Валери Иванов
Караул

Нощна стража бди съня ми —

сън за делника — заслужен.

Твърда стъпка — мъжка дума.

Взор — от лутане — изпружен.

 

Смяна — караул застъпва.

Мокрят сънните клепачи.

Пуква се зора — изтръпва.

Първият петел не грачи.

 

И в душата ти е леко.

Стене морната ти плът.

Лягаш си — на топло, меко.

А войничето — на нара твърд.

 

Някъде в нощта — далеко,

поглед впил в една звезда,

идва по сърдечната пътека —

войничето, с писмо в ръка.

 

Пловдив, 1981 г.