Не мога просто да се сдържа да не се включа в като видях цялата тази дискусия(колкото и отдавна да се е случила, никога не е късно). 1) В разговорната реч не винаги думите се използват в прекия им смисъл и в правилния им контекст, но по моя скромно мнение това е напълно прието за правилно т.е. не е грешно. От което смея да твърдя, че използването на фрази като „шедьовЪр в жанра“ са допустими, който както иска да го разбира.
2) Защо трябва да се правим на големи професори и да четем световна класика. Че аз като прочетох „Брулените хълмове“, „Джейн Ейр“, „Гордост и предразсъдаци“ и т.н.(даже някои не успях да ги довърша до край) нито поумнях кой знае колко много, нито ми харесаха. В крайна сметка книгата е, за да ти достави удоволствие, а не защото някой казал, че тази книга трябва да се прочете и веднага юруш всички. Всеки чете това, което му харесва и му доставя удоволствие. Аз няма да си причиня това повече- да се мъча над някоя книга само защото била класика.
3) Чиклита ми доставя достатъчно удоволствие, дори със своето съвършенство. Не е само „гъдел“, колко пъти съм се смяла, колко пъти съм плакала( и не съм само аз).
4) Мога още много неща да кажа, но става прекалено дълго. В завършек- който наистина иска да избяга от вечните философи от типа „да бъда или да не бъда“, който иска да избяга от негативната енергия, която всеки ден със сигурност по един българин му отпраща и който иска просто да се изпълни със сладка емоция- за него е чиклита.
ПС: Книгата е хубава. Аз лично смятам, че е шедьовър в жанра. Прочела съм я 2 пъти вече и ми е една от любимите.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.