Христо Пощаков
Меч, мощ и магия (20)

20.

През следващите дни, въпреки мърморенето на дракона против полетите, въздушното разузнаване установи местоположението на вражеските части на територията на Ландирия. Около близките села се намираха няколко малки техни групи, основното съсредоточаване на витангите беше в голям лагерен стан, разположен край езерото. Но откъм границата със Сандирия пристигаха нови попълнения от скандански войни, които вероятно щяха да се насочат към Кирикия, тъй като пътят към това кралство бе по-къс през Ландирия.

Младият крал реши да избере най-добрата тактика — тази на мълниеносното нападение. Операциите за близко прочистване на врага бяха успешно проведени с четирите джипа и хората на Рок. Сражението в гората бе показало, че автоматичното оръжие и пистолетите трудно се справяха с металните рицарски брони, докато куршумите на картечниците, ръчните гранати и базуките бяха значително по-ефективни. Сега оставаше предприемането на генералната офанзива за окончателното освобождение на родната страна от упорития завоевател.

Една сутрин малобройната армия на крал Барди напусна стените на замъка. Начело на колоната потеглиха четирите джипа и камиона, натоварен с гориво, храна и муниции. Яхнали конете си ги следваха останалите живи войни на Ландирия, вече калени в суровите битки. Освен преметнатото през рамо автоматично оръжие и кобурите с пистолети, край бедрата им се клатеха ножниците на верните мечове. В ариегарда се движеха няколко каруци, предназначени да обслужват ранените и убитите. Обяздил врата на дракона, върховният главнокомандващ летеше над околността и периодично се приземяваше, за да изчака приближаването на колоната. Сухопътните сили се предвождаха от Рок Свенсон и стотникът Дого, който показваше пътя към езерото. Скоростта на придвижване бе доста добра за местните условия, единствено камионът изпитваше затруднения при преодоляването на коларските пътища. Преди да навлязат в гъстата вековна гора, която се бе оказала чиста от противници, Барди се разбра с Рок и Дого, че ще ги чака от другата й страна — в началото на тесния проход преди езерото, тъй като тесният път между дърветата не предлагаше условия за излитане и кацане на страшилището. Там кралят щеше да зареди кошовете на Дзог с ръчни гранати и реактивни снаряди.

Гората бе премината безпрепятствено, младият крал вече очакваше хората си на уговореното място. Генералната битка наближаваше.

Драконът отново набра голяма височина и от тази позиция, Барди наблюдаваше придвижването на войската си през тесния проход, в който поради липса на опасения, врагът не бе оставил постове. Изглежда вестта за разгрома в гората до замъка и околните му села още не бе пристигнала до главния лагер, което говореше за сто процентовото избиване на черните рицари в първите сражения и прекъсване на връзката им за съобщения. Възможно беше и нашественикът от Скандания да бе толкова сигурен във военното си превъзходство, че да не предполагаше такъв военен разгром.

Войската на Ландирия стигна до края на прохода и бързо се разпръсна зад редките дървета и храсти, край брега на езерото. Станът на черните рицари се забелязваше в далечината. По план, хората на Рок и Дого трябваше да изчакат привършването на въздушната операция и тогава да се включат в обща атака.

Нападението на Барди вся ужас и в стана на противника. Огънят от базуката бързо подпали опънатите палатки и между тях се замятаха объркани фигури. Сражението с черните рицари се повтаряше по същия сценарий, като се изключи факта, че този път противникът бе много по-многоброен, а местността между брега на езерото и подстъпите към гората бе открита, което даваше преимущество на нападението.

Намалил височината, младият крал започна да хвърля гранатите, но тъй като противникът вече се бе разбягал на доста голяма площ, пораженията не бяха толкова ефективни, както преди. Когато хвърли и последната, Барди пусна във въздуха приготвената за целта бяла кърпа, която служеше като сигнал за атака. Вятърът я подхвана и започна да я размята насам-натам, така че тя беше добре видима.

Кралската войска излезе от укритието си и започна довършването на противника. Куршумите на картечниците звучно пробиваха черните брони, базуките продължаваха унищожителното си дело, мечовете на бойците безпощадно довършваха ранените, тъй като им бе заповядано да пестят амунициите. Брегът на езерото скоро се покри с вражески трупове, този път атаката бе толкова изненадваща, че войската на Ландирия не понесе никаква загуба. Въпреки отчаяната си храброст, остатъците от сканданските войни бяха принудени да избягат по посока към следващия проход и границата със Сандирия. Барди нареди бързо да съберат военните трофеи и да продължат преследването.

Преминаването през втория планински проход не поднесе никакви изненади. Провели въздушния оглед, кралят и драконът очакваха войската си при разклонението на пътя. Челният джип с Рок и Дого пръв спря до тях. Дзог приклекна и Барди смъкна самара от врата му. Вече се смрачаваше.

— Да се поздравим с победата при езерото! — рече кралят и стисна ръцете двамата, после потупа по рамото шофьорът на джипа, който беше един от бойците на Рок. — Въздушното разузнаване показа, че откъм Сандирия не идват нови противникови части. Пристигналите досега са се изтеглили към Кирикия. Близката околност е чиста от черни рицари и трябва да решим какво ще предприемем по-нататък.

— Още утре да се върнем в замъка и да си починем — рече Дзог. — Днес много се уморих.

— Всички са уморени, това не е аргумент — отвърна му Барди. — Ще се върнем в замъка, а току-виж нови скандански части отново окупирали Ландирия. Наглите витанги изглежда са извънредно многоброен народ. Толкова са самоуверени, че вероятно никъде досега не са срещнали по-осезаема съпротива. Но не може да се отрече, че се държат като храбри войни. Какво ще добавиш, Рок?

— Играта на избиване на противника доста хареса на момчетата ми. За да им доставя по-голямо удоволствие, им казах да си представят стълпотворенията от черни копелета, като големи групи от терористи. Според мен засега съществуват три положения: да се върнем в замъка, да навлезем в Сандирия или да продължим да преследваме врага на територията на Кирикия.

— Не познаваме добре тази страна — обади се Дого. — Основните сили на врага пристигат от Сандирия, следователно много по-логично е да спрем този поток. Предлагам да продължим настъплението на изток. Черните рицари, преминали в Кирикия, сигурно ще имат достатъчно работа, а тамошните войни винаги са се славили с добрите си умения.

— Предложението на Дого е рационално — установи след известен размисъл Рок Свенсон.

— Споделям вашето мнение — рече Барди. — Както казва народът, започнеш ли да сплескваш опашката на змията, трябва да смачкаш и главата й.

— Пак ли ще ме караш да летя? — възнегодува Дзог. — Още ден два, такива като днешния, и от мен ще остане един кльощав дракон. Вече където и да ме пипнеш, няма да намериш и помен от сланина. Зимата едва е почнала, а на мен ми е студено.

— В Сандирия винаги е по-топло — успокои го младия крал. — Освен това ще направим визита на Гейла и ще разберем какво става с евентуалните ти деца.

— Силен довод — отвърна грамадното страшилище. — Винаги ще намериш по кой начин да ме прилъжеш. Като си помисля, че оня дъртак Горо сигурно е включил газова отоплителна печка и се въргаля в леглото си, предъвквайки пушено филе от сьомга, а аз зъзна тук в името на кауза, която няма нищо общо с драконите, още повече ме втриса.

— Хайде, хайде — успокои го Барди. — Малките дракончета си заслужават усилията, освен това камионът с овцете за теб, вече пристигна.

— Ако не ти бях дал обещание, тази работа повече нямаше да я бъде. Ама какво да правя, като съм добродушен по характер. Затова и Гейла ми се изплю на фасона — изрече драконът и тръгна към карусерията на голямото превозно средство. — Хей, ти, какво се помайваш? — извика към един от слугите, които се бе настанил във вътрешността й. — Изваждай нещо за ядене!

Кралят нареди да поставят часовои, после над стъкмения лагерен огън бързо се разнесе миризмата на печени наденички. Настроението на всички бе приповдигнато, отпуснатите от главнокомандващия бутилки уиски обикаляха от уста на уста. Войниците му запяха популярна ландирска песен, бойците на Рок не останаха по-назад. После всички се завиха с кожените си наметала и под бледите лъчи на нощното светило се разнесе юнашко хъркане.

На сутринта малката армия бързо стигна до граничната застава. Край познатата будка и счупената бариера до нея се валяха самотните трупове на познатите му вече началник на стражата и двамата му войника. Бяха загинали като последните защитници на Сандирия. Барди нареди да ги погребат, след това войската му трябваше да изчака нови заповеди.

Разузнаването от въздуха скоро установи, че крепостта край замъка на Диотемий е паднала. Пазарният площад гъмжеше от фигурите на черни рицари, местните жители не се забелязваха. Сигурно някои от тях бяха успели да се изпокрият, където намерят за добре. Съдбата на краля на Сандирия бе неизвестна.

По-нататъшния оглед отне още няколко часа. Трите по-големи пристанища бяха окупирани от стотици скандански кораби, които се познаваха по извитата си, украсена с дървена скулптура носова част. В различните части на Сандирия имаше няколко съсредоточавания на противникова войска, едно от тях бе в близост до селото, където бе пренощувал Барди, в очакване на завършека на драконовото запознанство. Общата картина показваше пълното завоюване на страната от черните рицари.

Предполагаше се, че тяхното централно ръководство се намира в замъка на Диотемий, чието превземане не бе съвсем лесна работа, тъй като щеше да се стигне до ръкопашен бой във вътрешността му. Но връщане назад нямаше.

Барди и Дзог се върнаха при граничната застава и кралят разказа на Рок резултата от разузнаването. Бе взето общо решение да нападнат крепостта на Диотемий, въздушната офанзива отново се падаше на драконът и ездача му. Кошовете, които висяха от двете стени на самара отново бяха напълнени, двамата летци щяха да изчакат напредването на колоната. Единствения проблем се състоеше в това, че при придвижването на войската към целта, тя щеше да бъде лесно забележима.

Опасенията на младия крал се сбъднаха, някъде по средата на пътя към замъка на Диотемий, джиповете и камиона бяха забелязани от врага. От вратите на крепостта се проточи дълга верига от черни рицари, които със съвсем явни намерения се спуснаха към войните на Ландирия. Тогава Барди се принуди да започне въздушната атака.

Изненадата и объркването на врага бяха пълни. Взривовете от снарядите на базуката разкъсваха конски и човешки тела, гранатите довършваха пъкленото им дело. Остатъците от черните рицари панически се завърнаха в крепостта на замъка и здраво залостиха портите му.

Кралят се приземи и зареди кошниците на Дзог с нови боеприпаси. По-нататъшното развитие на военната операция зависеше единствено от него.

Докато войската на Ландирия стоеше пред замъка, на достатъчно разстояние от обсега на стрелите на врага, младият мъж започна поредната атака. След петнайсетина минути обстрел, предните стени и вътрешния двор бяха почистени от жив противник. Дзог се пльосна в средата на бившия пазар и обърна грозната си паст към високата сграда, а Барди скочи от шията му и се спусна към залостените порти. От входа срещу дракона се появиха нови нападатели, но той успя да ги задържи със силата на най-могъщите пламъци, на които беше способен. Кралят се напъна и с последни сили успя да свали тежката залостваща греда от масивните двери на крепостната стена. След това с не по-малко усилие успя да ги разтвори. Зад тях вече го очакваха неговите бойци, които бързо нахлуха в замъка.

Сражението, което последва, наистина бе жестоко. Там, където не помагаха гранатите и автоматните откъси, влизаха в действие мечовете. Бойците на кралство Ландирия бавно и неумолимо завземаха стая по стая и коридор по коридор. Кръвта се лееше като река.

Остатъците от черните рицари се събраха в тронната зала и залостиха тежките, обковани с желязо крила на вратата й.

— Предайте се! — извика отвън младият крал.

— Им нам Ботан! — отвърна отвътре кръвожаден рев.

Отчаяната смелост на последните остатъци от противника не можеше да се отрече. Барди помисли, че ако не беше модерното въоръжение на войската му, витангите от Сканадания щяха да завладеят света, ако досега не го бяха направили. Трябваше да разговаря по този въпрос с някой от оцелелите капитани на сандирските кораби. За черните рицари терминът „предаване на врага“ беше дълбоко неизвестен.

— Дого, донеси няколко динамитни шашки — предложи Рок, който не бе отстъпил от челната атакуваща група. — Ще взривим вратите на залата, после нейното съдържание. Да си призная, никога досега през живота си, не съм срещал такъв твърдоглав противник. Доста повиши адреналина в кръвта ми.

Стотникът не се забави дълго. Кралят взе един от донесените опасни атрибути, щракна със запалка и поднесе пламъка й към фитила му. След това тримата изтичаха в коридора и се скриха зад ъгъла на съседния, откъдето към тях вече прииждаха нови бойци.

Динамитната експлозия превърна в масивното дърво в трески. Димът още не се бе разсеял, когато във вътрешността на тронната зала заваля дъжд от гранати. След новите експлозии настъпи гробовна тишина.

Барди изчака още няколко минути и се подаде иззад стената на залата, зад която се прикриваше. В сумрака на все още задимената й вътрешност се забелязваха разхвърляните по пода окървавени човешки останки. Близо до престола на Диотемий се въргаляше тяло, облечено в позлатени одежди. Вероятно беше някой от главните предводители на черните рицари.

Но и този път не беше минало без загуби. Петима от войниците на Барди и едно от момчетата на Рок бяха убити. Черните дяволи се бяха сражавали като хванати в капан пантери. И без това малобройната армия на Ландирия, още повече бе намаляла.

Кралската тъмница на Диотемий се оказа празна. По всичко изглеждаше, че черните рицари съвсем нямаха навика да държат затворници. Ала малко по малко, от различни дупки в подземията на замъка започнаха да се появяват хора. Оцелели скрити в потайни места, те почти бяха изгубили надеждата, че ще оживеят. Едва след като осъзнаха чудодейното си избавление, на Барди не му оставаше друго, освен да приема овации.

Но загубата на войните му бе вгорчила тържеството от победата. Настроенията на местните жители малко го интересуваха, ново пиршество нямаше да има. В Сандирия го очакваха още доста битки.

Той предложи на Рок Свенсон да се настанят в две от царските спални, вероятно на дъщерите на Диометий, чиято съдба бе неизвестна. По сведения на очевидци, кралят на Сандирия бе загинал, буквално съсечен на парчета.

Войните на Ландирия бяха разквартирувани по многобройните, останали празни дворцови стаи, които ги смаяха с лукса си. Но те заслужаваха поне веднъж в живота си да изпитат благата му.

* * *

Новината за поражението на черните рицари бе плъзнала в околността. На другия ден към замъка започнаха да прииждат хора, някои от тях бяха укрили се в околните села благородници. Заобиколен от тях, Барди стоеше в двора на замъка и с интерес изслушваше разказите им. Неочаквано отнякъде се появи сенешалът Горголан, който радостно се приближи до групата.

— Ти пък, откъде изникна? — учуди се кралят на Ландирия. — След сражението с витангите, при което загина Пинтер, не те видях повече.

— Първо се скрих в гората, после се добрах до едно от селата около замъка — обясни дебелия сенешал. — Никога не съм се съмнявал, че такъв славен войн като теб ще се справи с черните изчадия. Не напразно бях пристигнал в Ландирия, за да потърся твоето съдействие.

— Понамали малко ласкателствата — рече Барди. — Къде са царските дъщери? Диотемий няма ли други роднини? Ще ми бъде необходима допълнителна помощ, някой трябва да я организира.

— Всички са избити. Кралският род на Сандирия е бил ликвидиран безпощадно. Дори не се знае къде са заровени костите на убитите. Нашата страна е останала без крал, сега е моментът да се сдобие с такъв. Вече набелязах подходящия кандидат.

— Кой е той?

— Намира се срещу мен. Принцът на Ландирия.

— Бях принц, вече съм крал. Бедния Рогонал отдавна умря, без да остави наследници.

— Още по-добре тогава. Нищо не ти пречи да увеличиш могъществото си. Ще станеш властелин на новото Обединено кралство, а границите между Сандирия и Ландирия ще се превърнат исторически факт и ще могат да се нарекат области. Така беше и държавното устройство на Брита, преди витангите да завладеят този грамаден съседен остров. Съвсем скоро разбрах, че те са започнали да се сражават със славните войни на Ромта, които след като завладели страните на запад и на изток от тяхното кралство, тръгнали с кораби на юг, за да превземат и Джипта. Според сведенията на търговските кораби, ромтите вече имат своя империя. Но да не се отклоняваме от темата. Да отиваме в тронната зала, един от оцелелите слуги е намерил короната на Диотемий. Не вярвам някой от тези около тебе да възрази на моето предложение. Гърмящите неща, които си донесъл от онази задморска страна, произвела монетата, която ми подари, са много силен аргумент.

Барди помисли за миг и реши да приеме, тъй като новата коронация улесняваше плановете му.

— Честито — ухили се Рок след кратката церемония. — Както си тръгнал по служебната стълбица, ще трябва да помисля и за себе си.

— Не е лошо като идея. Как ти се струва длъжността „Областен управител на Ландирия“?

— Ще се примиря с доста по-скапаната част на този остров — ухили се Свенсон. — Приятелката на любовницата ти, Лина, сигурно ще се издигне в обществената стълбица.

— Ако не си го разбрал, намеренията ми към Хелга са доста по-сериозни — намръщи се владетелят на Обединеното кралство.

— Не разбираш от шега — тупна го по рамото Свенсон. — Ами ако и моите са такива? Войната все някога ще свърши, всеки нормален човек би помислил за семейство, дом и деца. Вече се примирих с положението си.

— Така е — съгласи се Барди. — Сега с теб трябва да решим, какво ще правим.

Още същия ден, бе извършена светкавична мобилизация, младежите от околните села утроиха числеността на армията на новия крал. Нейните ветерани трескаво обучаваха новобранците в боравене с непознатите за тях оръжия. В хода на ученията бяха дадени и няколко жертви, но общата кауза ги оправдаваше. Настъплението трябваше да продължи, всеки нов боец бе изключително ценен.