Съжалявам, ако коментарът ми, няма да допадне на почитателите на Азимов, но… Доста слаба книга. Азимов по принцип никога не ми е бил любимец, но, прочитайки това, чак се изумявам, че все още е считан за едно от най-големите имена на научната фантастика. В основата на книгата е залегнала действително интересна идея, признавам (макар и не особено оригинална). Ала многобройните парадокси, които има около пътуването във времето, са представени неубедително и повърхностно. Описанието на организацията на „Вечността“ също е крайно бутафорно и толкова наивно.
И това са само недостатъците от жанрова гледна точка. Откъм чисто литературна стойност книгата е пълна скръб. Любовно-криминалната линия е неумело вплетена и стои като кръпка. Главният герой (пък и другите персонажи) действа нелогично, на моменти дразнещо — като че ли е в пубертета. Развитието на персонажа му е изсмукано от пръстите, диалогът е образец за дървеност. Препоръчвам за деца до 6-ти клас, макар че дори за тях има къде по-добри книги.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.