Валери Иванов
Портрет на любим човек

На баща ми…

С осанка — горда, благородна.

С чело — гениално. И пророчески очи.

С усмивка — ласкава, беззлобна.

Смолисто черни — къдрави коси.

 

Широки плещи. Мека гръд.

С коремче — тяло. Сочни длани.

Атлет в походката, в нозете — твърд.

С тен — мургав, астраганен.

 

И с говор — кадифе. Възостър слух.

Светкавично-контактна мисъл.

Характер — кротък. Но челичен дух.

По-често весел — рядко кисел.

 

Любвеобилен до неправдоподобност.

Приятел пръв с деца и старци.

Избягваше баналните подробности.

Но безпощадно строг към недостатъци.

 

Той мразеше играчите на дребно.

Простаците и лицемерите презираше.

Първоучителю, така си ми потребен…

Единствен ти от всички ме разбираше…