Читателски коментари (за „Гордост “ от Джудит Макнот)

  • 1. Barlow (22 април 2013 в 23:34)

    Ех, че дискусия съм предизвикал! А като си помисля, че този грандиозен диспут се разгоря от една единствена невинна забележчица, която моя милост си позволи да пусне… Понеже съм апострофиран, чувствам се задължен да отговоря на всички по ред на номерата, въпреки че едва ли има смисъл.

    1. До изпадналата в праведен гняв ganiva:

    g: „когато аз пиша в някой коментар към любовен роман, че е шедьовър, имам предвид шедьовър в ЖАНРА ЛЮБОВЕН РОМАН, А НЕ ИЗОБЩО В ЛИТЕРАТУРАТА!!! Има разлика, нали?“

    B: И да крещите, и да не крещите, не мога да приема подобно твърдение. Една книга или е шедьовр или не. Няма такова нещо като „шедьовр в жанра“. По тая логика трябва да приемем и определени порнофилми за „шедьоври“, само защото, видите ли, били много известни сред почитателите на жанра… Няма логика. Една книга или има принос в световната литература, или не. Ако няма, значи не е „шедьовр“. Това, разбира се, не означава, че не бива да се чете и коментира. Просто подобно определение не ѝ приляга.

    g: „И изобщо се чудя защо разни хора, които не харесват този род литература (любовната), спамят тук и дават съвети какво да се чете.“

    B: 1. конструктивната критика не е спам; 2. не препоръчвам нищо, всеки с вкуса си. Просто си позволих да дам пример.

    g: „Имайте предвид, че модераторите ще изтрият коментара или част от него, ако той съдържа обидни и груби нападки към другите“

    B: Никъде в коментарите ми няма „груби нападки“. Това се вижда с просто око.

    g: „Та, значи, барлоу, tzdk, абв — вие четохте ли този роман, защото аз не останах с такова впечатление и защо си рекламирате собствените възгледи, които не са в контеста на произведението?“

    B: Моля, моля! Нищо не съм „рекламирал“. Просто взех отношение към неточната употреба на понятие. Това го обяснявам комай за трети път, но както казва поговорката „едно си баба знае, едно си баба бае“.

    g: „Защото вие не сте чели тази книга и не изказвате мнение дали ви харесва или не, вие спамите и ми налагате своите вкусове, както и на другите фенове на жанра.“

    B: Ако преди да се възпламените от гореспоменатия праведен гняв, бяхте разбрали какво съм написал, щеше да Ви е ясно, че „налагането на вкусове“ никога не е било моя цел. Но Вие предпочитате да си се разпените. ОК.

    2. Към dakel51:

    d: „Като сте френски възпитаник, пишете си на френски!“

    B: Във френските сайтове, които следя, го правя.

    d: „Не знам каква е Вашата «ортография», но в българския език има правопис /както и във френския/.“

    B: За първи път чувам! Ако не знаете какво е ортография, надникнете в речника. Не е тук мястото да питате.

    3. Към Лондон Берлин:

    Млади приятелю, тук обсъждам само и единствено литература. Не смятам, че прекрасният сайт, наречен Читанка е място за бистрене на политиката. Затова, моля, приемете извиненията ми, но няма да се задълбая в повдигнатите от Вас въпроси. Не му е тук мястото.

    Искрено се надявам поне този път да съм бил разбран. Постарах се максимално да бъда пределно ясен в изказванията си. Все пак, предвид досегашния ми злополучен опит в това отношение, си съхранявам правото на известен скепсис. Желая на всички приятно четене и нека не бъдем тъй обидчиви!

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.