Таньо Клисуров
Денонощно

Като в своето тяло се вслушвам и в тялото на обществото,

всяка негова болка предчувствия в мене поражда.

Диша тежко и хрипкаво то, кашля лошо, защото

боледува с години, но го считаме все маловажно.

 

Недояло, изнервено, чука с юмрук по вратите,

но крещим му отвътре веднага оттам да се маха.

Тъй жестоко го впрягахме вчера, днес, в скривалища скрити,

сякаш пъдим далече от себе си някакъв смахнат.

 

Аритмично сърцето му бие и не ще ми е леко,

щом на пейка присяда отвън с валидол под езика.

Ако знаех спасителен номер, на нужния лекар

от кабината улична бих позвънил, бих го повикал.

 

Не със сметчици тънки какво ще получа и колко —

зарад мама и татко, които умряха пред очите на Бога.

И дано да не бъдеш фатална и този път, болко,

че ще стана три пъти сирак. А това ми е много.