Читателски коментари (за „Гордост “ от Джудит Макнот)

За това: „книгата е, за да накара човека да мисли, да подтикне към разсъждение, да обогати познанията и мирогледа“ несъмнено сте прав и Ви подкрепям напълно. Обаче има и друг момент. Ще споделя личния си опит. Докато бях студентка, особено в разгара на сесиите, открих т.нар. „розови романи“. Те ми бяха „бягството“ на ума от това, което трябваше преговарям, заучавам, разработвам, но преди всичко да РАЗБИРАМ, за да мога един ден да бъда добра в професията си. Представете си тази глупост, която сте постнали от ромачето, четена като упойка за заспиване след 10–15 + часови маратони учене. Помагаше ми, защото мозъка превключваше на режим „Немислене“ и колкото да е невероятно, така успявах да си почивам. Оттогава насетне ползвам този жанр именно в подобни ситуации.

Малко за Класиката — това, което прочитам и преживявам чрез нея, си остава за вътрешна употреба и доволството на душевния ми мир. Нямам никакво намерение да споделям какъв ефект са предизвикали тези книги в мен, защото съм скъперник и ценя личната си територия повече от всичко, за да си губя времето чрез виртуална анонимност да се правя на интелигентна и интересна (което НЕ означава, че пишещите подобни коментари са такива лицемери, тъкмо обратното). Как да опиша душевния оргазъм изобщо и защо пък? Не е ли редно да му се насладя насаме, до пълното разнищване и трептене на всеки неврон? Иначе би било като да правя секс пред публика. Е, няма как! Така че, извинете за това сравнение но…литературата, обозначавана като Класика (нарочно с главна буква), не бих коментирала. Не мога да обясня защо обичам толкова чувствено и интимно Равик, нито имам желанието за това. Рабирате ме, предполагам?

Има и друг момент — признавам, че съм се забавлявала като съм пускала „уловки“ в мои коментари, за да видя дали мога да бъда изобличена в погрешно твърдение, незнание и неграмотност. Трябва да кажа, че макар дамите, четящи розовия жанр да изглеждат леконравни или глупави за хора като Вас, ме изненадаха приятно. Сред читателките тук има доста „скрити лимонки“ (изключвам моя милост).

За да не вземете сега да си помислите, че съм някаква „бяла лястовица“, ще спомена и че имах други колеги, които са прилагали с такъв успех същата терапия, за която Ви разказах. Интересното бе, че колкото по-нелогично, глупаво и дори откровено просташко четиво се ползваше (еквивалентите на в-к ШОК дори?!), толкова разтоварващият ефект нарастваше. Явно темата е подходяща за PhD на психолог, особено пък психиатър :-D. Ах, да! Тогава още го нямаше Плейбой, който започна да излиза в България през последната година от следването ми, та колегите — мъже да понаучат нещо повече за анатомията.

Доколкото подобни книжки отговарят на добрия вкус, не се наемам да споря. Сестрите Бронте никак не харесвам, но Остин ще я браня до кръв ;-) Пожелавам Ви всичко най-добро и простете за намесата в разговора.