин се отпусна върху капака на колата, дишаше тежко, а очите й бяха затворени. Рийс сграбчи бедрата й и започна да прониква дълбоко и бързо в нея, изпълнен с желание да й се наслади докрай. Тя бавно отвори очи и стисна китките на ръцете му.

— Обичам те — повтори тя.

Едва когато чу тези думи за втори път, Рийс осъзна колко много се е нуждаел от тях, колко ги е чакал. Тя бе негова от мига, в който прекоси летището. Той изстена и тялото му потрепери; удоволствието заля и него като вълна и той дълго не можеше да мисли. Единствено успяваше да чувства и се отпусна в прегръдките й.

Същата вечер в леглото Рийс нежно прокара пръсти по извивката на раменете й.

— Извинявай за днес — промълви той. — Не бях на себе си.

Тя сънено го целуна по брадичката.

— Мисля, че вече някои неща са ми ясни. А Ейприл…?

— Дали спеше с други мъже? Да.

— Глупачка — измърмори тя и плъзна ръката си надолу.

Той повдигна главата й към себе си.

— Не съм светец, Мади. Понякога е много трудно да се живее с мен.

Тя подигравателно ококори очи и издаде невярващ звук. Той се засмя, после въздъхна и разтвори краката си. Това, което тя вършеше в момента, бе толкова приятно, че чак се плашеше. А тя бе истинска жена и ласката й щеше да приключи само по един възможен начин, но Рийс искаше да го отложи колкото може повече.

— Права си, опитвам се да те държа тук като затворник. Повече няма да се повтори днешната сцена.

— Аз няма да избягам — шепнейки го увери тя. — Всичко, което искам, е тук. А ти беше прав за едно нещо.

— Какво?

— Най-добрият начин да се сдобрим е като се любим.