Читателски коментари (за „Краят на вечността “ от Айзък Азимов)

  • 1. Марияна (1 март 2009 в 09:52)

    Най-вълнуващата НФ книга за мен! Прочетох я преди 23 години и благодарение на нея започнах да чета НФ литература.

  • 2. J_Leno (19 март 2009 в 15:33)

    Истинското начало на нанизаните една в друга книги на Азимов! Велико начало!

  • 3. vesstam (26 януари 2010 в 09:11)

    Аз я зяпочнах, но неможах да искарам повече от 50та стр. Нещо не ме грабна.

  • 4. MORD (8 април 2011 в 22:19)

    Прочетох я когато излезе в „галактика“ :-) Действително първите страници я четох трудно, докато навляза в обстановката (тогава бях ученик), но после …. направо ме замая и я прочетох на един дъх… УНИКАЛНА Е !

  • 5. николай (9 април 2014 в 16:05)

    променя мисленето ти за реалността.четох я преди 32 г.

  • 6. Edmon (13 август 2014 в 09:40)

    Невероятна. Една от най-добрите книги в НФ въобще! Според мен, най-доброто произведение

    на гения Азимов. Най-силната книга в цялата поредица Галактика (пак според мен, разбира се).

  • 7. ketballu (22 декември 2014 в 20:18)

    Гениална и увлекателна едновременно!

  • 8. Vasko89 (12 август 2019 в 22:54)

    На пръв поглед сложна и трудно разбираема, но след малко четене не можеш да я оставиш.

  • 9. emko8 (6 юли 2023 в 10:20)

    Съжалявам, ако коментарът ми, няма да допадне на почитателите на Азимов, но… Доста слаба книга. Азимов по принцип никога не ми е бил любимец, но, прочитайки това, чак се изумявам, че все още е считан за едно от най-големите имена на научната фантастика. В основата на книгата е залегнала действително интересна идея, признавам (макар и не особено оригинална). Ала многобройните парадокси, които има около пътуването във времето, са представени неубедително и повърхностно. Описанието на организацията на „Вечността“ също е крайно бутафорно и толкова наивно.

    И това са само недостатъците от жанрова гледна точка. Откъм чисто литературна стойност книгата е пълна скръб. Любовно-криминалната линия е неумело вплетена и стои като кръпка. Главният герой (пък и другите персонажи) действа нелогично, на моменти дразнещо — като че ли е в пубертета. Развитието на персонажа му е изсмукано от пръстите, диалогът е образец за дървеност. Препоръчвам за деца до 6-ти клас, макар че дори за тях има къде по-добри книги.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.