Читателски коментари (за „Бъчвата на ненавистта “ от Шарл Бодлер)

  • 1. Yenkl (26 ноември 2020 в 11:05)

    Вярвам, че само в страданието може да се зароди съпричастността, само страданието ражда емпатията и великите творби.Единствено в жестоките изпитания се появява тази остра чувствителност, лишена от всякаква себична сладникава сантименталност, а напротив, обърната към околните. Надали презадоволеният богаташ може да раздвижва света с революционни мисли, той най-много да раздвижва въздуха около собствената си персона.

    Какво се случва в нашия свят? Обезверен и отчужден, повечето от нас се хвърлят в безпределно консуматорство- на предмети и хора, без значение!Това е основата на нашите взаимоотношения днес. Грозна дума е това консуматорство, но обозначава най- точно това грозно явление!

    В условията на епидемия от коронавирус, след изнурителния положен труд, в тишината на домашното усамотение,ще имаме времето за размисъл, което забързаното ежедневие и нескончаемите фриволни развлечения ни отнеха!Дано тази интроспекция ни направи по- добри, защото човечеството се засити от мерзости!

    И така чета аз този велик поет, този дълбоко хуманен човек, при все че, неразбиращите го, биха го квалифицирали за безпощаден човекомразец!А не е така! Житейските му изпитания създадоха тези разкошни поеми, където мрака се разсейва в светлина и светлината потъва в мрака.

    Може да се пише по всяка тема, стига да се съвместяват искрени чувства и красноречие.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.