Карел Чапек
Разпъването му на кръст

И Пилат^[1] извика Наум, човек учен, запознат с историята, и му каза:

— Науме, много съм недоволен, че нашият народ е намислил да разпъне този човек. Това е беззаконие, дявол да го вземе.

— Ако нямаше беззакония, нямаше да има и история — рече Наум.

— Не искам да имам нищо общо с тая работа — каза Пилат. — Кажи им да помислят още.

— Късно е вече — рече Наум. — Аз наистина следя събитията само по книгите и затова не отидох сам на лобното място; но преди малко дотича оттам слугинята ми и разправи, че вече бил разпнат, в средата между двама други: от дясната му страна имало един мъж, а от лявата друг.

И Пилат помръкна, скри лице в шепите си. След малко той каза:

— Тогава да не говорим вече за това. Но моля ти се, какво собствено са извършили тези двама души от лявата и дясната му страна?

— Знаеш ли, че не мога да ти кажа — отвърна Наум; — едни казват, че били разбойници, а други, че били някакви проповедници. Доколкото съдя по историята, трябва да са се занимавали с политика; но не мога да проумея защо народът ги разпъна и двамата наведнаж.

— Не разбирам — каза Пилат.

— Ето какво — рече Наум. — Понякога хората разпъват този отдясно, а други път този отляво; в историята винаги е било така. Всяка епоха си има своите мъченици. Има епохи, когато хвърлят в затвора или разпъват тези, които се борят за своя народ, в други епохи пък идва ред на тези, които казват, че трябва да се борим за бедняците и робите. И двете неща се редуват, всяко си има свое време.

— Аха — рече Пилат. — Значи вие разпъвате на кръст всеки, който се заеме да извърши нещо свястно.

— Кажи-речи — каза Наум. — Но работата не е толкова проста. Понякога ти се струва, че хората се впускат в борбата повече от омраза към другите, отколкото от желание да осъществят оная свястна идея, която проповядват. Хората биват разпъвани заради нещо красиво и велико. Този, който е разпънат в момента, принася в жертва своя живот за велико дело, но оня, който го домъква и заковава на кръста, той, Пилате, е зъл и див, и отвратителен за гледане. Народът, Пилате, е нещо велико и красиво.

— Поне нашият, римският народ — рече Пилат.

— И нашият — каза Наум. — Но да бъдеш справедлив към бедните е също така нещо велико и красиво. Само че тия хора ще се задушат от ненавист и злоба към големите и красиви неща; а другите веднъж са с тебе, веднъж с мене и винаги помагат да бъде разпънат тъкмо този, на когото е дошъл редът; или пък само наблюдават отстрани и си казват: Пада му се, да беше подкрепял нашата партия.

— Защо тогава — рече Пилат — разпъват този в средата?

— Работата е такава — отговори Наум. — В случай че спечели този отляво, той ще разпъне другия отдясно, но преди да направи това, ще разпъне този в средата. Ако спечели този отдясно, ще разпъне другия отляво. Но преди него ще разпъне този в средата. Разбира се, може да се случат неразбории и междуособици; тогава този отдясно и този отляво заедно ще разпънат този, който е в средата, защото той не е решил още против кого от двамата да се обяви. Изкачи се на покрива на своя дом и погледни Хакелдамовото поле^[2]: омраза отляво, омраза отдясно и между тях — онзи, който, както разправят, с любов и разум искал да помири двете страни. А освен това ще видиш и маса зяпачи, които обядват през това време, донесли са и храна със себе си. Но нещо притъмня като че ли; сега всички ще се разбягат в къщи, за да не ги измокри дъждът.

И когато настана шестият час, спусна се мрак по цялата земя и така беше до девет часа. В девет часа този, който беше в средата, извика със силен глас:

— Елои, елои, лама сабахтани?^[3]

И ето — завесата в храма се разкъса на две отгоре додолу, а земята се разтърси и скалите се пропукаха.