Читателски коментари (за „Сто години самота “ от Габриел Гарсия Маркес)

Книгата наистина е трудна за четене на моменти, абсурд е да се ориентираш и запомниш цялата рода, но не това е важното. Важно е усещането, магията, мъдростта. Имената нарочно се повтарят, както в семействата в реалния живот, героите са понякога откровени идиоти, както в реалността, а има и доста хипербола и сатира -като пипер в манджата. Опитвах да прочета книгата няколко пъти, но успях да я харесам и прочета чак в зряла възраст. Затова мненията са толкова различни, зависи кога и кой я чете. Аз лично се влюбих в Любов по време на холера, най — гениалната, умна, смешна, тъжна творба за всички времена (за мен ), после изчетох почти всичко на Маркес. Препоръчвам да пробвате този подход.