Айзък Азимов
Самите богове (37)

7

Денисън отвори вратата с ръка. Имаше ръчка, която щеше да я отвори автоматично, но в просъницата не успя да я намери.

Тъмнокосият мъж с лице, което бе отпуснато сякаш се въсеше каза:

— Извинете… Да не съм подранил?

Денисън повтори думата, за да си даде време да разбере какво става.

— Подранил? Не, май… аз съм окъснял.

— Обадих ви се. Уредихме си среща…

Сега Денисън разбра.

— Да. Вие сте доктор Невил.

— Точно така. Мога ли да вляза?

С тези думи прекрачи прага. Стаята на Денисън беше малка и разхвърляното легло заемаше по-голямата част от свободното пространство. Вентилаторът тихичко свистеше.

— Надявам се, че сте спали добре? — осведоми се Невил с безсмислена учтивост.

Денисън погледна пижамата си и прокара ръка по разрошените си коси.

— Не — отвърна той рязко. — Прекарах отвратителна нощ. Ще ме извините ли за малко, докато си придам по-приличен вид?

— Разбира се. Какво ще кажете, ако междувременно приготвя закуската? Вероятно не сте запознат с устройствата.

— Ще ми направите услуга — увери го Денисън.

Той се появи след около двадесет минути — измит, обръснат, облякъл панталони и фланелка.

— Надявам се, че не съм развалил душа. Спря и не успях да го пусна отново.

— Водата е под режим на разпределение. Получавате само определено количество. Тук сте на Луната, докторе. Позволих си да приготвя бъркани яйца и топла супа за двама ни.

— Бъркани…

— Така ги наричаме. Земните хора едва ли биха се съгласили.

— О! — възкликна Денисън.

Седна без особено въодушевление и опита кашестата жълтеникава смес, която събеседникът му наричаше бъркани яйца. Сдържа гримасата си при първото вкусване, а после храбро преглътна и бръкна втори път с вилицата.

— С течение на времето ще свикнете — успокои го Невил, — а е изключително хранително. Мога да ви предупредя, че високото съдържание на протеини и слабото притегляне ще намалят нуждите ви от храна.

— Толкова по-добре — отвърна Денисън, като прочисти гърлото си.

— Селена ми разправи, че възнамерявате да останете на Луната — продължи Барън.

— Такова е намерението ми — потвърди Денисън. Потърка очи. — Макар да прекарах ужасна нощ. Подложи на изпитание решимостта ми.

— Колко пъти падахте от леглото?

— Два пъти… Предполагам, че е обичайно.

— За хора от Земята — неизбежно. В будно състояние можете да ходите, като се съобразявате с лунното притегляне. Когато спите, се въртите също като на Земята. Но поне при слабото притегляне падането не причинява болка.

— Вторият път съм спал известно време на пода, преди да се събудя. Не си спомням кога съм паднал. По дяволите, какви мерки взимате?

— Не бива да пренебрегвате периодичните проверки на сърдечния ритъм, кръвното налягане и така нататък, за да сте сигурен, че промяната в притеглянето не предизвиква прекалено напрежение.

— Предупредиха ме многократно за това — изрази отвращението си Денисън. — В същност имам определени часове за следващия месец. И хапчета ми предписаха.

— Е, добре — откликна Невил, сякаш приключваше с някаква дреболия. — След седмица вероятно няма да имате никакви неприятности… Ще се нуждаете и от подходящо облекло. Тези панталони няма да ви вършат работа, а тънката ви горна дреха въобще не е от полза.

— Навярно има някакво място, откъдето се купуват дрехи.

— Разбира се. Ако успеете да я намерите, когато не е заета, сигурен съм, че Селена с удоволствие ще ви помогне. Тя ме уверява, че сте свестен човек, докторе.

— Възхитен съм, че мисли така.

След като глътна лъжица супа, Денисън я гледаше, сякаш се чудеше какво да прави с останалата. Зае се мрачно да я довърши.

— Тя е сметнала, че сте физик, но естествено, е сгрешила.

— Следвал съм радиохимия.

— И като такъв отдавна не сте работили, докторе. Тук може и да сме малко отдалечени, но не чак толкова. Вие сте една от жертвите на Хелъм.

— Толкова много ли са, че говорите за тях като за група?

— Защо не? Цялата Луна е една от жертвите на Хелъм.

— Луната?

— Така да се каже.

— Не ви разбирам.

— На Луната нямаме станции с електронни помпи. Не са изградени поради липсата на сътрудничество от страна на паравселената. Нито една пратка волфрам не бе приета.

— Доктор Невил, сигурно не искате да намекнете, че и това е дело на Хелъм.

— В отрицателен смисъл — да. Защо само паравселената да може да постави основите на помпена станция? Защо самите ние да не го направим?

— Доколкото ми е известно, нямаме достатъчно познания, за да поемем инициативата.

— И ще продължават да ни липсват, щом като изследванията по този проблем са забранени.

— Забранени ли са? — попита Денисън с лека изненада.

— На практика. Щом като при ползуването на протонния синхротрон и другите големи инсталации — всичките управлявани от Земята и под влиянието на Хелъм — не се дава подходящо предимство на работата, необходима, за да се разширят познанията в тази насока, то в действителност изследванията са забранени.

Денисън потърка очи.

— Подозирам, че скоро ще ми се наложи отново да поспя… Моля да ме извините. Не давам вид, че ме отегчавате. Но кажете ми от толкова голямо значение ли е Електронната помпа за Луната? Несъмнено слънчевите батерии са ефективни и достатъчни.

— Те ни привързват към Слънцето, докторе. Привързват ни към повърхността.

— Добре… Но според вас, доктор Невил, защо Хелъм проявява такъв враждебен интерес?

— Щом го познавате лично, за разлика от мен, вие знаете по-добре. Предпочита хората въобще да не разберат, че цялата върхушка, свързана с Електронната помпа, е продукт на парахората, а ние сме само слуги на господарите. Ако на Луната напреднем дотам, че сами да знаем какво правим, тогава истинската технология на Електронната помпа ще се роди от нашите усилия, а не от неговите.

— Защо ми разправяте всичко това? — осведоми се Денисън.

— За да избягна прахосването на време. Обикновено посрещаме сърдечно физици от Земята. Тук на Луната се чувствуваме откъснати, жертви на съзнателно насочената срещу нас политика на Земята, и посетител физик може да ни бъде полезен, дори ако само ни помогне да се почувствуваме не толкова изолирани. Физик имигрант е още по-ценен, затова предпочитаме да му обясним положението и да го поощрим да работи с нас. Съжалявам, че все пак не сте физик.

— Никога не съм твърдял, че съм — отвърна нетърпеливо Денисън.

— Въпреки това сте пожелал да видите синхротрона. Защо?

— Това ли ви безпокои в същност? Драги сър, позволете да се опитам да ви обясня. Научната ми кариера бе погубена преди половин човешки живот. Реших да потърся реабилитация, някаква нова цел в живота и то колкото е възможно по-далеч от Хелъм — а това означава тук, на Луната. Учил съм за радиохимик, но това не ме е парализирало завинаги, що се отнася до другите сфери на знанието. Парафизиката е голямото съвременно поприще и съм положил всички усилия, на които съм способен, за да се самообразовам в тази област, тъй като чувствувам, че тя ще ми предложи най-добрата надежда за реабилитация.

Невил кимна с глава.

— Разбирам — каза той с явно съмнение.

— Между другото, тъй като споменахте Електронната помпа… Чувал ли сте нещо за теориите на Питър Ламонт?

Невил изгледа втренчено събеседника си.

— Не. Струва ми се, че не го познавам.

— Да, още не е известен. И вероятно никога няма да стане; главно поради същата причина, поради която и аз никога няма да се прочуя. Противопостави се на Хелъм… Наскоро се спомена името му и доста мислих за него. Беше един от начините да оползотворя безсънната част от миналата нощ. — И той се прозя.

— Да, докторе? — подкани го нетърпеливо Невил. — Какво стана с този човек? Как се казва?

— Питър Ламонт. Има някои интересни мисли във връзка с паратеорията. Убеден е, че ако продължаваме да използуваме Помпата, силното ядрено взаимодействие ще засилва интензивността си предимно в пространството на Слънчевата система и че Слънцето бавно ще се сгорещява, докато в определен момент ще претърпи фазова промяна и тя ще предизвика експлозия.

— Глупости! Знаете ли каква промяна предизвиква Помпата в космически мащаб, когато се използува в условията на човечеството? Дори като се вземе предвид, че сте само самообразовал се физик, не би трябвало да изпитвате затруднения, за да разберете, че Помпата не може да предизвиква значителни изменения в общите условия на Вселената през целия живот на Слънчевата система.

— Така ли мислите?

— Разбира се. А вие не сте ли съгласен? — отвърна Невил.

— Не съм уверен. Ламонт има да урежда лични сметки. Виждал съм го за кратко време и ми направи впечатление на фанатизиран и емоционален човек. Като се вземе предвид как е постъпил Хелъм с него, вероятно се подбужда от непреодолим гняв.

— Сигурен ли сте, че е скаран с Хелъм? — намръщи се Невил.

— Аз съм специалист по въпроса.

— Не ви ли е минавало през ума, че като се предизвика подобно съмнение — че Помпата е опасна, — то може да се използува като още един довод, за да не се допусне Луната да разработи собствени станции?

— С цената на предизвиканата в целия свят тревога и безнадеждност? Разбира се, че не. Все едно да се чупят лешници с ядрени експлозии. Не, уверен съм, че Ламонт е искрен. В същност навремето и аз самомнително стигнах до подобни схващания.

— Защото и вие се подбуждате от омраза към Хелъм.

— Аз не съм Ламонт. Не реагирам като него. Все пак храня някаква смътна надежда, че на Луната ще мога да изследвам проблема без намесата на Хелъм и без емоционалността на Ламонт.

— Тук на Луната?

— Тук на Луната. Мислех, че ще успея да се възползувам от синхротрона.

— Затова ли се интересувате от него?

Денисън кимна утвърдително.

— Наистина ли смятате, че ще се доберете до синхротрона? — попита го Невил. — Знаете ли откога се трупат искания?

— Възнамерявах да си осигуря сътрудничеството на някои учени от Луната.

Невил се изсмя и поклати глава.

— Ние имаме почти толкова малко изгледи колкото и вие… Но ще ви кажа какво сме в състояние да направим. Ще ви предоставим място; дори ще ви дадем някои второстепенни уреди. Не зная доколко полезни ще ви бъдат нашите устройства, но все ще успеете да свършите нещо.

— Предполагате ли, че ще успея да правя наблюдения от полза за паратеорията?

— Ще зависи отчасти от изобретателността ви. Надявате ли се да докажете теориите на този Ламонт?

— Или да ги опровергая. Може би.

— Ако въобще постигнете някакъв резултат, ще ги опровергаете. Не се съмнявам в това.

— Напълно ясно е, че не съм следвал физика, нали? — попита Денисън. — Защо с такава готовност ми предлагате място?

— Защото идвате от Земята. Казах ви, че ценим това, а навярно самообразованието ви като физик също ще се окаже от полза. Селена гарантира за вас, нещо, на което отдавам повече значение, отколкото вероятно би трябвало. А и всички сме пострадали от Хелъм. Щом искате да се реабилитирате, ще ви помогнем.

— Извинете ме, ако прозвучи цинично. Какво очаквате да получите в замяна?

— Помощта ви. Между земните и лунните учени съществува известно разбирателство. Вие сте човек от Земята, дошъл доброволно на Луната и ще послужите като мост между нас в интерес и на двете страни. Вече сте се срещали с новия представител и е възможно като се реабилитирате едновременно с това да ни реабилитирате и нас.

— Искате да кажете, че ако с работата си успея да отслабя влиянието на Хелъм, това ще бъде от полза и за лунната наука.

— Каквото и да направите, сигурно ще бъде от полза… Но май трябва да ви оставя да се наспите. Обадете ми се през следващите няколко дена и ще се погрижа да ви настаня в някоя лаборатория. И — той се огледа — да ви намеря по-удобно жилище.

Ръкуваха се и Невил си отиде.