Читателски коментари (за „Сто години самота “ от Габриел Гарсия Маркес)

От целия нонсенс, на който викате мнение най ме забавлява критиката, че авторът не посочвал точни дати и години все едно това е документ за реално място и хора, а не „притча“, в чието начало се казваше, че:

„(…) Светът беше толкова скорошен, че много неща нямаха име, и за да ги споменат, трябваше да ги посочват с пръст.“