Нора Робъртс
Екстаз в смъртта (17)

Седемнайсета глава

Отначало Джес Бароу говореше колебливо, често прекъсваше разказа си и мълчеше по няколко минути. Разказа за проучванията и за експериментите си, за огромния си интерес към влиянието на външните стимули върху мозъка. Както и към промяната на чувствата по технологичен начин.

— Дори не подозираме на какви удоволствия или изтезания можем да подложим някого — продължи той. — Исках да проникна под повърхността на съзнанието, в мечтите, желанията и страховете на хората. Целият ми живот е бил подчинен на музиката, тя ме кара да изпитвам страст, радост, тъга. Питах се какво ли ще бъде, ако проникнеш в съзнанието и го използваш за изследванията си.

— И ти си се посветил на тази цел — намеси се Ив.

— Да. Отдавна работя върху проекта, но през последните три години усъвършенствах дизайна и проведох многобройни експерименти. Вложих всичките си пари в проекта. Сега не ми е останало почти нищо. Затова ми беше необходим спонсор. Спрях се на Рурк.

— А Мейвис използва, за да се добереш до него.

— Слушай. — Той потърка лицето си и отново отпусна ръцете си на масата. — Харесвам Мейвис, в нея има жар и плам, тя е необикновена. Признавам, че щях да я използвам дори ако беше безличен дроид. Не съм й причинил нищо лошо, напротив, повдигнах самочувствието й. Когато се запознахме, тя беше напълно отчаяна. Умело се прикриваше, ала беше загубила доверие в способностите си поради онова, което й се бе случило. Аз само я тласнах в правилна посока.

— По какъв начин?

Джес се поколеба, очевидно реши, че не бива да увърта.

— Ами… чрез подсъзнанието й. Мейвис трябва да ми бъде благодарна. Освен това доста поработих върху гласа й, шлифовах изпълненията й, без да й отнема самобитността. Не можеш да отречеш, че е по-добра от всякога.

— Използвал си я за експериментите си — изсъска Ив — без нейно знание или разрешение.

— Преувеличаваш. Не се отнасях с нея като с дроид, предназначен за опити. Вече бях усъвършенствал системата. — Обърна се към Фийни. — Нали ще потвърдите, че устройството е съвършено?

— Така е. Но това не означава, че е законно.

— По дяволите, едно време зачеването ин витро, генното инженерство и проституцията също са били забранени от закона. Оттогава разбиранията значително са еволюирали, но сякаш още сме в ранното средновековие, човече! Моето изобретение ще ни позволи да превърнем сънищата в реалност.

— Не всеки желае това! — гневно възкликна Ив. — Какво право имаш да ни натрапваш волята си?

— Добре, добре. — Той вдигна ръка. — Възможно е да съм се поувлякъл. Но при вас с Рурк само подсилих онова, което беше в мислите ви. Мисля, че не можеш да се оплачеш от резултата. Вторият път въздействах на паметта ти, открехнах няколко заключени врати. Исках да се убедя, че скенерът действа безотказно, за да отида при Рурк с предложение за съвместна работа. Колкото до онова, което се случи снощи… — Замълча, осъзнавайки, че се е провалил. — Снощи се увлякох. Изпълненията на живо ми действат като наркотик. Допуснах неволна грешка. — Отново опита да очарова Ив с усмивката си. — Повярвай ми, експериментирал съм устройството върху себе си. Не се наблюдават никакви странични, дълготрайни ефекти. Само настроението временно се променя.

— Според твоето желание.

— Това е новаторското в изобретението ми. Чрез стандартните уреди не може да се упражнява подобен контрол. А пък аз мога да „включвам“ и „изключвам“ настроенията. Само пожелай и ще изпиташ желание да се любиш или сексуално задоволство, еуфория, меланхолия, прилив на енергия или умора.

— Или пък да сложиш край на живота си.

— Не. — Джес поклати глава. — Това е опасна игра.

— Но всичко за тебе е игра, нали? Натискаш бутоните и хората се подчиняват на волята ти. Ти си електронен бог.

— Забравяш най-същественото — настоя музикантът. — Знаеш ли колко хора биха платили огромни суми за възможността да променят чувствата според желанието си?

Ив отвори папката, която беше донесъл Фийни. Извади снимките, на които четиримата мъртъвци бяха фотографирани в моргата. Побутна ги към Джес и попита:

— Какво са чувствали тези хора? Какво си ги накарал да изпитат, та са се самоубили с усмивка на уста?

Джес пребледня като мъртвец, очите му се изцъклиха, после той стисна клепачи.

— Не! Не! — изкрещя, преви се на две и повърна.

— За протокола: заподозреният е временно неразположен — издиктува Пийбоди. — Да повикам ли лекар, лейтенант?

— Да, за бога — прошепна Ив, без да откъсне очи от Джес, който продължаваше да се превива. — Прекъсваме разпита в 10:15. Край на записа.

— Това момче има страхотен мозък и слаб стомах. — Фийни наля чаша вода и я подаде на музиканта. — Хайде, изпий няколко глътки и опитай да се успокоиш.

От очите на Джес се стичаха сълзи. Ръцете му трепереха толкова силно, че ирландецът трябваше сам да поднесе чашата към устните му.

— Не можете да ме обвините за това — едва успя да изрече.

— Ще видим. — Ив направи път на санитаря, който беше дошъл да откара Джес в лечебницата. — Задушавам се — промърмори тя и побърза да излезе.

— Почакай, Далас. — Фийни се втурна след нея и остави Пийбоди да инструктира чистачите дроиди и да прибере снимките в папката. — Трябва да поговорим.

— Да отидем в моята канцелария. — Тя тихо изруга. Болката в коляното й започваше да се усилва. Трябваше да смени специалния леден компрес.

— Чух, че вчера доста си пострадала при опита за обир на обменното бюро. — Фийни съчувствено зацъка с език, докато я гледаше как куцука по коридора. — Беше ли на лекар?

— Ще отида по-късно. Сега нямам време. Ще оставим онзи боклук да се съвземе, после отново ще го притиснем. Още не се е сетил да поиска адвокат, но и това ще стане. Ала и Господ не ще може да му помогне, когато сравним записите на дисковете с мозъчните вълни на жертвите.

— Точно в това е проблемът. Седни — посъветва я той, когато влязоха в канцеларията.

— Коляното ми е натъртено и ме боли повече, когато седя. Какъв е този проблем? — попита и отиде да налее кафе.

— Нищо не съвпада. — Печално я изгледа, когато тя рязко се извърна. — Вярно, че нямаме снимка от аутопсията на Дивейн, но взех разпечатката от последния й задължителен медицински преглед. Нищо не съвпада, Далас.

Ив тежко се отпусна на стола. Нямаше смисъл да го пита дали не е сгрешил, Фийни беше известен със своята прецизност.

— Тогава е скрил именно тези дискове. Имаме ли разрешително за обиск на студиото и на жилището му?

— В момента се претърсват от нашите хора. Още не са ме информирали.

— Може би има таен сейф в някоя банка. — Тя затвори очи. — По дяволите, защо да ги пази, след като е убил тези хора? Възможно е да е унищожил дисковете. Джес е арогантен, но не е глупав. Знае, че тези дискове са най-сериозната улица срещу него.

— Да предположим, че си права. Но може би ги е запазил за спомен. Непрекъснато се удивявам на какво са способни хората. Спомняш ли си за онзи тип дето беше нарязал жена си на парчета? Знаеш ли, че беше запазил очите й. Държеше ги в музикална кутийка.

— Да, спомням си. — Ив разтърка слепоочията си, питайки се какво е причинило силното й главоболие. — Е, може би ще имаме късмет. Но дори да не открием точно тези дискове, имаме достатъчно доказателства. И шанс да го накараме да си признае.

— Притеснявам се, Далас. — Фийни бръкна в джоба си и извади пакетче захаросани бадеми. — Чувствам, че нещо не е наред.

— Какво искаш да кажеш? Нали разобличихме Джес.

— Да, но нямаме никакви доказателства, че е извършил убийство. — Ирландецът замислено задъвка захаросаната ядка. — Човекът, който е изобретил уреда е гений, макар и с изкривена психика. Но в него има нещо детинско, за него всичко това е игра, която може да му донесе огромна печалба. Но мисля, че е неспособен да убива.

— Защитаваш го, защото си влюбен в апаратурата му.

— Позна — призна Фийни без капчица смущение. — Но Джес е слабохарактерен. Обясни ми какво би могъл да спечели като убива хора?

— Не си ли чувал за наемните убийци?

— Тази професия изисква смелост и здрави нерви, а нашият приятел не може да се похвали нито с едното, нито с другото. И какъв мотив има? Може би е избирал напосоки жертвите си? Най-важното е, че обхватът на уреда му е малък. Следователно би трябвало лично да присъства, когато онези хора са се самоубивали. Само се убеди, че не е припарвал до небостъргача „Татлър“.

— Той спомена за дистанционно управление.

— Уредът действително може да се управлява от разстояние, но не и в тази му функция.

Ив тежко въздъхна.

— Отчайваш ме, Фийни.

— Не, просто размишлявам на глас. Ако действително е виновен за смъртта на онези хора, би трябвало да има съучастник. Или по-малко устройство.

— Възможно ли е то да бъде монтирано в очила за виртуална реалност?

Предположението й го заинтригува и печалните му очи проблеснаха.

— Не съм сигурен. Ще ми трябва време да проверя.

— Направи всичко възможно, Фийни. Ако не успеем да притиснем Джес до стената, ще се размине с обвинението в убийство. Това, че ще лежи двайсетина години в затвора, изобщо не ме успокоява. Сигурна съм, че ще се съгласи да бъде прегледан от психиатър. Ще се съгласи на всичко, само и само да отърве кожата. Може би Майра ще успее да го изобличи.

— Още днес го изпрати при нея. А междувременно се погрижи за себе си. Прибери се вкъщи и поспи няколко часа. Ако караш по този начин, скоро не ще можеш да се държиш на краката си.

— Може би ще те послушам. Ще се обадя на Майра и ще съгласувам прегледа с Уитни. Дано съзнанието ми да се проясни. Имам чувството, че пропускам нещо важно.

 

 

За пръв път Съмърсет не я посрещна на прага с характерното си надменно изражение. Ив се промъкна в къщата като крадец и накуцвайки се изкачи по стълбата. Съблече се в движение и въздъхна от удоволствие, когато се просна на леглото.

Изминаха десет минути, но сънят не идваше. Отчасти причината беше в болките, ала очевидно още беше под въздействието на стимулиращите таблетки. Чувстваше, че няма да заспи.

Мислено се опитваше да сглоби мозайката, докато накрая в съзнанието й настъпи бъркотия от хипотези и факти. Каза си, че ако не си отпочине, не ще успее да обясни теорията си на доктор Майра.

Запита се дали да не вземе горещ душ. Внезапно й хрумна чудесна идея — да поплува в басейна. Скочи от леглото и грабна хавлията си. Реши да вземе асансьора, за да избегне евентуална среща със Съмърсет. Когато се озова в солариума, захвърли хавлията и гола пристъпи към басейна, наподобяващ лагуна, около който бяха засадени великолепни цветя. Уханието им изпълваше въздуха. Тя потопи ръката си във водата и установи, че е приятно топла. Седна на първото стъпало и натисна бутоните на пулта, чрез които се задействаше уредът за хидромасаж. Когато водата забълбука, тя понечи да натисне друг бутон, после се отказа — в момента изобщо не й се слушаше музика.

Отпусна се в басейна и с облекчение си помисли, че е сама и няма кой да чуе как стене от удоволствие, когато пулсиращата вода започна да облекчава болката й. Дълбоко вдъхна аромата на цветята и притвори очи.

Усети как умората напуска тялото й. Зарече се никога повече да не взема лекарства. По-добре да идва тук — водата правеше чудеса. Обърна се по корем и заплува — отначало бавно, докато мускулите й се отпуснаха. Надяваше се чрез физическото натоварване да преодолее въздействието на стимуланта.

Когато устройството за хидромасаж се изключи автоматично, тя заплува по-бързо, стрелна се към дъното, сетне изскочи на повърхността с вик на удоволствие.

— Плуваш като риба.

Ив инстинктивно посегна към оръжието си, но в миг осъзна, че е гола. Стисна клепачи, за да проясни погледа си и съзря Риана.

— Знам, че изразът е банален. — Червенокосата се приближи до ръба на басейна. — Но е точен. — Събу обувките си, седна и спусна краката си във водата. — Нали нямаш нищо против?

— Не. — Ив не се смяташе за прекалено свенлива, но се потопи по-дълбоко. Мразеше да я виждат гола. — Рурк ли търсиш?

— Всъщност току-що бях в кабинета му. Двамата с Уилям още са там. Тръгнах си по-рано, защото имам час при фризьора. — Тя докосна разкошните си къдрици. — Косата ми е ужасна. Съмърсет ме осведоми, че си тук и реших да ти се обадя.

Ив мрачно се усмихна — все пак не беше успяла да се изплъзне от зоркия поглед на своя враг. Обърна се към Риана и измърмори:

— Имам малко свободно време и реших да поплувам.

— Какво вълшебно място е този солариум. Рурк има великолепен вкус, нали?

— Съгласна съм.

— Исках да ти благодаря за прекрасното празненство, беше незабравимо. Съжалявам, че не успяхме да си поговорим, ти беше заета с гостите, после спешно те повикаха на работа.

— Такава ми е професията, пък и не съм свикнала със светските събирания. Боя се, че съм лоша домакиня — заяви Ив, питайки се как да се добере до хавлията си, без да изглежда пълна глупачка.

Риана се наведе и загреба вода с шепата си.

— Надявам се, че не се е случило нищо… ужасно.

— Нямаше смъртен случай, ако питаш за това. — После насила се усмихна, осъзнавайки, че е доста рязка с гостенката. Трябва да се постарае да бъде по-учтива. — Всъщност се добрах до важни улики. Арестувахме заподозрения.

— Радвам се. — Риана любопитно я изгледа. — Свързано ли е разкритието със самоубийствата, за които говорихме преди известно време?

— В момента това е служебна тайна.

Червенокосата се усмихна.

— О, разбира се. Знаеш ли, доста мислих върху онова, което ми каза тогава. Този… случай, както го наричате вие, може да послужи за написването на научен труд. Напоследък бях прекалено заета, но въпросът много ме заинтригува. Надявам се, че когато разследването приключи, ще ми съобщиш всички подробности.

— Може би, но не съм сигурна кога ще стане това. — Внезапно й хрумна, че Риана е специалистка в своята област и че би могла да потърси помощта й. — В момента заподозреният е подложен на психиатричен тест. Занимавала ли си се с оценка на поведението и характера?

— Разбира се, но моите изследвания са с различен аспект от тези на доктор Майра. Би могло да се каже, че са като двете страни на монета. Възможно е да достигнем до еднакви заключения, но двете използваме различни методи.

— Може би ще се наложи да получа още една независима експертна оценка — замислено промълви Ив и изгледа Риана. — Имаш ли разрешение за достъп до секретна информация?

— Да, по една случайност. — В очите на червенокосата проблесна любопитство. — Разрешителното ми е за четвърто ниво, клас Б.‍

— Да допуснем, че шефът го уважи. Би ли се съгласила да работиш като временен консултант на полицията? Гарантирам ти почти денонощна работа и мизерно заплащане.

— Кой би устоял на подобно примамливо предложение? — Риана се засмя и отметна разкошната си коса. — Радвам се на възможността да се разнообразя. Лабораторната работа ми е дошла до гуша. Уилям обича да се занимава със своите компютри, но аз предпочитам контакта с хората.

— Може би ще ти се обадя. — Ив си каза, че е глупаво да се крие под водата и престорено небрежно се изкачи по стъпалата на басейна.

— Знаеш къде да ме намериш… Господи, какво се е случило? — Червенокосата побърза да се изправи. — Цялото ти тяло е в синини.

— Рисковете на професията. — Сграбчи една от големите хавлиени кърпи, подредени до ръба на басейна, и понечи да се загърне. Риана й попречи.

— Момент. Чакай да погледна. Изобщо не си била на лекар. — Тя докосна бедрото на Ив.

— Какво ти влиза в работата?

— О, не се прави на дете — нетърпеливо я смъмри червенокосата. — И престани да се въртиш. Освен че съм жена и не бива да се смущаваш от мен, аз съм и дипломирана лекарка… Коляното ти е в ужасно състояние.

— Поставих му специален компрес с лед. Отокът започва да спада.

— Сигурно е бил колкото балон. Защо не си отишла в болница или поне в поликлиника?

— Защото мразя всички здравни заведения. Освен това нямам време.

— Сега имаш. Лягай на масата за масаж. Ще взема портативната аптечка от колата. Връщам се веднага.

— Много мило от твоя страна. — Ив повиши глас, защото червенокосата вече се отдалечаваше. — Не си прави толкова труд заради някакви синини.

— Дано не си си счупила тазобедрената става — промърмори Риана и се качи в асансьора.

— Много ме зарадва, сега се чувствам много по-добре. — Примирено въздъхна, облече хавлията и с нежелание се запъти към специалната маса, поставена под арка, обвита с красиви пълзящи растения. След няколко минути Риана се върна с кожено куфарче.

„Колко е грациозна“ — помисли си Ив, а на глас изрече:

— Нали имаш час при фризьора?

— Обадих се и го промених. Легни по гръб, първо ще се погрижа за коляното ти.

— Взимаш ли допълнителна такса за посещения по домовете?

Червенокосата леко се усмихна и отвори куфарчето. Ив надникна вътре и побърза да извърне глава. Господи, колко мразеше всякакви лекарства!

— Тази визита е безплатна. Радвам се на възможността да лекувам живо същество. От две години се занимавам само с дроиди.

— Сега вече съм напълно спокойна. — Ив затвори очи, а Риана извади мини скенер и прегледа коляното й. — Защо се занимаваш с лабораторна работа, след като не ти допада?

— Хм… няма счупване, което ме радва. Но възпалението е сериозно. — Тя отново бръкна в куфарчето. — Колкото до лабораторната работа, Рурк е отчасти причина за решението ми. Предложи на двама ни с Уилям толкова щедро възнаграждение, че не можахме да му устоим. Рурк знае как да изиграе картите си.

Ив изненадано възкликна, когато усети нещо леденостудено върху коляното си, после иронично промърмори:

— Да, тази негова способност ми е до болка позната.

— Той знаеше за големия ми интерес към моделите на поведение и въздействието на стимулаторите. Възможността да създам нови технологии, да разполагам с неограничени средства за експерименти, беше невероятно примамлива. Дори от суета не бих отказала да участвам в създаването на нещо ново, което положително щеше да има успех, щом беше замислено от Рурк.

Ив осъзна, че не е трябвало да затваря очи. Имаше усещането, че се носи във въздуха. Пулсиращата болка в бедрото й понамаля. Риана намаза и рамото й с някакъв крем, който сякаш разхлади кожата й. Ритмичните движения на пръстите й действаха успокояващо.

— Имам среща след два часа — промълви Ив като в полусън.

— Имаш време, почини си. — Риана отстрани лапата и със задоволство забеляза, че отокът е спаднал. — Ще повторя процедурата, после отново ще сложа компрес с лед. Предупреждавам те, че дълго време при преумора ще изпитваш болка. Моят съвет е няколко дни да не се движиш много.

— Да. Няма да се движа.

— Кой те подреди така? Човекът, когото арестува снощи ли?

— Не. Той не ми създаде никакви проблеми. Мръсник такъв! — Тя сви вежди и между тях се образува едва видима бръчица. — Но нямам улики срещу него.

— Сигурна съм, че ще откриеш. Ти си изключително предана на професията си. Видях по телевизията как с риск за живота си застана на перваза на покрива до Съриз Дивейн.

— Всичко беше напразно. Не успях да я спася.

— Да, знам. — Риана продължи да я разтрива с обезболяващ крем. — Представям си какво си изпитала, след като самата аз изтръпнах от гледката. Видяла си изражението й и погледа й миг преди да се хвърли от покрива.

— Тя се усмихваше.

— Забелязах.

— Искаше да умре.

— Нима?

— Каза ми, че е прекрасно. Че това е най-върховното изживяване.

Риана чувстваше удовлетворение, че е помогнала на Ив според възможностите си. Разстла друга кърпа върху Ив и замислено проговори:

— Някои хора вярват, че смъртта е най-прекрасното преживяване. Независимо от напредъка на медицината и на технологиите хората си остават смъртни. И тъй като рано или късно ще умрем, по-добре е да очакваме с радост края си, отколкото да се страхуваме от него.

— Според мен трябва докрай да се борим със смъртта.

— Не всеки има воля и желание за борба. Някои умират с радост, други се съпротивляват. Но краят е еднакъв за всички. — Тя повдигна ръката на Ив и машинално измери пулса й.

— Някой я бе накарал да скочи от небостъргача. Това означава, че Съриз е била убита и че аз трябва да открия престъпника.

— Гледай да поспиш. Ще помоля Съмърсет да те събуди навреме, за да не закъснееш за срещата.

— Много благодаря.

— Няма защо. — Тя докосна рамото на Ив. — Нали сме приятелки.

Още няколко секунди наблюдава Ив, сетне погледна часовника си, украсен с диаманти. Трябваше да побърза, за да не пропусне отново часа си, но преди това трябваше да свърши още нещо.

Прибра всичко в куфарчето. Постави на масичката тубичка с обезболяващ крем и забързано се отправи към асансьора.