Читателски коментари (за „Гордост “ от Джудит Макнот)

Първо, за книгата — харесвам я, определено има някакъв замисъл, не е само като да са мигнали и да са открили „голямата“ любов.

Не мога да не се съглася, с Barlow, че с лека ръка се раздават гръмки похвали — всяка втора книга е неповторима, уникална, страхотна или шедьовър. Понятията наистина губят стойността си, когато се раздават с лека ръка. /подозирам, Barlow доста се забавлява като се включва в коментарите на „дамски“ книги/

Сега обаче нека погледнем, що е то класика — най-общо, …нещо, чиято стойност може само да се увеличи с времето и притежава качества, които са практически вечни. В такъв случай, наистина ли Достоевски, Толстой, Юго…. са класика. Ако сложим ръка на сърце, за съвременните млади те са „несмилаеми“. Но някой някога ги е определил за класика, включени са в учебната програма и по подразбиране ще се водят за класици, независимо как ги определя масата в 21 век.

Кой и защо чете даден тип литература е абсолютно без значение за останалите, ако ще и само „розови“ романи да чете някой, това не го прави по-глупав от любителите на класика — сега няма да си мерим житейските и професионални успехи/неуспехи, нали така?

Впрочем, ще ми се да попитам victory, на вас наистина ли в училище са ви говорили за най-старата столица на Япония, или и вие като нас научихте много неща от книгите /не винаги класика/, знам ли… може би за фойерверките. Думата ми е, че беше дребнаво изказването.

Та така, малко повече толеранс, няма да е излишен при споровете.